След като разбрахме от къде да влезем, се появи глутница кучета, след нея и пазача-той обясни че наследниците са трима .Първо колата се движела редовно, после все по-рядко ,докато заела сегашната си позиция. Идеите на собствениците-реставрация и продажба или просто продажба, но не се разбрали с колко искат да забогатеят. Пак според пазача, през годините, много желаещи са ходили да питат за условията по евентуална продажба-крайният резултат евидим.
Браво за хубавите снимки, и жалко за края на пътя, който очаква тези 2 интересни коли.
И Трабанта не е лош, а за деСото-то разбира се, още по-жалко, очакваемия край на нещата.
Сигурен съм че тази кола точно седеше в стария град, ама и преди 20 год вече не се караше де.
Вероятно дизеловата конверсия е 80-рска по епоха на правене.
По подобие на един стар Ягуар Мк1, дето през 1990 щях да купувам от село Катуница.
И той беше с Перкинс дизел, ама 3 цилиндров, снабден.
Е, тоя по не матор е четен брой цилиндри.
А тези гуми Стомил навремето бяха много популярни.
Вероятно това е някакъв размер като за Ниса, или нещо подобно.
А подсигуряването с веригата на 2-те врати е върха.