Ако е от рядката версия с гюрук отгоре, скачам с двата крака. 
Преди години, тоест преди 1/4 век, едни гръцки студенти по София, караха една запазена двуцветна, сребристо и черно комбинация, на ХХ номера, Х-пак Багира, баш с гюрука отгоре версията...
Люси , мой съученик бизнесмен държешe допреди 2 години такова купе(много ми харесва) 
Червено , ама доста позанемарено беше , ще го разпитам каква му е съдбата..
Чудесно, ако не те затруднява, като го мернеш, питай го за повече подробности.
И най вече, дали е комплектна колата.
Мотора не толкова проблем, даже и да го няма, дори и да е счупен.
До края на 70-те е Симков 1,5 литра блок, в Багирата.
А после, при Мурена, слагат вече масово правените 2,2 литра Пежо-Ситроен мотори.
Аз съм голям фен да взема да стягам някоя Мурена или Багира.
Все пак през 80-те и 80-те, като все още имаше Алпини А110 тук там по нашенско останали, много ги харесвах френските пластик изчадия, и бая си мечтаех за Алпинче.
Ама изпуснах момента, или пък никога не съм го хващал.
Или бяха много разбангйосани още наличните тогава Алпини, или им искаха по много пари, или и двете неща накуп.
Така че, не по врат, ами по шия.
Дето е Алпин, почти там е и Матра.
Все пак, да не забравяме, че макар и за кратко и Гагарин е покарвал Матра.
Та имам голям сантимент към тая марка коли, както и към пластик баничарката и, модела- Ранчо.
Някоя такава Матра не била и хвърлени пари и труд на вятъра, да се постегне.
Все пак си е ценна кола, освен дето ще носи и радост да се кара.
Ама трябва човек да се хване с някоя такава, при условие, че е най вече на умерена цена за продаване, и че е прилично оригинална на състояние.
Щото доста от тях за съжаление са ги окепазили през годините с разни почти немахаемо отляти и лепени спойлери.
Тема: Очакващи смърт или спасение (новини от скрапа) (Прочетена 2553937 пъти)