Автор Тема: Реставрация на СХ Turbo Prestige  (Прочетена 56058 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Юли 08, 2015, 23:47:41
Отговор #80

Неактивен Speeder

  • Администратор
  • Публикации: 5105
Няколко пъти съм се возил на могъщият Ситроен, но чак сега, по време на ClassicCar Излет 2015, успях да го покарам в продължение на 20тина километра.

Хм... много неочакван на първо място опит е да шофираш CX.
Типично за такава неконвенционална техника трябва да привикнеш към усещането на волана и дозирането на спирачното усилие.
Все едно цял живот съм карал автомобил без хидравлика на волана и без серво на спирачките.
Такова е усещането.

Воланът се връща в средна позиция доста енергично  и за това май е отговорна системата DIRAVI.
Управлението е като на баржа. Въртиш волана в облаците, а тялото ти усеща на къде поема купето.

Във всеки друг автомобил това би ме разочаровало, но в този CX усещането изпълва със смисъл надписът Prestige на страничните колонки на тази дълга база.
Без да преувеличавам, усещах се като шофьор на някой дипломат.
Без пътника на задна дясна седалка някакси се губи смисълът на целия този разкош.
Фокусът определено е паднал върху пътниците на задния ред.

Спирачките също са нетипични. След първите няколко натискания на спирачката си мислих, че натискам бутон, а не педал.  :))
Лимузината забиваше муцуна, а аз се чувствах като през първите ми 2 часа от курса по кормуване преди цеееели 12 години.
След 5-6 километра спускане започнах да му нацелвам диапазона на педала, в скоби бутона :), но все пак си иска майсторлък.

Ако 25% от престижа се падат на волана, 25 на задните седалки, останалите 50 категорично отиват за двигателя.
Елегантно съскане на турбината, леко дрезгави ноти, но само при натоварване на ниски обороти и 170 коня.
Мотора вдъхва сигурност и увереност, че шофьора ще излезе от всички ситуации пъргаво и гарантирано.
Въпреки, че купето изглежда леко тромаво, двигателят доставя десерта с изненадващ въртящ момент и сила.

Много ми хареса изживяването! Боре, трябва пак да ги разменим някой ден  :D


145 Boxer, Alfetta GT, Alfasud Sprint Veloce 16v, Lada 1500 S, GT 1300 Junior

Как да качваме снимки във форума : http://www.classiccar-bg.com/index.php?topic=2631.0
"По един болт на седмица да бяхте завивали, сега щяхте да ги карате тия коли!"

Юли 10, 2015, 19:41:52
Отговор #81

Неактивен hydrometalique

  • Публикации: 1913
Отдавна не бях срещал толкова фин и елегантен анализ за автомобилен амбианс.
Чувствам се горд и едновременно щастлив, че притежавам автомобил, който предизвиква такива емоции.
От друга страна ще върна жеста за Алфа купето  ;)

Юли 31, 2015, 12:48:13
Отговор #82

Неактивен R5

  • /!\ Млад шофьор
  • Публикации: 4
Забележителна кола и проект!

Август 01, 2015, 13:31:31
Отговор #83

Неактивен USfan

  • Публикации: 10811
Отдавна не бях срещал толкова фин и елегантен анализ за автомобилен амбианс.
Чувствам се горд и едновременно щастлив, че притежавам автомобил, който предизвиква такива емоции.
От друга страна ще върна жеста за Алфа купето  ;)

Ха, радвам се, че се е харесал на Митко.
Да вметна и аз някои ремарки, все пак част от детството ми е минало в 2 последователни генерации СХ-и ГТИ версии, а и съм се возил и карал и други версии СХ, освен тези 2 броя ГТИ на баща ми.
Разни приятели на нашите през 80-те също бяха големи Ситроенаджии, та така да се каже, съм откърмен и с част ЛХМ масло.  :))
Един от приятелите на нашите през 80-те имаше ИД комби, друг СХ комби дизел с хром брони /при това в гаден оранжев цвят, почти същия както от филма с Делон: " За кожата на едно ченге"/, и трети имаше редкия тогава за у нас, дори за края на 80те години периода- СХ тубодизел 2-ра серия.

Та, съдейки поне от моите спомени от всички тези коли. усещането на Митко за протяжност на каросерията спрямо завиването е по-скоро отдадимо основно на доста по-дългата при Престижа /с мисля 30 см/ от спрямо стандартната база СХ.
Тази по-дълга база, може да е интересно да вметнем, я шерват с Престижа освен комбито СХ, и ВИП-таксито дизел Лимузина, от което преди години имаше даже няколко различни бройки в БГ.
Така че ако се покара стандартна база СХ, особено от ГТИ версиите, които ако помня, май бяха с леко по твърдо калибровано окачване, усещането за конкретност на волана спрямо тялото на водача и цялата кола, е по голямо.

