Привет колеги и колежки. Преди всичкo, искам да кажа, че адски много се радвам, че все повече млади хора обръщаме внимание, имаме интерес и се грижим подобаващо за коли, които са наши връстници, та дори и на нашите родители. Искам да изкажа едно голямо уважение, към всички, които притежават, гледат, продължават да съживяват и се радват на своите, така наречени "баби"!
Та, имам няколко теми, на няолко места, относно моята е21чка. Историята при мен е малко подобна на клиповете "BMW stories" в ютюб канала BMW Thailand..
Въпросното БМВ, вижда за първи път свят, през далечната 1981-ва година с модификация 315, 1.6, тоест от първите, така наречерни 16-ки. Колата излиза с оригиналния и неповторим цвят за модела (Hennarot #052). Като екстри, този модел няма нищо особено, в сръвнение на по-големия му брат е28 да речем. Колата явно е карана доста душмански в ГДР-то, тъй като е имало и смяна на блок (предполагам). Стигам до този извод, тъй като на пръв поглед, мотора си е 1.6, т.е. малкия еднокамерен 1Б карбуратор на Солекс, но за сметка на това, сегашния й блок е замерван и излиза 1800 кубука.
През далечната 1991ва година, баща ми заминава за Щутгард ,търсейки 2ра тогава кустенурка (VW Beetle 1300), тъй като и до ден днешен им е голям фен. По това време е реставрирал една и е искал втора. За съжаление обаче, подходяща не намира и на излизане от Щутгард, се отбива в автокъща и се "залепя", за въпросната красавица и за още една 520 е28, която за съжаление или за по-скоро радост е била капарирана преди няколко минути. Така и идва покупката на тази машина. Състоянието обаче, далеч не е било такова, каквото е сега. Шум в скоростите, приплъзгващ съединител, неравномерна работа, външни забележки и тук таме ръжда. Разбира се, по това време, митото е било, кажи речи, колкото стойността на колата, но ентусиазмът е бил на първо място, тъй като от малък е бил голям фен на марката. От този момент, до ден днешен, по тази кола не са жалени труд и средства и всяко сменено болтче е описано в така на речения "тефтер". Почти всеки един възел е минал през собствеите му ръце и тези на дядо ми. Колата е пристигналла на малко над 96000 км, в мометна след 26 години тя е на 160 000, като около 15/20К , съм навъртял само аз, през последните 4 години. Изключително гледан, глезен и обичан от собственика си екземпляр. Тук вече може да кажем че той прекрачва границата на манящината към болетта от това хоби. Точно поради тази причина на мен ми беше адски трудно да докажа, че я заслужавам. Преминах през редица тестове, най-вече за гижите по нея,не толкова за карането й, тъй като той, все пак е професионален шофьор и когато вех книгата, мир не ми даде, докато не ме научи да карам както той иска, за което в момента мога само да му благодаря! И както той казва, лесно е да си купиш кола, но е трудно да я заслужиш.А и понея съм вложил колкото за една средно нова кола. Точно за това се радвам, че успях да я заслужа и да оправдая доверието му. От както колата е при мен, аз продължавам да водя тефтера, първончално нямаше какво толкова да се прави по нея, но вече с по-честото й каране, разбира се появиха дребни неща, които на момента биваха оправяни. Започнах да навлизам доста бързо и в механиката като цяло и смея да твърдя, че тази кола доста ми е помогнала и за днешните ми познания. Та да не се откланям.., започнаха да илизат ръждички и реших да я пребоядисам и да я оправя цялостно. Срещнах един човек, който караше същата и ме увери, че може да ми я направи перфектно. Съгласих се и се започна 10 месечния филм. В началото всичко вървеше добре. Кръпките не бяха сериозни и тях нямаше как просто да ги оклепи, но когато се стигна до фаза-боя, аз го попитах, дали може да ми я направи както аз искам, с оригиналния цвят и да стане както се вика стъкло. Отговора беше положителен, но резултатък умопомрачителен. Разбира се взех си колата и 2 месеца седя в гаража завита, без дори да ми се влиза там. Мислих да я продавам, но просто мисълта, че НЕЯ няма да я има ме сриваше. Кола с толкова много спомени, кола, за която съм се борил, отделно на факта че този модел ми е взел акъла, от съвсем малък.. Тогава намерих човек, чиято работа доста хора хвалиха, включително и мои приятели, свързах се с него и след няколко дена, колата беше при него. За седмица, колата беше прекитната и със пефектно излята боя в правилния Хенарот цвят. От мен, по-щастлив нямаше. Тогава се започна сглабянето и най-пипкавата част от целия проект. За щастие, всичко протече по план и за няколко дена, колата вече беше сглобена. Има разбира се и малки ъпгрейди по нея, но всичко, е в рамките на сток визията. Разбира се имах за цел и да изкарам още кончета от мотора, бях събрал карбуратор, правена за нея генерация, нова глава с цел рязане за сгъстяване, електроника, но в един момент си казах, че тази кола трябва да е заводска.
До ден днешен колата се кара само и единствено в сухо и топло време, през останалото време е в гара и под калъф разира се. Всеки път в който я погледана, нещо в мен потрепва. Удоволствието от шофирането, предполагам повечето от колегите, го знаят. Стара кола, която разчита на теб, а не ти на нея. Първична, агресивна и в същото време опасна.
Ето и малко снимки. Разбира се, обмисля се и варянта ББС джанти, но не съм решил все още.
Преди и след (по-скоро след и преди
) поставянето на спортни пружини ТАтехникс, директно от завода им, спецялно за модела,с подходяща твърдост за градско и по-спортно шофирано, но не и за писти и тем подобни, разбира се. В момента чака и едни хубави Конита да й застанат, късоходови разбира се, за да е както трябва.
Скоро очаквайте нови снимки. По скоро на пролет, тъй като вече е зазимена, но при добро време, с удоволствие бих я изкарал да наоравя и по детайлни снимки, въпреки, че някои от вас знаят колата, но все пак. Благодаря ви за отделеното време и ще се радвам да прочета коментари критики и т.н. Както се казва, отворен съм за всички и ще се радвам да видя и мнението, на другите колеги!