Автор Тема: Основите на автомобилизма в България  (Прочетена 2930 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Януари 27, 2014, 11:29:51
Прочетена 2930 пъти

Неактивен Chevy

  • Публикации: 975
  • Rock And Roll
1896

Първият автомобил е внесен в България от чехът Август Шедеви точно на Великден 1896 г.

Това е един относително примитивен като конструкция френски De Dion Bouton с парен двигател, дървени колела и плътни (бандажни) гуми. По същото време Шедеви е притежавал железарска работилница в София, в която наред с основната си дейност – производство на железни огради и други изделия, е изработвал и ресори за файтони. Неговият автомобил е експлоатиран само няколко пъти по улиците на столицата, но след една сериозна повреда е изоставен.

1902

Министерството на войната поръчва първият в България бензинов автомобил, снабден с едноцилиндров двигател от 8 к с., който също както и автомобилът на Шедеви е изработен от компанията De Dion Bouton.

1904

Следващата известна доставка на моторни коли у нас е извършена през 1904 г., когато шведът Рихард Фанта, администратор на Балканската банка в София, внася един германски лек автомобил Maurer Union. След около две години негов шофьор става Петър Китов.

Пак тогава Царският дворец доставя за собствени нужди три пътнически автомобила Mercedes с двигатели от по 14 к.с. Единият от тях е запазен и до днес и се съхранява от Музея за история на София

1905

Първият шофьорски курс
През 1905 г. Дирекция на пощите внася три едноцилиндрови леки автомобила De Dion Bouton за събиране на писма и една еднотонна камионетка за превоз на колети. Трите леки автомобила са първите в България моторни коли, снабдени с пневматични гуми. Шофьорите, които е трябвало да ги управляват, също са подготвени в първия специализиран курс, организиран от Министерство на войната. Негови ръководители са германският шофьор Густав де Беновер, поканен от Министерство на войната и французинът Етиен Гро, който пристига в България с пощенските автомобили.

По същото време в България са направени и едни от първите доставки на автомобили от страна на частни лица. Така например през 1905 г. софийският хотел "Империал" внася пътнически автомобил De Dion Bouton, който започва да превозва клиенти на хотела до гарата и обратно.

1906

Категоризация на пътищата
Поради увеличаващият се брой на моторните коли в България, нараства и вниманието към пътищата от страна на съответните инстанции. В тази връзка през 1906 г. Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията е преустроено в Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Държавните пътища са категоризирани, според тяхното предназначение и са възприети различни норми за шосеен път. 

Начало на автомобилната търговия
През 1906 г. търговската къща "М. Вебер" от Русе, чийто основен предмет на дейност до този момент е продажбата на велосипеди, става първото у нас търговско представителство, което официално започва да се занимава с внос на автомобили и още същата година успява да продаде на частни клиенти два леки автомобила.

През същата година собственикът на хотел и мелница Петър Иванов от Видин купува германски автомобил Cudell. Веднъж, когато се наложило да бъде извършен ремонт, автомобилът на Иванов е бил транспортиран чак до Виена, тъй като по това време у нас все още няма необходимите за целта работилници.

1907

Организиране на обществен и товарен превоз
Във връзка с прогресивно нарастващият брой на автомобилите в София, на 4 януари 1907 г. в "Държавен вестник" е публикувано допълнение към закона за Столичната полиция, където е отбелязано: "Градоначалникът в споразумение с градския кмет, се грижи за свободното и безопасно движение из улиците, като за целта издава наредби за файтоните, омнибусите и автомобилите, които циркулират из града". 

За очевидното увеличаване броя на автомобилите в България особено допринасят и новосъздадените дружества за обществен превоз. Първата частна фирма с подобен предмет на дейност е "Дундов & Сие", основана през 1907 г. Още същата година тя започва да превозва пътници по линията София-Самоков с шестместен автомобил De Dion Bouton с пневматични гуми. Няколко месеца след своето основаване, дружеството внася от Франция втори специален 12-местен автомобил De Dietrich с амортисьори.

През същата година и във Варна е регистрирано "Безименно акционерно аутомобилно дружество – Варна" , което експлоатира двата си автобуса Benz по улиците на Варна и предградията до 1909 г.

Първите два товарни автомобила в България са марка Benz-Gaggenau, внесени също през 1907 г. от софийското акционерно дружество "Изида". Те са били с верижно предаване и плътни (бандажни) гуми и първоначално са обслужвани от германеца Фриц Бартош, а по късно и от Жан Аманес, преселник от Румъния.

