Илия Чубриков (1935 - 2020) - животът и постиженията му

[USfan]

Още 2 снимки с нашия шампион, като по съвпадение е с някои видни чешки автомобилисти и инженери.
Първата е от ЮгоРали 1978 год, когато в кадъра Илия е с Вацлав Блахна и Сватоплук Квайзер.
А втората е някъде пак през 70-те снимана, като Колйо Чубриков пробва една ранна чешка Естер конструкция, правена от инж. Петер Болд.

[Механджията]

знае ли се т16 къде е сега?

[USfan]

Е, да. разбира се.
Преди няколко години се препродаде във Франция, на искана цена около 100 и нещо хиляди Евро. В документацията и описанията на колата беше споменато, че е карана на ралита и на планински шампионати от българския ни виден пилот, и прочее.
На снимките за продажбата колата беше в последния и планински Спек, с който Чубриков я кара до 1990 год. 

https://autobild.bg/peugeot-205-t16-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%BD/

Най-вероятно Илия я е изнесъл в чужбина след 1990 год, и той я е продал, на споменатия собственик французин, дето е починал.
Формално, колата трябва да е била не на Илия, а собственост на Балканкар до фалита му, така че би трябвало да я е продавала фирмата собственик, или нейните синдици, след фалита и.

И това Пежо разбира се, както и множеството други по хай-енд рали коли, внесени нови в БГ през 80-те години и по-рано, като Нисана 240 РС, Рената 5 Турбо, пистовата 635 Шницер, Аудитата 80 Купе Куатро, а и други коли, като през 70-те год. внесените Шкоди 130 РС, реално са останали и/или по-късно са били продадени със съответната печалба за тях, от тия рали-пилоти, механици, или други там коорганизатори, които са били във владение на колите към момента на промените през края на 1989, и началото на 1990 год.
А именно, когато формалните собственици на тия коли- автоклубовете към разните фалиращи държавни предприятия, отиваха към затваряне.
Съответно, последното нещо дето ги интересуваше последните им директори на тия предприятия, е било да си съберат във владение обратно колите, било то доброволно, или силово чрез новопреименуваната полиция и МВР, предвид на нежеланието на тия пилоти и други лица, да ги връщат и да се разделят с тях.

Като цяло, историята с разграбването и усвояването на придобитите по време на соца състезателни коли, аз го намирам за срамен епизод в историята на българския автомобилен спорт.
Би било редно тия всички коли да се продават на търгове, на който даде най-много, и парите да отиват за погасяване на дълговете на тия предприятия, дето са ги купували с валута през 80-те години, и по-рано.

Някои от тия бегачки бяха продавани на търгове официално де, но това беше по-рано през 80-те години, и обикновено касаеше тренировъчните коли с пътна регистрация.
Някъде през 1987 или 88 год на един автотърг на Кореком мярнах тренировъчната 5 Турбо на Илия, черна на цвят.
Искаха и от Кореком 4000 долара първа цена, или нещо подобно, понеже беше със счупен мотор.
Колата поне на 1-2 търга седя непродадена, после някоя я купи, и вероятно я е изнесъл навън след промените.

[USfan]

знае ли се т16 къде е сега?

Още 2 снимки, дето открих с 205 Т16-ката.
Едната е от участието и на Рали Златни в 1985 год, а другата е от пост-Милениумните и продажби, от търга и на Агуил във Франция в 2010 година. По-горния линк, от статията на Аутобилд в 2018 год, показва тогава обявената и продажба на сайта Микадор Рейсинг, който е за търговия с винтидж състезателни коли. Видом по надписа горе на снимката, подавали са я някаква фирма- Еуромонтаня.ком.
Ето скриншот на тази отпреди 5 години обява.



Видимо /и разбираемо, с оглед на постигане на най-висока възможна цена/ френските продавачи и реставратори, че са се постарали да я реставрират с българските и ваденки и оригинални цветове, от първоначалния и състезател вид от средата на 80-те години.

Ето и още две снимки с Илия. Първата, със синия Алпин с френска регистрация от Диеп, показва участието му с Алпин А110 на Монте в 1971 год, когато печели 3-то място в класа си до 1600 куб.см. Той участва с различни Алпини А110 на цели три Монте Ралита- 1968, 1969, и 1971, с навигатор брат му.

