Айде и аз да пусна една снимка, и то от бройка от бившите ми собствени любими Алфички.
Докато болшинството мои бивши коли, като разни други редки Алфи, Мерцедеси и Триумфи, за късмет са в добро здраве, реставрирани и се карат редовно, тази моя бивша любима, модел ГТВ от 1984 година, едно от последните 2-литрови правени ГТВ-та, не случи в добри ръце.
Купих го купенцето през 1998 година, в много добро здраве, като колата беше залежала 3-4 години внос от Швейцария, съответно не беше каран в БГ, и нямаше абс. никакви ръжди по нея.
Което беше разбираемо, защото макар и от планинска държава, колата беше малко каран, а и Алфите от 1982 или 84 моделни години година сериозно ги антикорозионно обработваха.
На боя беше оригинален леко вишнев цвят, с ориг 14" джанти Хромадора.
Другата кола между другото, която беше докарана заендо с моята Алфа ГТВ, беше сегашната Бета Волумекс на Манджуков.
И тя седеше непродадена дълго време,
ама на цена беше по-скъпа от Алфата, а и беше с предно предаване, така че като имах избор между двете, взех ГТВ-то.
Волумекса се оказа обаче добър на ламарини, а и въобще.
Нито е кърпен, нито е имал сериозни повреди за вече почти 20 годишното му пребиваване в БГ.
Как да е, покарах го ГТВ-то щастливо 2 години, и в края на 2000 година като се ожених, и ми трябваше комби по разбираеми причини,
и я пуснах за продаване.
Купия я мой добър познат и ретроманиак, Наско от Драгалевци.
Освен моята Алфа, той имаше и по-ранно ГТВ, модел 1980 год, още със старото табло, и с климатик, също без ръжди.
Е, Насо сколаса и двете ГТВ-та да ги хвърли в двора си на улицата, където да гният във влажния горски въздух в течение на 12-13 години.
Докато се стигне до жалката картинка с бивпшата ми красавица, дето я виждате на снимката.
А именно, от Алфа без ръжди ама абс. никъде, до нагнили врати, калници, вежди, рамки на прозорци и така нататък.
Същата нерадостна съдба в Насовия имот, сполетя и две едно време запазени еС-класи сомове в116- един доста оригинален 280се, и пак един бивш мой Бенц /който всъщност имах общо собствност с приятел/ 450сел, които пък бяха прибрани в още по влажното мазе на къщата дето Насо живее.
Бенца сом 450 беше пак без ръжди, абс. в движение, светлозелен с тъмнозелен плюш, просто приказка.
А сега ако се види, е по-гнил и от Алфата отвън.
на снимката, за колите които се виждат до Алфата по на заден план, нямам инфо.
Но който е мераклия, може да го заведа до къщата на Насо, да му отидем на гости, и да разгледаме музея на гнилостта.
Тъжно, ама така е по нашите ширини...
пс. Снимката е от Януарския брой на сп. Автокласика за 2013 год.
Тема: Очакващи смърт или спасение (новини от скрапа) (Прочетена 2594377 пъти)