Специално турбомотора също поема лесно и високи обороти, при желание за агресивно даване на газ. При това развъртането е забележимо и на фона на по принцип по-ограничената динамично конструкция на тоя 2.4-2.5 литров мотор с долно-страничен разпред. вал, идващ още от ДС сериите.
Приятел на баща ми имаше преди 20-25 години ГТИ турбо, от 1-ва серия с хром брони /това 1 Ген. турбо май нямаше интеркулер като Турбо 2, и май беше само 160-и нещо коня/, та помня, че аз като съм го карал по-здраво, определено вдигах лесно над 6000 оборота с него, при това с кеф за мотора.
Вкл. и на първите и 3 скорости при пълна газ мотора даже удряше нещо като ограничител, ако въобще тоя СХ турбомотор имаше такова нещо де, това вече не помня добре.
Та предполагам при Престижа усещането е наистина грандиозно, но не бива и да се подценява СХ-а просто и като караческа кола, особено при късите му бази, и особено дори в контекста на конкуренцията от спортно-луксозни седани през 70-те и 80-те години.

Баща ми най-интензивно ме е возил на 1-я му СХ, който беше с хром брони 2400 ГТИ, модел 1978, понеже него го караше повече време, та от него имам най-много спомени от интензивни пътувания.
Втория СХ ГТИ на баща ми, пак хром-брони, но пост-1982 лифта с новото табло и 2.5 литра мотор, и вече с ТРХ гуми и джанти, той го караше като бях в казармата, та на него много не съм се возил. Разбира се, и двата съм ги карал, а втория дори повече от първия, но само в града и никога на магистрала или планински път.
Та интензивните ми извънградски впечатления от СХ са само от возения.

С удоволствие още помня как в началото и средата на 80-те, по новата Тракия магистрала, баща ми завоите по мостовете и виадуктите, които бяха с ограничение 90 км/ч, ги взимаше почти С МАКС. МУ ВЪЗМОЖНА СКОРоСТ на ГТИ-то, без да отстъпва газта, която беше някъде 190-200 КМ/Ч.
Тази динамика в завои, която вадеше ГТИ СХ-а, за мен поне БЕШЕ НЕЩО НЕПоСТИЖИмО ЗА ДРУГИ СПоРТНИ седани от същата епоха.

По онова време през 80-те, баща ми покара за известно време /успоредно и с разни други за тогава западни, но основно по-бабешки служебни коли/ и едно БМВ 525 от първата серия, като това на колегата ДМС, та можех като пасажер да ги сравнявам директно двете.
Та тая баварка като я напъвахме с баща ми и нея по магистралата /за които импромпту фул-спийд тестове, разбира се, основния инициатор и виновник бях аз- дете идиотче  :)) с изперкал интерес към колите, много повече от сега/, констатирахме, че въпреки сходната на 525 макс. скорост с на ГТИ-то, дори и не можеше човек да си помисли да я води, и да лежи баварката така уверено в широките бързи завои, както СХ-а го правеше без да мръдне дори.

При това за тази тогава адекватна динамика като пътно поведение на Ситрона не отдавам значение на гумите в полза на СХ-а, понеже и двете коли, помня ги много добре, бяха с един и същ, поне за СХ-а, стандартен размер гуми- 195/70х14".
Така че, СХ, поне в моята детска и младежка памет, ше си остане запечатан и като активна драйвър кола, а не само комфортен лукс седан/лимузина.

Разбира се, на другия край от моите Цитрон впечатления тогава ми седи малко смешно като кола дългото комби дизел СХ, екземпляр от който имаше споменатия по-горе приятел на нашите.

Е това неговото вече беше истинска баржа, тотално пощенски файтон.  ^-^
Над 5 метра дължина със само 70 или 80 коня мощност от рехав атмосферен 4 цил дизел.
Гадна кола на динамика беше това, а и нямаше грам екстри, особено за гранд рутиер уж модел.
Но пък неотменим плус му беше, че може вътре не само да се возят, ами при нужда и да спят, направо 2 цели семейства наведнъж.  ;D

Опс, малко дълго стана, почти като постовете на колегата Живков, но, така е, Ситроените отклучват такива забравени емоции.
Големи прелъстители са си те.   :-*
« Последна редакция: Август 01, 2015, 13:56:30 от USfan »

Август 02, 2015, 21:23:49
Отговор #84

Неактивен hydrometalique

  • Публикации: 1913
Много е приятно да прочетеш мнения от хора с богат опит и то не с какво да е , а точно с СХ .
Току-що се прибирам от поредния сравнително дълъг воаяж с Наутилус / така нарекох СХ-а в една друга тема в Ситроен форума / и имам да споделя пресни впечатления, но ... първо снимките  :)







В тези пътувания от една страна съм в приятната компания на моята любима / не само кола, но и жена / , от друга - в компанията на страж и полицай, който при всеки мо опит да се порадвам на динамиката , ме залива с протести и укори .

