Здравейте отново приятели,и драги читатели.
Доста отдавна не съм пускал нищо ново в моята тема..не ,че нищо не правя- просто нямам време да пиша.
Решил съм днес да ви покажа машините ми-та да не си мислят хората
който не ме познават-че си пускам теми и пиша в ретро форума,занимавам с някви глупости драгите читатели,пък нямам ретро железа...По-нагоре в темата ми колега беше питал дали съм се отказвал-ето конкретен пример как почти се бях отказал и отчаял.Няма много много подробно да пиша-съвсем накратко.От дълго време исках американска класика-който търси намира:
та се наложи "това" да го превърна в кола,минавайки през всичките процеси-тотално разглобяване до последния
болт,песъкоструй,грунд,заварки,оправяне на всичко по колата,събиране,
салон,боя-хиляди часове труд.Безкраен кошмар.:
та до тук..(няма да пускам 2000 снимки процес..):
.Но в тази връзка
смятам,че всеки истински любител на класиките трябва да мине оттам за да обикне наистина колите.. ..Държа да вметна ,че само боядисването на една кола НЕ Е реставрация!Много от "реставраторите" даже не са се сблъсквали наистина с този проблем.А момента в който всичко е на съставни части,а парите са свършили-и трябва да избираш-край или
напред.??..Ей точно тук почти се отказах,,Но пусти му инат и "ретро"краста..,.Разбира се не съм от хората с много кинти само да си пращам колата по майстори и да си плащам за всичко, макар че много много много много кинти литнаха,,не искам и да си помисля колко щяха да са ако моя труд трябваше да се плаща,,Реставрацията на една кола е много сложен и адски скъп процес..даже хич не е за бедни любители:),,,,,, Та -където не разбирах и не можех сам-неотлъчно до майстора-рамо до рамо-наред с него,помагам с всичко което мога,-той кърпи-аз му режа парчета ламарина както се вика-не само да му оставя колата, да му хвърля и кинти да я направи-и после да се бия в гърдите че съм реставрирал кола..,(изключвам само китосването и боята,,исках да се боядиса професионално,да се изпече в камера,както си трябва.).,Голяма част от труда и работата си я свърших сам,страшно много много трудности срещнах -няма да ги пиша всичките-безкраен е листа..-но най -голямата беше ,че преди да я купя почти нищо не разбирах от коли-знаех кое какво е ,къде е и до там..много пъти бях на косъм да се откажа-огромната част от обкръжението ми-близки,приятели ме подиграваха ,че съм си купил ръждива кофа за боклук,че това никога няма да стане кола,че трябва да се откажа,,а това е най-тежкото в такъв момент..,и така...Именно това ме амбицира ,,,Страшно бе трудно за човек ,който не разбира -наведнъж да познава колата,да се научи да
заваря,грундира боядисва,тапицира...малко по малко,,,си стана...Та за начинаещите,четящи този форум-всичко с мноооооооого ЛЮБОВ И ТЪРПЕНИЕ СЕ ПОСТИГА!Ааа .И инат забравих:).Следвай мечтите си-ВИНАГИ!...Да се откажеш е най-лесно,но и да гледаш" Дискавъри" и да се надъхваш за реставраций не бързай и си помисли,,,ВНИМАНИЕ- тук сме БГ и всичко е различно..Покрай тази кола се стегнах и се амбицирах много,разбрах кои са истинските ми приятели,разбрах какво е да си сам,какво е да живееш в " проста селска "страна в
която са най-важни парите(да ти ги вземат ),кебапчетата ,ракията и мача(нищо против футбола),злобата и завистта на хората,а с различна от масата визия-си веднага оплют.Носиш шапка и брада--веднага си набеден за наркоман,появиш се с различна от "стадото"кола-"къв е тоя варел,ти с колонката за
гориво ли ходиш,тва много харчи-купи си голф,или някаква модерна кола,,.Но аз съм тъп и упорит-Живея прекалено кратко на тази земя за да карам грозни коли...Това е то...Това е.На всички такива съм казал"ф#к оф" и гледам само напред...Тук с една стара американка, си за никъде--дори най-обикновеното болче не можеш да си го купиш от магазина,че е с нестандартна резба,пък за другото какво да
говорим..,,Смятам че след всичко това станах малко по-добър човек,,Даже
е малко брутално как дори една кола може да те промени,,. Научих се на страшно много неща.Надявам се не съм ви разплакал с тая "сърцераздирателна "история
.
.Това беше преди 4-5 години,останали са ми само невероятни спомени,страхотни емоций и преживявания около проекта"Шевролет импала"
освен импалата имам и един каприз:
а най-новото попълнение в семейството е олдсмобил f85 от 1964 година..:
Той ми е почти дейли драйвер,,,друга кола нямам вече модерна,понякога карам и на тъщата стария нисан 100 нх ,но не харесвам пластмасови коли.
Никакви..
Обожавам старите американски коли,и честно казано други не ме интересуват..
И за да не бяга поста от същината на темата--пускам и снимки на един мерцедесов двигател който боядисах за един клиент..
Съжалявам ,че нямам снимки преди боята( но сигурно се сещате как изглежда стар никога не боядисван мръсен мазен мотор..
,:
А в работилницата -няколко проекта наведнъж+ 150 награди за ретро парада в Бургас(всяка е на ръка и си иска вниманието...):
-малък китайски завод станах аз..Подготвям и още 100 за Созополския парад...другите проекти ще покажа по-натам в темата...
Благодаря за вниманието,и се надявам поста да не ви се е видял дълъг,и да ви е харесал:)
поздрави
Ванката