Медна спирачна тръба, не е лошо нещо. Стоманената, корозира, ръждясва и се разяжда отвътре. Когато стане на 25 години, вече е опасна. Да не говорим, когато е на 30-40 години. На бялото ми Пежо, което беше с оригиналните, стоманени спирачни тръби, тръбите външно си бяха ок. Обаче, бяха се запушили. Нито помпата му беше повредена, а маркучите смених с чисто нови, веднага след като купих колата. Беше още с оригиналните, а те се бяха раздули и капеха. Течовете тръгнаха веднага, след като подкарах колата. То и това й беше карането с тези спирачки, до нас. И задържаха, и постоянно се стичаше спирачна течност по ламарините. Категорично отказах да я карам така. Подмених ги, като важна и неотложна дейност по колата. Свалих спирачните апарати с цилиндрите. От маркучите, вътре се бяха напълнили с разложена гума. И вече с минали през разглобяване, почистване и мазане със синтетична грес за спирачни цилиндри, имах напълно изрядни спирачки. Доволен от тази работа и от състоянието на частите, подкарах колата. Спирачките започнаха да задържат, предните. Осезаемо. Стори ми се, че някак си и не спира точно както трябва да спира, голяма кола с 4 дискови спирачки. Чувствително й загряваха предните колела. Чудих се, чудих се, накрая свалих стоманените спирачни тръби на предно ляво и предно дясно колело. Бяха задръстени. Надувах ги с какво ли не, дори ръжда и боклуци не искаха да изязат. А, обикновено излизат ръжди със метални части от стените на тръбата отвътре. Тогава, взех решение. Да ги сменя с нови, тези тръби. Купих си медна тръба, такава за спирачни и хидравлични системи. В самия магазин, (кв. Кършияка), чичото имаше различни накрайници за различни модели раздувки на тръбите. Разду ми медните тръби, а след това ги монтирах. Тогава, Пежото взе да спира, като западна кола.
Тогава разбрах, че въобще не съм имал спирачки. Разликата беше колосална. Знам, че медната тръба, не е оригинална част, обаче по-важно за мен е това, автомобила да има перфектна спирачна система. И смятам, че не бива да се прави компромис с тези неща.