1908

Първите документи за правоуправление
До 1908 г. в България не е бил издаван специален документ за правоуправление, а първото шофиране е било отбелязвано от полицейските власти върху квитанциите за отбита трудова повинност. Едно от първите свидетелства за правоуправление е това на Емил Неф (№ 275) издадено през същата 1908 г.

Развитие на междуградския транспорт
През 1908 г. броят на междуградските пътнически линии продължава да нараства. Така например в Пловдив е организиран редовен автобусен превоз по маршрут Пловдив-Станимака (Асеновград) и обратно, като за целта са били доставени английски пътнически автомобили Maudslay.

По същото време във Варна започва да действа Акционерно превозно-автомобилно дружество, което извършва "редовни превози на пасажери до резиденцията Евксиноград".

През следващите години такива автомобилни линии са били открити и по маршрутите Варна-Добрич, Хасково-Гара Раковски (Димитровград) и др.
В Русе подобна междуградска връзка е организирана през 1911 г.

1909

Първото автомобилно отделение в армията
В самия край на 1908 г. с Височайши указ № 107, цар Фердинанд постановява реформирането на железно-пътния полк към Инженерни войски в дружина, към която се присъединяват новосъздадените въздухоплавателно и автомобилно отделение, както и принадлежащите към тях инженерна работилница и склад. Така на 15 октомври 1909 г. в българската армия е сформирано първото автомобилно отделение, което първоначално включва седем военнослужещи.

"Безименно акционерно автомобилно дружество", София
На 4 април в София е създадено "Безименно акционерно автомобилно дружество", което наследява "Дундов & Сие". По-късно същата година ръководството на дружеството решава да купи още два пътнически автомобила от чужбина, като за целта командирова няколко души които да извършат поръчките. През 1910 г.  На годишното събрание от 27 февруари 1911 г. е решено да бъде закупен на старо още един по-голям автомобил, както и "да бъде устроена една мастерска, поне с най-необходимите машини и материали." Дружеството продължава до осигурява редовния автобусен превоз по трите си линни до своята ликвидация през 1914 г.

1910

Активно навлизане на автомобила в армията
По отношение на автомоблния внос в България, 1910 година е особено важна. На 8 януари е свикана първата военна комисия от представители на Инженерни войски, която разглежда офертата от концерна Schneider за доставка на военни автомобили, а в края на месеца е обсъдено подобно предложение и от страна на Austro-Daimler. Още същата година във виенските заводи Austro-Daimler е командирован подпоручик Александър Георгиев. Общият обем на доклада, представен от него обхваща 13 страници, а като резултат от натрупания опит в тази и други фабрики, през 1915 г. той подготвя и издава книгата "Ръководство по автомобилното дело".

На 4 октомври 1910 г. с цел усвояване на автомобилното дело и доставяне в България на поръчаните от военното министерство автомобили и камиони, в заводите на френската компания Schneider в Хавър и Харфльор заминава група военни, предвождани от поручик Иван Греченлиев. След завръщането си в България на 8 юли 1911 г. те "образуват кадъра на бъдещата военна автомобилна част". На 21 февруари 1912 г. с височайша заповед № 7, към железопътната дружина е формирано автомобилно отделение с началник капитан Греченлиев.

Специализиране на автомобилните представителства
През 1910 г. в частния сектор също се наблюдава сериозно раздвижване. Тогава в София е основано търговското дружество "Шпетер & Лъсков", първият официален представител на Ford Motor Company за България. То е създадено от софийският вносител на текстилни машини и парни котли Марин В. Лъсков, който слива своя наличен капитал с този на Самуил Шпетер и неговия син Леон, които още от края на ХІХ век търгуват с тенекеджийски стоки у нас.

Пак през 1910 г. столичният търговец Александър Киров става вносител на германските марки Benz и NAG и американския Studebaker. По това време в столицата функционират още три търговски представителства, които също предлагат внос на автомобили, без обаче да са обвързани с конкретни производители.

Начало на клубната дейност
През 1910 г. в София е създаден първият български автомобилен клуб, който обединява почти всички шофьори в столицата. Десетина години по-късно един от неговите основатели Цонко Боринаров споделя някои подробности за началото на клубната дейност у нас, които могат да се прочетат на страниците на списание "Автомобилист" (бр. 1, от 1 септември 1919 г.). Клубът съществува до началото на Балканската война, но скоро след разпадането му у нас е създадена нова шофьорска организация – Българският шофьорски съюз (БШС), учреден на 20 ноември 1913 г. 