Та, аз самият не съм изпитвал до крайна степен възможностите на Престижа , но имам някои наблюдения , за които вече съм изградил и становище.
Първо динамиката на колата е забележителна в истинския смисъл на динамика, която не е характерна за голяма част от съвременните автомобили, камо ли за коли от поколението на производството и.  Става дума за началото - края на осемдесетте години . Динамика която се представя въпреки старата и ненадежда електроника, система за управление на запалването, респонс на турбината съпоставена със съвременните и много други фактори - слабости в окачването след множеството интервенции в годините, спирачна систама, която е всъщност надеждна, но все пак има доста некалиброваности и един наистина основен недостатък - отвратително шумната среда, породена от аеродинамичната атмосфера наа екстериора - огледала, чистачки, всички хромни лайсни на вратите, уплътнения на вратите и т.н Това последното е много сериозен фактор, понеже колата се кара в момента с откачен климатик и съм длъжен да държа свалени прозорците, като се има предвид, че я карам на 32-35 градуса външна температура. А аеродинамичните шумове създават освен всичко останало огромен дискомфорт и усещане за нестабилност на нормални скорости от типа на 120-140 км ч .
Так или иначе съм се движил с лекота на скорости до 160-170 км ч, които колата достига с неочаквана пъргавина и лекота. Това е наистина едно от най-изненадващите неща, които ме удивляват всеки пък , когато се кача от ежедневната си Ксантия със 132 кс и се прехвърля на Наутилус, който кротко ме чака със седмици в гаража и рипва без колебание без подготовка..
Тук споменатата стабилност във виражна обстановка мисля се дискутирали и друг път. Освен прословутата хидропневматика  и устойчивостта, породена от нея, при СХ се продължава традицията от ДС и СМ с подчертано тясната след н здното окачване , спрямо предния мост. Не си спомням с точност , но мисля има около 250 мм разлика между предна и задна следа, което дава едно естествено "влизане" в предната стъпка и страничните инерционни сили не действат толкова натоварващо на задното окачване. Това е една характеристика, която за неподготвените често стои странно, дори смешно, когато се движат зад СХ или СМ , като смятат, че колата се движи накриво. Което е всъщност чист оптичен ефект от невъзможността да се следят предните и задните следи едновременно.
Друга много приятна характеристика е константната мощност в широк диапазон обороти, особено при изкачване и продължително трудни терени. Имах възможността последно време да се насладя на чистите и неподправени 300 нютона на това огромно туловище, които слисват съвременни турбинирани особено дизели в дълги изкачвания  >:D Това е и една от най-неподправените лично за мен емоции, които ежедневната ми кола не могат да ми дадат в никакъв случай.
Една интересна и не много известна история е свързана с тунинг студиото Maiconiks в Англия, които правят една от най-успешните си тунинг версии изобщо на базата на СХ Турбо като успяват ва постигнат мощност в размер на около 400 кс с не огромен и свръхсъразмерен брой модификации - основно бутала, сегменти , валове, маховик , малко модифицирана електроника и различна турбина. За сжаление информацията е оскъдна, студиото вече е в разнобой, като аз лично имам връзка с един от основните мотори на студиото - Роб Мос, от който купих вал за ремонта на моя мотор. Както и да е , тук има и малко елемент но фолклористика, която вирее свободно в нашите среди, незвисимо от марките и моделите  8))
Та, моторът в основната си характеристика има наистина огромен потенциал, но големият проблем идва в диспропорцията на теглата. Чугуненият мотор с огромна тежест в комбинация с изнесената му позицията пред моста правят колата меко казано опаасна за каране със скорости около 200 и над тази .
Това са само част от впечатленията ми, лични, а и споделени с други собственици на СХ. С удоволствие ще продължа обсъжданията по-нататък с тема примерно DIRAVI, че тези постове със свръх дължина са невинаги НЕотегчителни  ;D
« Последна редакция: Август 02, 2015, 21:38:48 от hydrometalique »

Февруари 19, 2016, 10:14:38
Отговор #85

Неактивен Speeder

  • Администратор
  • Публикации: 5105
Дългите постове са си екстра :)

Мисля, че на всички, включително и мен, ще им е интересно да споделиш мнението си и опита си по отношение на DIRAVI.
За мен беше странно и задължително любопитно да шофирам CXа.
145 Boxer, Alfetta GT, Alfasud Sprint Veloce 16v, Lada 1500 S, GT 1300 Junior

Как да качваме снимки във форума : http://www.classiccar-bg.com/index.php?topic=2631.0
"По един болт на седмица да бяхте завивали, сега щяхте да ги карате тия коли!"

