Да,точно тук в този форум може да се научи,види и коментира много ценна информация!
Благодаря за което!
Продължаваме с ценната информация.
Предполагам, и като гледам, че засега само аз съм източника на обективно инфо и техн. данни, в кръга на шегата де, така че, усвоявайте!
Та, подред.
В поста на колегата Бухалаб има някои явни грешки, предполагам не негови, ами на реставратора с огромен опит.
Първо например, няма Гибли с Дел Орто-та.
Нито пък Гибли с карбове с хоризонтален поток, визирайки сравнението на Митко с неговите карбове.
Всичките Гибли са с Вебери с вертикален поток, при ранните 4700 са 40 мм Вебер 40 ДЦНЛ, при късните и всички 4900, са 42 мм ДЦНФ/9.
Друго, и най-фрапантно неточното твърдение.
Да кажеш за кола, която от десетилетия не е в движение /и специално мотора седеше още от 80-те и през 90-те, със свалени карбове с отворени трихтери на смук. колектор, по които безпрепятствено се стичаше дъждовната и прочее вода, през гнилия дупчен капак, директно вътре в цилиндрите/, че мотора е ОК, без да си го разглобил напълно и измерил отвсякъде, е най-малкото, силно непрофесонално.
В случая още повече, предвид че видимо мотора е още в колата, не личеше на снимките от продажбата или примерно сега от КАТ, той да е свалян. И съответно- разглобяван, и впоследствие инспектиран мегаосновно.
Специално за тоя мотор, разбираемо предвид различния материал на блока спрямо цил. ризи /той е от лека сплав, ризите са железни/, и десетилетното му стоене с вода вътре, освен визуален оглед за видими износвания и ръжди и разграждания, и мерене с микрометър във всички възможни дименсии, ще трябва с всякакви ултразвуци, инфрареди и прочее технологии, да се провери за вътрешни и външни пукнатини, поради риска от спуквания от водата, пребивавала някога, всъщност доста време, вътре.
При това видимо плачевно външно състояние на колата и мотора, и без тотално разглобяване на агрегата, най-много би могло да се каже от един обективен майстор, или въобще някой, че мотора примерно превърта на въртене.
Аз специално през 1998 год, като гледах тогава колата, още първия път като се продаваше, в двора в Локорско, дето беше хвърлена, не успях да го превъртя, колкото и да се пробвахме с един приятел.
Не бях ползвал нещо да разхлаби контактната корозия на буталата и сегментите с цил. ризи де, нямах под ръка нито нафта, нито газ, нито подобия на ВД-40.
Сега вече, ако нещо са разкисвани буталата, може и да превърта.
Но това в изоставеното състоние на мотора, пак почти нищо не говори за състоянието му, освен че просто- върти.
но това му е най-малкия плюс, ако въоще и това би било така.
Другите типичен проблеми тук, често срещан, е изкривяването на коляновия вал, и пукнатините по него от натоварвания, най-вече термични, и специално често срещани при 4.9 литра мотора.
В случая даже не коментирам примерно готови неща от Нета, това дори не зная, дали е дискутирано по разни форуми и спец. литература, а го помня като дефект при 4-валките Маси осмаци /то всъщност само 2-валки осмаци на Маси няма/, които съм поразглобявал като момче за всичко, при работата ми в 2 тогавашни сервизи за ексклузивни колици в Германия, като Кар Поинт, и Куприаноф в гр. Карлсруе, където работех в началото на 90-те в Германия.
Та по онова време, в тия сервизи освен всякаквите английски спортни модели /вметвам, при липса на спец. поддръжка, Астоните Ве-8 4-валки мотори бяха по-капризни и калпави и от Масерати осмаците/, редовно висеше и по някое Инди, Хамсин, Куатропорте 3, и прочее Масита с осмаци, с мотор за основен ремонт.
Е, на почти всичките тия Масита, един от основните проблеми, свързан с прегряванията им, бе заради идиотската конструкция на водните помпи, които, ако добре помня, се задвижваха от някакви стоманени въженца, които редовно се късаха.
Може и да бъркам за водните помпи, много време мина, дали па сервопомпата на кормилата, при версиите със серво, не беше задвижвана от въженца.
Как да е.
Аз разбира се, тогава като студент емигрант там, бях по-скоро разглобявач и подреждач на части, и мияч, и паркировач
на екзотиките по дворовете на тия автокъщи, но горе-долу помня какво ми е минало през ръцете, и какви са им били проблемите по тия коли, според инфото на немците майстори, които ги оправяха.
Тогава, всичките Масита с осмаци /караха ги всякакви, по принцип по-заможни, но и не само заможни, местни немски собственици, а идваха при нас на обслужвания и ремонти, и швейцарци и французи/, още си ги караха тия хора, като ежедневни спортни коли.
В резултат не ги жалеха особено, и постоянно им се пръкваха дефекти.
Доколкото помня, освен ог греене, дето кривеха и цепеха колянови валове, кривеха и цепеха и цил. глави, със същото темпо.
Друг проблем бяха, че ядяха суперскоростно основни и най вече биелни лагери.
Не знам защо, ама след някое магистрално каране на ръчки, примерно от Щутгарт до Мюнхен, което не е голямо растояние, все идваше някой Инди собственик с попритракващи лагери.
Друго което помня, че скоростните им кутии бяха най-евтини за правене.
Оказаха се някакви кутии ЗетФ, слагани във вътрешноста имр на някакви немски камиони среден клас- Ханомаг-Хеншел ли, или друга немска марка не помня точно.
Така че при дефектиране, в едия от тия два сервиза дето работих, правеха и скорости.
И просто вмайсторите поръчваха вътрешните ЗетФ части, спек като за Ханомагр директно в ЗетФ, и така излизаха в пъти по-евтино, отколкото да се поръчват изрично по Масерати спек.
Външно тия кутии и на корпус може и ЗетФ да ги проектирал специално за 4200 ГТ и Гибли купетата, ама интерно си бяха прости камионски.
Та като цяло от всичките 60-ски и 70-ски спортни коли, по онова време преди 25 годинир дето съм ги виждал и пипал изотвътре и отвсякъде, старите Масератита бяха най-ненадежди.
На тоя фон, всичките там 6 цил. Ягуари с 2 валки мотори и 6 цил Хиилита и Триумфи едновалки, бяха направо надеждни в добрия смисъл на думата, като Москвичи.
Та не знам човека, дето споменава колегата /не разбирам само от поста, новия собственик ли е, или бъдещия реставратор на колата/ какъв огромен опит има, но това да изремонтира изцяло Маси мотор от-до, и то точно тоя мотор на тая кола, и най-вече да го докара до надежден вид да работи известно време, без суперскоростно да изпляска отнова, определено ще е предизвикателството на професионалната му кариера. Казвам го съвсем доброжелателно.
И за пин-ъп преди лягане, ето едно Гибли за продаване сега, от слънчева Флорида, без особени ръжди и никакви удари.
Да, не е СС, а само 4700 модел, но е от един собственик след 1979 год, и на ориг. 30000 мили.
И то е неползвано и некарано от дълго време, но нищо общо с БГ-то Гибли няма, както се вижда.
Бих предположил, че горния си естимейт нямя дь достигне, от 120000 долара, поради все пак нуждата от Милд реставрация.
https://www.hemmings.com/classifieds/cars-for-sale/maserati/ghibli/2080676.html
Тема: Очакващи смърт или спасение (новини от скрапа) (Прочетена 2547505 пъти)