Първата специализирана автомобилна работилница
През 1910 г. в София отваря врати и първата у нас специализирана авторемонтна работилница, собственост на подпоручик Александър Георгиев, а една година по-късно в столицата е открита и втора автомобилна работилница, създадена от Асен Георгиев.

1911

Обиколка на България с автомобил
На 28 март 1911 г. Събирателно дружество "Шпетер & Лъсков" поръчва един автомобил Ford, който е докаран у нас от фирмения шофьор Александър Лий. Той спира за оглед пред софийския хотел "Панах", след което прави демонстрационни пътувания до Банкя, Панчарево и Княжево. В колата се возят бившия министър-председател ген. Рачо Петров и още няколко видни столичани. Особено впечатлени от качествана на моторния самоход, те поръчват по един Ford, който по това време се продава у нас за 7500 лв. Три дни по-късно представителството поръчва още 15 автомобила от същата марка, които идват в България в началото на юни. След тяхното пристигане започва и подготовката на шофьори за тях, която е проведена само в рамките на 10 – 15 дни. Скоро след успешното начало братовчедите Марин и Методи Лъскови осъществяват първата обиколка на България, продължила 22 дни с един от техните фордове, управляван от професионалния шофьор Димко Ангелов. Маршрутът на това дръзко начинание преминава през Ихтиман и Костенец, след което авантюристите достигат Пазарджик, където правят малка демонстрация и изложба на улицата пред хотела. После продължават за Стара Загора през Чирпан, а после Нова Загора, Сливен, Айтос и накрая Бургас. На връщане пътят минава през Хасково, Пловдив, Сестримо и Костенец.

1912

Правилник за движението на автомобилите в София
През 1912 г. започва прилагането на първия "Правилник за движението на автомобилите в София" (ДВ, брой 71 от 30 март 1912 г.), според който "шофьорите са задължени да се подготвят за изпит от експертна комисия." Едно от особено важните изисквания в правилника гласи: "Автомобилът да има отпред и отзад номер, на който цифрите да бъдат написани с черна боя върху металическа бяла плочка, с размери: преден – 75/45 мм и заден – 100/75 мм". Допустимата скорост на движение е била 4 км/ч "по многолюдните улици" и до 15 км/ч по улиците с по-малко движение и по шосетата около София. 

Произшествия с автомобили
През 1912 г. софийските ежедневници отразяват и едни от първите сериозни пътни инциденти, предизвикани от автомобили. Ето две такива съобщения, публикувани във в-к "Нова балканска трибуна", съответно на 18 май и 27 август. В първото от споменатите произшествия, потърпевши са арх. Лазаров и пътуващите в автомобила негови близки, а във втория случай виновник за катастрофата е автомобилът на Александър Киров (представител на марките Benz, NAG и Studebaker). "ГРОЗНА АВТОМОБИЛНА КАТАСТРОФА. Вчера с автомобила на архитект Лазаров, идвайки от Банки за София, пътували жена му, двете му деца и тъщата му. Гумата на задното колело се спукала и изгърмява силно. Шофьорът се уплашва, смутява се и побърква управлението. Обръща се автомобилът. Стъклата стават на парчета и другите части се повреждат. Ръката на тъщата е счупена, едно ребро на детето строшено, на г-жа Лазарова счупена кост на китката, а на шофьора тазовите кости строшени. Ранените снощи бяха откарани в болница". "КАТАСТРОФА С АВТОМОБИЛ. Напоследък катастрофите с автомобили зачестиха. До голяма степен това се дължи на шофьорите, голяма част от които или са неподготвени, или пък желаят да се перчат с изкуството си бързо да карат. Снощи около 5 и половина часа по шосето за ханчето на 4 км стана едно сблъскване на автомобил с велосипедист, което по случайност не грабна жертва велосипедиста юнкер. Към казаното време един юнкер от военното училище спокойно си карал велосипеда, идейки от казармите към Орлавия мост. В това време изотзад се задал автомобилът на г. Ал. Киров, каран от шофьор чужденец с доста голяма бързина. В автомобила се намирали г-жа Кирова, придружена от друга една г-жа и един млад момък. Шофьорът дал сигнал, обаче вследствие на издигналата се буря юнкерът велосипедист, който карал на ляво, не могъл да го чуе. Автомобилът, който требвало да бъде каран на десно от шосето, според правилника, напротив каран бил също на лево и тъкмо срещу кавалерийските казарми, настига велосипедиста, закача едното колело на велосипеда и се забива в трапа. Уплашените пасажери бързо наизскачали неповредими. Велсипедистът юнкер бил повален и слабо контузен по левата  страна, а велосипедът му останал под автомобила. При това положение сварили катастрофата, случайно минуващите по това време от тук наши сътрудници. От обстановката те констатирали, че по една чудна случайност младия юнкер спасил живота си. Бързо надошли войници, които заедно със сътрудниците ни измъкнали автомобила, който бързо отлетя за София, като остави стражаря да се чуди кому да състави акт, а пострадалия юнкер да сочи с юмрук за отмъщение". 

