Като покараш на писта с твърдо окачване ще усетиш разликата, която е че купето оживява и омеква. Т.е. точковите заварки започват да се движат. Презаварява се където по купето се застъпват листовете ламарина. Важно е да се правят гредите и възловите места, като в коша и около захватите на окачването. Заварява се на шевове по 2-3см дължина и на 2-3см разстояние от всеки шев. При заваряване със MIG или по БГ стил ЦО, е желателно да не се заваряват съседни шевове преди предходния да е охладил. Това поради прегряването и измятане на материала ако не се спазва правилото. При заваряване с TIG или Аргоново заваряване не мисля, че има предходните проблеми. Това е в основни линии. Както някой е писал по-горе в на Алекс темата предполагам ще е описано доста по-подобро което е типично в негов стил.
Поздрави. :yes:
Аз си изясних в общи линии това,което ме интересува....
Скромният ми опит и наблюдения ме водят до извода,че без значение от окачване (сток или спортно) с течение на годините купето постепенно загубва първоначалната си коравина.Отдавам го на вибрациите и усукването,на което е подложено,а тез 2-те неща заварките хич не ги харесват.
п.п.По рамите на тежкотоварните возила що имат нитове?