Ами, моето мнение, е че тия скрапове и конкретната реставраторска операция, стават само за чешане на езици, за какво да стават, освен за упражняване на присмех, така че може да си се поупражняваме още малко.
А и моето мнение е, че автопарка на България и света, чак пък толкова нужда от мърляшки реставрации, и мърляшки правени коли нямат.
Да се дават на вторични или да се разкостват за части подобни кошове, това им е нормалната съдба, няма нищо лошо в това.
За предположението, даже уверено твърдение, че ще стане еди-какво си от тия екземпляри готово някога, предполагаемо скоро, то тук пък ключовата думичка е- ЩЕ. Ще, ама ще... ))
За някога в светлото бъдеще да приемаме за даденост си разни неща касаещи финализирания на ремонти, е дискутируемо, поне като става въпрос за реставрации.
Засега аз поне виждам разбангйосани коли, а кога ще станат и кога няма да станат, и в кой сервиз и от кой майстор, това е доста отворено за предполагания, съдейки по точно тия снимки.
Опел-Бедфорда кемпера така или иначе видимо е влязъл отн. готов, та не е постижение да излезе.
А па примерно червения в108 когато излезе от тая дупка, да кажем, почти идеално направен, направи му тогава ако си наблизо, детайлни снимки.
За ранната синята Зазка пък съм още повече от песимистичен, че ще стане кола.
За нея удрям бас, че няма да стане в близките години, и в това място, ако ще и оня да си е намерил панели оригинални НОС от екс-завода в Запорожие, ама цялата им наличност от Украйна.
И ето го баса за по-поощрително, обявявам го официално.
Та, ако в рамките на не една, а цели ДВЕ календарни година, примерно считано от днес до 1 юни 2025 година, тая синята гърбушка стане в готов вид и наново регистрирана, боядисана, с отличен интериор, въобще изпъната и с хубав хром, и напълно в движение, и има за това направени от теб снимки и видео и как се движи, и излиза ама баш от тоя баш-майстор и е от тоя гараж в движение, черпя те да обядваме в хотел Балкан, като си в София.
В нашия район например, разните автофенове дето се виждаме по-редовно, си правим такива весели басове. И покрай тях, то направо не се случва да си делим сметки по заведенията, все някой сбъркал прогнозите или твърденията, плаща за увереността си. ))
Така наскоро, в неделята, в едно италианско заведение близо до нас, се наложи да домакинства спрямо мен и спрямо колегата Марио от къщата Марио М5, нашия приятел Тони с Ладите, понеже спечелих пък аз един автотехнически ремонтен бас с него.
Данчо, така или иначе ще се радвам да се видим и да ядем някъде де.
Но ще е хубав повод, някой да ме опровергае в моите преценки.
Това ще да е нещо, което много рядко се е случвало, да сбъркам за подобни неща и подобни предприемачи, в автотехнически и реставрационен аспект, така че ще си заслужава черпенето.
Така че тия кенефи ги обсъдихме обстойно, а ето нещо друго интересно, като снимките са авторски от мен.
Не казвам тази американка къде е, понеже евентуално ако реално се запродава накрая /собственика е в чужбина, колата е фирмена на отдавна неработеща и вероятно дължаща данъци фирма, отделната данъчна партида на колата е с натрупани хилядарки, въобще забатачен е с документи, а и или мотора или автоматика са му дали фира, вероятно по-скоро автоматика/, ще ми върши работа за части за моя ТрансАм.
Конкретната кола е базов 6 цил 2.8 литров Ф-бърд 3-на Ген, с накичени престилки дето са подобия на престилките на ТрансАм версиите, но са афтърмаркет производство.
Седи от поне 2010 год. на това място /съдейки по стикерите на предния джам за ГО и преглед/, и предвид че отдолу е кал, и вече се окопал в нея отдавна, може само да се гадае за нивото на гнилочите му по пода.
Тема: Очакващи смърт или спасение (новини от скрапа) (Прочетена 2544436 пъти)