Автомобилите през Балканската и междусъюзническата война
На 5 октомври 1912 г. България обявява война на Турция. Към намиращите се в наличност военни автомобили първоначално се присъединяват още около 60 мобилизирани частни автомобила, като общият брой на мобилизираните военни и цивилни моторни превозни средства по време на Балканската и Междусъюзническата война за периода 1912-1913 г. достига 148. Преобладаващата част от тях са леки пътнически автомобили от най-различни марки и модели (по това време броят на товарните автомобили у нас е незначителен), които са съсредоточени главно към град Димотика. Именно там през 1912 г. е създадена и първата войскова авторемонтна работилница.

Към намиращите се в наличност около 16 военни автомобила се присъединяват и още 20 нови коли, внесени от чужбина – 10 малки товарни автомобила Fiat, 6 санитарни автомобила Daimler и 4 товарни автомобила Benz. Така нашата армия вече разполага с 36 специализирани автомобила от 12 различни марки. Не след дълго е доставена още една малка партида камиони Durkopp, линейки Luc и няколко луксозни лимузини Mercedes, предназначени за министерствата. Бензиновите коли допринасят и за осигуряването на бърза и ефективна връзка с Главното командване, както и за подпомагане на разузнаването. До възстановяване на железопътната линия след падането на Одринската крепост, нашите военни части почти изцяло разчитат на автомобилната техника. При превземането на крепостта са пленени и много турски автомобили, сред които и този на нейния комендант Шукри Паша.

1913

Българският шофьорски съюз
Около два месеца след подписване на мирния договор между България и Турция в София е свикано шофьорско събрание. То се провежда на 20 ноември в столичната бирария "Здравец" на ул. "Мария Луиза", където е взето единодушно решение за учредяването на професионална организация, обединяваща професионалните шофьори. Така е създадено шофьорско дружество със седалище София, а за негов официален празник е определен Спасовден, който по традиция се отбелязва в края на месец май. За председател е избран Димко Спасов, а длъжностите подпредседател и секретар са поверени съответно на Димитър Димитров и Анани Докторов. Няколко дни по-късно е приет устава на организацията, според който тя е наречена Български шофьорски съюз. Една от особено интересните точки в устава на БШС е свързана със заплануваното издаване на периодично автомобилно издание, наречено "Бюлетин на Българския шофьорски съюз", което за съжаление остава нереализирано, поради ред причини: липсата на подготвени кадри, финасови проблеми и най-вече назряващата опасност от нова война, която скоро се превръща в реалност.

1914

Нормализиране на автомобилния живот
В краткия период на затишие между Балканската и Първата световна война, автомобилният живот в България продължава по старому. Създадени са нови автомобилни представителства, като "Джебаров & Коцев", вносители на Fiat и "Атанас К. Немцов и Сие.", който доставя американските автомобили Overland.

Междуградските автомобилни линии също се множат. Така например през 1914 г. в Ямбол е основано първото автомобилно транспортно дружество със симпатичното име "Скороход", което превозва пътници до Елхово и Сливен. Пак през същата година в Стара Загора започва да функционира транспортното дружество "Баръмов & Дянков", което експлоатира линията Стара Загора-Казанлък с 8-местен Horch. 

Първото автомобилно състезание
Първото документирано автомобилно състезание у нас е проведено в София през 1914 г., като неговото импровизирано трасе обхваща част от шосето между "Орлов мост" и село Горубляне. Първо място печели един френски Hotchkiss, който през 1913 г. е пленен при Одрин. Автомобилът е основно преустроен от военния инженер Димитър Пехливанов, който изработва специална аеродинамична каросерия и чувствително подобрява потенциала на двигателя, така че неговата максимална скорост достига 120 км/ч при мощност от 40 к.с. Пехливанов лично пилотира състезателния Hotchkiss, а негови помощници са Иван Краев и Тодор Панталеев. Съдийската комисия състояща се от трима членове – Димко Ангелов, Димитър Димтров и Андрей Големанов, награждава победителя със златен часовник, а неговия екип със сувенири. Фаворит във Втора категория става Димко Ангелов, но до момента не са известни имената на останалите участници в тази надпревара. 

