Отдавна не бях срещал толкова фин и елегантен анализ за автомобилен амбианс.
Чувствам се горд и едновременно щастлив, че притежавам автомобил, който предизвиква такива емоции.
От друга страна ще върна жеста за Алфа купето 
Ха, радвам се, че се е харесал на Митко.
Да вметна и аз някои ремарки, все пак част от детството ми е минало в 2 последователни генерации СХ-и ГТИ версии, а и съм се возил и карал и други версии СХ, освен тези 2 броя ГТИ на баща ми.
Разни приятели на нашите през 80-те също бяха големи Ситроенаджии, та така да се каже, съм откърмен и с част ЛХМ масло.
Един от приятелите на нашите през 80-те имаше ИД комби, друг СХ комби дизел с хром брони /при това в гаден оранжев цвят, почти същия както от филма с Делон: " За кожата на едно ченге"/, и трети имаше редкия тогава за у нас, дори за края на 80те години периода- СХ тубодизел 2-ра серия.
Та, съдейки поне от моите спомени от всички тези коли. усещането на Митко за протяжност на каросерията спрямо завиването е по-скоро отдадимо основно на доста по-дългата при Престижа /с мисля 30 см/ от спрямо стандартната база СХ.
Тази по-дълга база, може да е интересно да вметнем, я шерват с Престижа освен комбито СХ, и ВИП-таксито дизел Лимузина, от което преди години имаше даже няколко различни бройки в БГ.
Така че ако се покара стандартна база СХ, особено от ГТИ версиите, които ако помня, май бяха с леко по твърдо калибровано окачване, усещането за конкретност на волана спрямо тялото на водача и цялата кола, е по голямо.
Специално турбомотора също поема лесно и високи обороти, при желание за агресивно даване на газ. При това развъртането е забележимо и на фона на по принцип по-ограничената динамично конструкция на тоя 2.4-2.5 литров мотор с долно-страничен разпред. вал, идващ още от ДС сериите.
Приятел на баща ми имаше преди 20-25 години ГТИ турбо, от 1-ва серия с хром брони /това 1 Ген. турбо май нямаше интеркулер като Турбо 2, и май беше само 160-и нещо коня/, та помня, че аз като съм го карал по-здраво, определено вдигах лесно над 6000 оборота с него, при това с кеф за мотора.
Вкл. и на първите и 3 скорости при пълна газ мотора даже удряше нещо като ограничител, ако въобще тоя СХ турбомотор имаше такова нещо де, това вече не помня добре.
Та предполагам при Престижа усещането е наистина грандиозно, но не бива и да се подценява СХ-а просто и като караческа кола, особено при късите му бази, и особено дори в контекста на конкуренцията от спортно-луксозни седани през 70-те и 80-те години.
Баща ми най-интензивно ме е возил на 1-я му СХ, който беше с хром брони 2400 ГТИ, модел 1978, понеже него го караше повече време, та от него имам най-много спомени от интензивни пътувания.
Втория СХ ГТИ на баща ми, пак хром-брони, но пост-1982 лифта с новото табло и 2.5 литра мотор, и вече с ТРХ гуми и джанти, той го караше като бях в казармата, та на него много не съм се возил. Разбира се, и двата съм ги карал, а втория дори повече от първия, но само в града и никога на магистрала или планински път.
Та интензивните ми извънградски впечатления от СХ са само от возения.
С удоволствие още помня как в началото и средата на 80-те, по новата Тракия магистрала, баща ми завоите по мостовете и виадуктите, които бяха с ограничение 90 км/ч, ги взимаше почти С МАКС. МУ ВЪЗМОЖНА СКОРоСТ на ГТИ-то, без да отстъпва газта, която беше някъде 190-200 КМ/Ч.
Тази динамика в завои, която вадеше ГТИ СХ-а, за мен поне БЕШЕ НЕЩО НЕПоСТИЖИмО ЗА ДРУГИ СПоРТНИ седани от същата епоха.
По онова време през 80-те, баща ми покара за известно време /успоредно и с разни други за тогава западни, но основно по-бабешки служебни коли/ и едно БМВ 525 от първата серия, като това на колегата ДМС, та можех като пасажер да ги сравнявам директно двете.
Та тая баварка като я напъвахме с баща ми и нея по магистралата /за които импромпту фул-спийд тестове, разбира се, основния инициатор и виновник бях аз- дете идиотче
с изперкал интерес към колите, много повече от сега/, констатирахме, че въпреки сходната на 525 макс. скорост с на ГТИ-то, дори и не можеше човек да си помисли да я води, и да лежи баварката така уверено в широките бързи завои, както СХ-а го правеше без да мръдне дори.
При това за тази тогава адекватна динамика като пътно поведение на Ситрона не отдавам значение на гумите в полза на СХ-а, понеже и двете коли, помня ги много добре, бяха с един и същ, поне за СХ-а, стандартен размер гуми- 195/70х14".
Така че, СХ, поне в моята детска и младежка памет, ше си остане запечатан и като активна драйвър кола, а не само комфортен лукс седан/лимузина.
Разбира се, на другия край от моите Цитрон впечатления тогава ми седи малко смешно като кола дългото комби дизел СХ, екземпляр от който имаше споменатия по-горе приятел на нашите.
Е това неговото вече беше истинска баржа, тотално пощенски файтон.
Над 5 метра дължина със само 70 или 80 коня мощност от рехав атмосферен 4 цил дизел.
Гадна кола на динамика беше това, а и нямаше грам екстри, особено за гранд рутиер уж модел.
Но пък неотменим плус му беше, че може вътре не само да се возят, ами при нужда и да спят, направо 2 цели семейства наведнъж.
Опс, малко дълго стана, почти като постовете на колегата Живков, но, така е, Ситроените отклучват такива забравени емоции.
Големи прелъстители са си те.
Тема: Реставрация на СХ Turbo Prestige (Прочетена 64887 пъти)