Февруари 19, 2016, 11:14:26
Отговор #86

Неактивен USfan

  • Публикации: 10811
Хм, много интересни впечатления.
По отн. на аеродинамичните шумове, аз не помня нашите ЦХ-и на отворени стъкла колко са били шумни. Предполагам че при големи скорости ще си бумти вятъра, това е ясно. Ама това би важало в крайна сметка и за повечето коли, вкл. сегашни премиумни модели.

Но и двата наши ЦХ-а /както писах по горе, те бяха ГТИ с инжекции мотори- 2.4 и 2.5 литра, но не с турбо/, бяха поне при затворени прозорци много тихи на дълъг път.
Основно ги помня по магистралите София-Пловдив и София- Ботевград, като преценка на тишина на возене.
Баща ми имаше навика хем да ги шпори, караше средно 160-180 км/ч, вдигаше и редовно до 200 км/ч по километраж, и въпреки това не са ми оставили впечатления на напрегнати коли по отн,. на комфорта.
Помня, че първия ни ГТИ с 2,4 мотор беше с тахо с шайби и лупи, а втория с 2.5 мотора беше с нормални стрелки.
Въобще караше ги на дълъг път баща ми колкото можеха нали да даянят,  :)) и дори и при 180 бяха отн. тихи в салона, и можеше вътре да се говори без напрягане.

Е, все пак по онова време от средата до края на 80-те, тия два СХ-а са били отн. нови и малко карани коли, единия беше на 6 години, другия на 4, като ги взе баща ми.
А и двата бяха под 100000 км. пробег.
Така че не са били амортизирани въобще, особено на уплътнения примерно, нито разглобявани каросерийно.

Но категорично ги помня като тихи коли, дори и да ги съпоставям през призмата на сегашни модели.
А особено по отн. по шумните тогавашни други модели популярни коли, дори и такива от горния среден клас, си бяха като копринени пашкули.  :)
« Последна редакция: Февруари 19, 2016, 11:24:29 от USfan »

Февруари 19, 2016, 20:55:29
Отговор #87

Неактивен hydrometalique

  • Публикации: 1913
Ами да, Люси, всъщност СХ е в голямата си част създаден за максимален комфорт. В духа на старата традиция. Още повече версиите Prestige се отличават с някои допълнителни екстри с примерно допълнителна вата на долните мокети, стандартни битумни лепенки по дългите тенекиени панели по вратите и т.н. Даже едно отклонение, понеже сега имам пресни наблюдения от ДС-а - там серийно дори на големите площи панели на калниците (?) има битумни подложки , за да не дрънчат и вибрират.
Та шумът до голяма степен е персонално преценим и въпрос на възприятие, още повече с "дефекта" на съвременните автомобили, които по отношение интериорния шумоизолационен комфорт са далече пред предшествениците си. Хеле пък за теб, дето си много по-често от средностатистическия водач изложен на кабриотерапия  >:D
Шумовете идват основно от огледалата и уплътненията на вратите. Огледалата на втора версия, както е моята, са с много иновативна конструкция с характерно "оребряване" - много красиво и ефектно срещу запотяване в студено време, но крайно неприятно като свистене. Пишеше, че сте имали първо 2,4 ГТИ, което е първа серия с хромни, но прави огледала, които парадоксално са по-безшумни.
Второ - уплътненията . Моите оригинални бяха доволно изгнили вътре в металната си част и скъсани, грозни и т-н., което наложи подмяната им с неоригинални, което си носи последствията - характерните извивки по горния ръб ги няма и това води до свистене. Отделно от това са хромните лайсни по вратите, които са закрепени с прищипване създават фуга между себе си и основата на вратата - и всичко това сумирано си прави концерт, от който сме отвикнали, като се има предвид, че повечето от нас са си карали соц класиките без да им забелязваме много-много. Пък и на няколкото Шкоди и Жигули , които съм карал като младеж бледен , скорости от 140-150 км в час са били в сферата на фантастиките, а при 80-9 км в час просто въздушните потоци не създават такава шумотевица.