Първата българска автомобилна книга
Първата българска книга, посветена на автомобила е завършена и отпечатана през 1914 г. и е наречена "АВТОМОБИЛ – пълно и подробно ръководство за изучаване устройството, управлението, ползуването, спазването и поправките му. Полезни сведения за купувачи, притежатели и шофьори". Автори са майорите Ст. Тафров и Л. Богданов. През годините на Първата световна война тя е преиздадена още няколко пъти, като нейното четвърто и последно издание излиза от печат през 1918 г.

Данък върху ефективната мощност
В чл. 9 от Закона за бюджета, приет през 1914 г. е записано: "Отомобилите в циркулация за добив и за търговска цел се облагат, независимо от данъка върху занятието, с три лева годишен данък върху всяка конска сила, а частните автомобили с по 5 лева годишен данък за всяка конска сила".

1915

През 1915 г. запасният поручик Александър Георгиев издава втората в България автомобилна книга "Ръководство по автомобилното дело". Професионално написаният учебник е илюстриран с близо 100 особено качествени снимки и чертежи и в продължение на близо 10 години няма аналог сред българските технически издания.

Ето и линка към страницата :)

П.П. Ако темата не е за тоя раздел моля модераторите да я преместят в подходящия или ако сметнат за неподходяща следователно да я изтрият.

Поздрави Христо
Classic Cars

Януари 27, 2014, 12:46:29
Отговор #1

Неактивен michev

  • Публикации: 2561
  • only rear wheel drive
Браво колега, само не виждам линк.

Януари 27, 2014, 16:25:38
Отговор #2

Неактивен Chevy

  • Публикации: 975
  • Rock And Roll
Classic Cars

Януари 27, 2014, 19:25:32
Отговор #3

Неактивен rsk

  • Публикации: 2450
Истината е тук: http://www.classiccar-bg.com/index.php?topic=914.0
Да не говорим, че всъщност за източник на информацията е посочен сайт, който беше направен от самия Иван Колев.

Януари 30, 2014, 10:52:00
Отговор #4

Неактивен Chevy

  • Публикации: 975
  • Rock And Roll
Да знам я книгата колега :) много е хубава.
Classic Cars

Декември 09, 2019, 17:13:19
Отговор #5

Неактивен exton

  • Публикации: 311
    • http://my-fiat.blogspot.com/
Според автора, първите автомобили в България...

ПЪРВИТЕ АВТОМОБИЛИ В СТАРО ТЪРНОВО
Първият автомобил  в България е внесен точно на Великден през 1896г. от чеха Август Шедеви и е с парен двигател, дървени колела и плътни бандажни гуми. През 1902г. Министерството на войната поръчва първият в България бензинов автомобил, снабден с едноцилиндров двигател от 8 к с., който също както и автомобилът на Шедеви е изработен от компанията De Dion Bouton.
Д-р Сава Русев в спомените си пише, че първият частен автомобил в Търново бил на Янко Шопов, притежател на най-реномирания по това време хотел „Борис I“. Съпругата му Хермина, която е австрийка съдейства от Виена да се достави марка «Форд», с бандажни гуми, това се случва 1911 - 12 година.
"Ръчната му спирачка и скоростният лост бяха вън от купето. Имаше брезент само отгоре, а отстрани бе открит. След време го купи Здравко Стоенчев и го ремонтираше непрекъснато. Беше ли в изправност, нещо, което рядко се случваше, бай Здравко събираше махленските деца и отиваше да го мие на Качица. Скоростта бе такава, че по нанагорнището децата я изпреварвахме. Возенето на автомобил тогава бе голямо събитие и след това обсъждахме с другарчетата си по цяла седмица."

