Поради интересността и, препоствам тук тази история от нашия виден рали състезател от близкото минало- Пламен Веселинов, касаеща преживяванията на нашите рали екипажи в ралитата в Турция през 70-те и 80-те години, където Чубриков разбира се, беше редовен призйор.
Цитат---
Искам да разкажа малко и за рали "Гюнайдън" - Турция в средата на 70-те години.
Тогава то беше кръг от балканския шампионат, който се провеждаше в Югославия, Турция, Румъния и България (рали "Хеброс"). Преди заминаването на националния отбор за Турция, винаги ни викаха в ЦС на СБА за специален инструктаж. Там идваше човек от ЦК на БКП (др. Русоманов), който пряко отговаряше за автомобилния спорт и изнасяше беседа как да се държиме в Турция и да не се поддаваме на евентуални провокации.
Даже една година той беше водач на отбора и си спомням, че тогава той носеше две туби със специална билкова лечебна вода за него. Тубите ги беше оставил в нашия сервиз и механиците по невнимание бяха измили бегачката с лечебната вода. Като разбра какво е станало др. Русоманов беше пощурял и искаше да ги накаже няколко състезания да не излизат в чужбина.
Вечерта беше поканен от механиците на 1÷2 бутилки водка с хубави мезета и след 2÷3 часа приятелски разговор, наказанието беше отменено.
През 70-те години турците нищо не разбираха от организация и провеждане на рали (А сега имат WRC и Формула 1!)
Винаги когато отивахме в Истанбул от нашата федерация имаше представители (Альоков, Рачо Рачев, Иван Георгиев и др.), които ги обучаваха, напътстваха и им помагаха. Тогава те нямаха тяхна федерация и всичко беше на доброволни начала.
Например: участник в ралито и голям собственик на хотели, поемаше спането на отборите (българският отбор спеше в огромна къща на брега на Босфора, където сега се снимат турските сериали).
Друг участник в ралито и собственик на бензиностанции, поемаше горивото.
Трети участник в ралито и собственик на сервизи, ни предоставяше техническа помощ.
Даже сега си спомням една година, много богат турчин се беше заявил с един президентски "Линкълн" за участие в ралито. Той беше на около 70 год., а навигаторка му беше гаджето на 25 год. При обявяването на номерата той остана много недоволен, защото искаше да е с № 1 и да води колоната, отиде при организатора, заплати някаква сума и № 1 му беше даден. Тогава така можеше, но възникна друг проблем, че не можеше да се качи на естакадата за стартирането, защото колата беше много широка и се наложи да стартира до естакадата.
Разбира се, на втората скоростна отсечка, беше изпуснал един завой, "Линкълна" се беше преметнал с гумите нагоре, но те седяха върху обърнатата кола, смеейки се и махаха на всички участници.
В балканския шампионат тогава нямаше никакви ограничения за автомобилите и всеки участваше с каквото има. Класирането беше генерално и по класове, като за отборното класиране се взимаха резултатите от класовете.
България имаше автомобили във всички класове.
Спомням си първата година, ние с брат ми участвахме с "Трабант" в най-малкия клас. Турците не бяха виждали такава кола, още повече, че е двутактова и ни гледаха с голям интерес. Където спирахме, веднага се събираха около нас и много се радваха на специфичния звук на ауспуха и само викаха: "Комшу дай газ!".
Маршрута на ралито беше 2 дни и 2 нощи, само макадам в азиатската част на Турция.
Сега си спомням един комичен случай с Иван Николов с "Фиат Абарта".
Нощта се беше загубил в едно село и обикаляйки из селото, беше скъсал един просотор с дрехи, въжето се беше закачило за чистачките и отсрани на Абарта се вееха чаршафи и гащи.
Ние с брат ми, минавайки през селото го видяхме и спряхме. Той дойде до нас и само извика: "Братоци от къде се излиза от това пусто село?".
Ние му казахме да кара след нас и вече на излизане от селото, той ни изпревари с мръсна газ, защото закъсняваше за контролата. Карайки след него картината беше невероятно комична с веещите се чаршафи и гащи. Така той влезе в контролата и съдиите се хванаха за главите при тази гледка!!!
През тези години братя Чубрикови, имаха големи успехи и няколко ралита ги печелеха.
В отборното класиране също имахме първи места.
Така беше през 70-те години на рали "Гюнайдън" - Турция.
Край на цитата---
Снимките са правени в гореописания период- през 70-те и началото на 80-те години, от братя Веселинови.