Снимката на Илия /с шапката/, воглаве с манифестиращите и ръкопляскащи видни наши тогавашни пилоти /вдясно до Илия е Йордан Топлодолски, а вляво, с БМВ-баджа, е Стоян Колев/ е от откриването на Рали Златни в 1972 год.

[kaci]

Днес в една рали група се появи тази снимка с датировка от 71-ва година.
Аз поне не я бях виждал досега.

[USfan]

Хм, прилича да е някъде но етапите на Алп Маритим, по време на участията му на рали Монте.

[USfan]

Изминаха малко повече от 3 години от смъртта на Илия, така че това е един малко тъжен повод, да обновим темата за него.
Ето кратко инфо за живота му, и състезателните му успехи.

https://eurica.me/2021/12/03/%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F-%D1%87%D1%83/

Ето и нещо странично, но касаещо неговата най-известна кола.
Това са три снимки от производството, а и от подготвените за продажба и експедиция готови бройки на хомологирания в Група Б Пежо 205-Турбо 16.
Правени са някъде в средата до края на 1984 година, най-вероятно.
Поствам ги тук в темата за Илия, понеже малко хора са виждали Пежото му в оригиналния му вид, преди стикирането с лепенките на Балканкар, и другите му спонсори.

Някъде сред тази група общо паркирани мишосив металик Т16-ки, сигурно се крие и конкретната бройка, която Илия Чубриков е карал.
Това Пежо става няколко години по-късно, и неговата най-успешна рейсинг кола, след като той печели титлата на шампион на Европа в група В на планинския шампионат там.
От 1988 до 1990 г. Чубриков участва в 19 кръга от европейския шампионат по планинско в група В, и именно става европейски шампион в група В през 1990 г.

В същия период нашия най-голям пилот е носител и на два призови плакета от FIA за Топ 3 за 1989 и 1990 години. Първият българин с приоритет А (20-те най-добри в света) в световния рали шампионат на FIA.
Тогава в края на 80-те години, и след сезон 1986 год, вече Група В е извън хомологация за Европейския и Световния рали шампионати, но още остава, заедно с разрешената употреба на легендарните група В болиди, като валидна за шампионатите по планински изкачвания.

[USfan]

Днес се навършват 89 години от рождението на Илия Чубриков.
На снимката долу, вероятно от 1983 или 84 год. правена, трябва да е в неговото 5 Турбо, заедно със сина му Пламен като навигатор.

http://www.renault-bg.com/smf/index.php?topic=61603.0

Долу кратката му биография, публикувана във вече несъществуващия сайт Рали-Клуб.БГ.

---  Илия Чубриков - легендата в българския автомобилен спорт.
----------------------------------------------------------------------------------

 Илия Чубриков е роден на 8 януари 1935г. в Габрово. Още като малък започва със спорта - първо са ските. Тъй като баща му е велосипедист и заместник-председател на колоездачния съюз в Габрово, Илия се занимава и с този спорт. Когато е на 9, баща му му купува мотоциклет и така Илия Чубриков навлиза в моторните спортове. Когато завършва гимназия, става войник и понеже вече е участвал в няколко състезания е приет в отбора на ЦСКА. През 1956г. участва в състезанията в Гармишпартенкирхен, където е сред 350 участници от цял свят, но не просто сред, а и пред тях - Илия Чубриков печели златен медал.

През 1967г. Илия и Кольо Чубрикови за първи път стартират на рали - "Трансбалкания" (България, Югославия и Румъния) с Булгар Рено 8 1150куб.см. Първи старт – първа победа - печелят в генералното класиране и в клас до 1400куб.см.

За няколко старта през 1968 и 1969г., навигатор на Илия е Атанас Тасков.