Във фонда на Регионален исторически музей е запазена уникална снимка, запечатала момента на посрещането на това специално возило. Зад волана е собственикът Янко Шопов, а до него - съпругата му Хермина, заобиколени от момичета в национални костюми. Няколко граждани дори са добили куража да се качат на модерното возило. То било истинска атракция за старата столица, а когато вървяло из стръмните улици на града, рояци с деца го съпровождали.
През 1925г. в съседния град Горна Оряховица бил открит Българският мострен панаир, който е изключително събитие за страната и региона. Колкото и невероятно да звучи, световноизвестният автомобилен концерн „Форд“ изпратил представители за участие в това търговско изложение. Още в първото му издание участвали 124 фирми, 18 от тях чуждестранни и сред тях били също представители на автомобилните компании „Фиат“, „Круп“ и „Сименс“.
За това, че великотърновци са имали голям интерес към автомобилите, говори фактът, че още през 1929г. в града е открит клон на Международното акционерно автомобилно дружество „Стрела“ - София, което било генерален представител на България, както и на всеизвестната автомобилна марка „Шевролет“, производство на мощната американска фабрика „Дженерал мотърс“. Дружество „Стрела“ било едно от първите в България за продажба на автомобили, ползващо се с международна известност. Представената от него марка „Шевролет“ е най-добре пласираната в България американска машина, притежаваща всички качества на една модерна кола, със здрава каросерия, мощен мотор, икономична на бензин и масло; и най-вече пригодена съвършено добре за нашите пътища.

Малко известен е фактът, че най-големият вносител на реномираните френските марки коли „Пежо“, „Рено“ и „Ситроен“ в България - парижкият фабрикант на автомобили Жан Жансен, е великотърновски зет. Той е съпруг на Дора Кинтиигева от известния великотърновски род Хаджипенчеви. Нейна майка е Живка д-р Стефан Пенчева, която след завършване на колежа „Нотр Дам дьо Сион“ в Букурещ се омъжва за електроинженера Борис Кинтишев (бащата на Дора Жансен).
От страниците на общински вестник „Велико Търново“ научаваме, че е сключен договор между Общината и фирма „Форд“ за доставяне на автомобилна пожарна помпа-миячка и поливачка, по силата на който най-късно до 18 октомври 1935 г. тя ще бъде предадена на Общината. Доставката възлиза на обща сума 572 000 лв., която ще бъде изплатена в продължение на три години от сумите на специалния фонд „Пожарно дело“ при Общината. И действително в началото на 1936г. великотърновската пожарна команда е модернизирана. Тя е снабдена с мощна автомобилна пожарна кола - гордост за града. Доставката е от дружество „Комерциум“, автомобилно представителство за България, и е система „Форд“. Резервоарът й само за три минути се пълни с 2750л вода. Колата е с дължина 6,30м и ширина 2,10м. Направена е по специална поръчка, за да може да обслужва по криволичещите и стръмни улици на старата столица. За да се констатира нейната изправност, била свикана компетентна комисия, която след дълги изпробвания вътре и извън града категорично доказва изправността на новата машина. Но освен за пожарникарски нужди, новата кола имала още една функция - служела и за поливачка на улиците. Била с мощно приспособление за четири работещи едновременно линии, като всяка една давала по 45м водна струя. Така превръщала Велико Търново в един много хигиеничен град, снабден със супермодерна поливачка.
В края на 1938г. в старата столица се зародила идеята за създаване на градска автобусна служба. На 1 септември 1939г. се открива първата автобусна линия. Започва да се движи нова 25-местна автобусна кола „Ханза Лойд“ (внос от Германия) по маршрут гара Трапезица - чешмата „Качица“. Тя била собственост на дружество „Царевец“, чиито капитали били притежание на търновските граждани. Времетраенето на движението било от 6,30 сутрин до 21,47 часа вечер с общо 28 обиколки при стриктно спазено разписание.
Великотърновската главна улица преди десетилетия имала честта дори да притежава магазин, зад чиято лъскава витрина винаги стоял последният модел американски автомобил „Форд“.

Източници: книгите "Спомени и анекдоти за великотърновци"- Д-р Сава Русев, "Споменъ за Търново"- Катя Митова -Ганева
Старо Търново

https://starotarnovo.blogspot.com/2018/06/blog-post_0.html?fbclid=IwAR3TUBFIPns60sCzm2qmA08YL41cmyq560WjOVZfVxxLsGJyKRNOtXJjtjY
Too dumb for NYC, too ugly for LA

Януари 31, 2024, 07:17:45
Отговор #6

Неактивен bomber

  • Публикации: 4490
  • Vauxhall Chevette Estate 1983; Ford Scorpio Mk 1
Everyone can buy a new car...
Real man keeps old ones running!