Дългите постове са си екстра :)

Мисля, че на всички, включително и мен, ще им е интересно да споделиш мнението си и опита си по отношение на DIRAVI.
За мен беше странно и задължително любопитно да шофирам CXа.

Митко, това е част от общата легендарност, която Двата шеврона създават около себе си, за да бъдат провъзгласени за "Конструктор на ХХ век " .
DIRAVI или "Direction à rappel asservi" е система за управление и поведение, създадено от Ситроен през 1970 г, монтирана в моделите SM, основно на СХ, ранните ХМ , но само на модификациите бензин V6 (в Ситроен форума има смешни закачки на тема бензин-дизел, а фабриката се е изказала категорично по-въпроса с премиума с този си жест) , Мазерати Куатропорте II и Мазерати Камшин - ето малко подробности  https://en.wikipedia.org/wiki/DIRAVI
Накратко казано, основната характеристика на системата е постоянното връщане на волана в централна позиция чрез хидравлично-механична конструкция. Естествено забележително за широката публика / при нас наречена зяпачи/ е приятната гледка да видиш как докрай навития волан на колата магнетично се връща в централна позиция.
Същността на DIRAVI обаче е контрол на момента на завиване при различни скорости, основно над 80 км/ч и високи скорости, като хидравлична центрофуга определя различни по размер налягания да въздействат на централната конзола , която служи за кормилен прът . Устройството е всъщност сравнително сложно, само по себе си високо технологично и доста прецизно. Ще си позволя тук да дам следния линк със снимки на централна конзола, за да визуализирам част от системата - http://cx.zapto.org/gallery/view_album.php?set_albumName=album137&page=1
Освен сравнително високата стабилност , която би трябвало да осигурява системата при високи скорости, тя осигурява и изключителен комфорт на ръцете , като почти липсват вибрации от окачването и напрежението, създавано от предните колела. Това при дълги пътувания е много сериозен аргумент, понеже непрекъснатата вибрация от пътя , предавана чрез системата на управление постоянно натоварва китки, ръце и тяло като цяло. Тук ще отключа още една вратичка на митологията , свързана със Ситроен - по времето на разработката на СХ Ситроен работи и по още няколко прототипа / на заинтресованите е известно, че марката има множество недоразвити авангардни модели / . Та във връзка с тези модели, както и СХ , се говори, че е била разработвана система за охлаждане на волана с флуиди, за прословутото повишаване комфорта на ръцете. Ситроен се отказват от тази допълнителна система, която би натоварила и така сложния като цяло СХ. Това естествено остава само в сферата на митологията и недоказаните легенди. Затварям скобата.
Всички тези екстри и иновации са всъщност и повод за много упреци, критики и забележки. Една от основните забележки е твърде лесната и бърза реакция на волана и оттам на предното управление. И в действителност аз самия на гърба си съм изпитвал тази свръхчувствителност , която при незапознати и неподготвени често се възприема като голямо неудобство. Истината е, че въртенето на волана е с огромна лекота, почти без аналог при който и да било автомобил, а движението на волана в диапазона 1-2 сантиметра води колата в неочаквана острота.
Другата критика, отправяна често е за липсата на естествено чувство при воденето на колата, така характерно за всички автомобили. Всички ние познаваме така добре поведението на повечето автомобили и репликите, които идват от гуми, окачване и т.н и ни дават вътрешно чувство за управление и съответни реакции. При СХ този "разговор" с пътя почти липсва и много от критиците наричат това "чувство на изкуственост" . Ето тук си представям Митко Speeder как се е чувствал слизайки от така директната Алфа и качвайки се на тази изкуствена и мазна система  :)) Това в комбинация с люлеенето от хидравличното окачване ... води до главозамайване  ;D
Това в кръга на шегата, разбира се, но и част от реалността.

Сама по себе си системата DIRAVI е един от апогеите в инженеринга на Ситроен, имайки предвид стремителния подем на марката след излизането на ДС 55-а година, придобиването на Мазерати и невероятните постижения на СХ . След средата на седемдесетте историята ни е ясна ...
Дано съм бил полезен с краткото описание, което е по-скоро непълно, но самата система не е никак лесна за описване , понеже не е еднокомпонентна .

Април 09, 2016, 14:24:32
Отговор #88

Неактивен kaci

  • Публикации: 956
Адмирации за автомобила.....

Април 09, 2016, 17:08:22
Отговор #89

Неактивен hydrometalique

  • Публикации: 1913
Благодаря за чудесния кадър !