През 1968, 1969 и 1971г., братя Чубрикови стартират в рали "Монте Карло". Още през '68 в Европа е пуснато в продажба макетче на автомобила им - с техните имена и номер от Монте Карло. В първите два старта, те не успяват да се доберат до финала. През 1971г. обаче, Чубрикови записват една от най светлите страници за българския автомобилен спорт. На старт застават около 300 екипажа. Регламентът на състезанието е следния: във втория ден продължават първите 150, а в третия само първите 50. Чубрикови се движат във втората десетка, но след наказание финишират на 27-мо място в генералното класиране, а зад тях остават имена като Сандро Мунари и Рауно Аалтонен. С Булгар Алпин 1300куб.см. Чубрикови са трети в клас до 1600куб.см., след две заводски Рена Алпин 1600куб.см.

След това участие, Чубриков е забелязан и със съдействието на собственика на фирмата Алпин Жан Ределе му е доставен оригинален Алпин 1600, с който печели рали "Златни Пясъци" '71.
Следващият голям успех е на рали "Руска Зима" '74. Чубрикови отново печелят, след три наказания и при температура 30 градуса под нулата.
През 1978г. Илия с навигатор Калчо Хинов печели обиколката на Средизенмо море, минаваща през 10 европейски и африкански държави и прототип на "Париж-Дакар".Награждаването е в Марсилия. Чубриков участва с Лада 1300 и това е най-големият успех за марката до момента. През следващата година, същият екипаж и автомобил отново участват и финишират на второ място.

През 1983г. Чубриков, заедно с Крупа и Ферианц, е поканен от Ротмънс за официален пилот. Автомобилът е Рено 5 Турбо. След трето място на "Златни Пясъци", победи на "Хеброс" и "Гюнайдън" (Турция) и челни класирания на "Шкода" (Чехия), "Сан Марино" (Италия) и "Дунав" (Румъния), Чубриков завършва на пето място в европейския шампионат, победител е Мики Биазион. След това класиране, Чубриков получава от ФИА най-високия приоритет - "А" за 1984г. и това вече е официално признание за качествата му.

Идва и 1986г., когато Илия Чубриков стартира с кола от група "Б" - Пежо 205Т16, предоставено от Жан Тод и Жан-Пиер Никола. На "Златни Пясъци", на първия етап (затворен маршрут с общ старт) Чубриков застига победителя Фернандес (Опел Манта) и го изпреварва, но получава повреда в турбокомпресора и остава последен. Повредата е отстранена и той бързо се изкачва до трето място след Ферианц (Ауди Куатро) и Фернандес. При едно спиране обаче, незнайно как в резервоара попада хартия, заплита се в бензиновата помпа и участието му приключва.

Скоро обаче участието с коли от група "Б" на рали е забранено и Чубриков се ориентира към европейския планински шампионат. През 1989г. завършва пети в генералното класиране и трети в група "Б". През 1990 година Чубриков е вече трети в генералното и европейски шампион в група "Б" след минимален брой участия. Кръг преди края, е начело и в генералното, но познатият проблем с липсата на финанси го лишава от възможността да участва в последното състезание и да се бори за титлата и в генералното класиране. Участията му в състезанията се различават доста от тези на професионалните европейски отбори: често пътува и участва сам (или със сина си Пламен), сам подготвя колата си, намира време да тренира най-много от всички участници, при това обикновено с буса с който пътува (!!!), после следва стартът, където често печели или е на подиума (участват средно над 100 автомобила). Това отново не остава забелязано от ФИА и за него е изработена специална купа - за единствения неприоритетен пилот, който не участва с фирмен отбор и въпреки това е шампион!
През 1990г. хомологацията на Пежото му изтича и Илия Чубриков се оттегля от автомобилния спорт.

В кариерата си има класирания от първо до пето място включително на рали "Златни Пясъци", печелил е три пъти рали "Хеброс", има победи на рали "Стари Столици" и "Вида", 12 първи места в генералното класиране и още десетки призови класирания на международни ралита извън България. Печелил е планински състезания в Унгария, Германия, Франция, Португалия, има челни класирания в Австрия, Италия, Швейцария, Чехия, Германия, Франция...
През дългата си и победоносна състезателна кариера Илия Чубриков се утвърждава като пилот от световна класа и най-добрият български автомобилен състезател.  ----

[USfan]

[USfan]

Снимки от рали Гюнайдин на Илия, и на Националния ни отбор по рали.
В 1978 год. той печели ралито, карайки атмосферно Рено 5 Алпин.