Никой не е казвал дума за вторични суровини. Ама, какво пък ? Защо да не търсим кусури ? Какво му беше на онзи мотор, че са го махнали ?
Да хвалим, че стопанина е перестроявал силови агрегати, само и само да запази колата и да може да се движи. То, такива хора - много. И най-вече на коли от САЩ. Еми, както и да е. Няма да ги съдим. С това са разполагали, така са решили, така са сторили.
Да продължа. След като навлезнахме в заводското пространство и ни озари тишината, поехме към черната кола.
Като изключим подобренията, може би не е чак толкова зле.
Но, все пак - десетилетията стоене вън, без гараж/навес са започнали да рушат усилено екстериорът.
Нямаше как да не се навра и под колата. Видяното, обаче надмина всякакви очаквания. Това нещо има страховита конструкция......и кардан, вероятно от Жук, който почти ще се откачи, заради зле съобразеното вероятно разстояние между моста и кутията.
Предно окачване, буквално като на лекотоварен камион.....с джанти от Жук или Ниса отново.
Един малък, но значително красив елемент от колата. Толкова зловещо ОТКЪСНАТ ! Някога, тези МАЛКИ ЧИСТАЧИЦИ, бяха цяли, здрави, лъскави и с перца на тях.
Гума Сациалистическа, монтирана върху джанта от Жук и без тас.
Не напъвах заключената с верига врата, за да не се счупи някоя дръжка. Обещахме, че няма да къртим нищо. За това ПЪК, предно дясно триъгълно стъкло беше строшено от други хора, някога през вековете.
Бръкнах през него и с ръчката отворих вратата. Има много хубав, старинен и доста автентичен САЛОН, не толкова таблото.
Седалката е дебела половин метър и направо буди желание ДА СЕДНЕШ ВРЪЗ НЕЯ . Не го направих, заради тоновете прах вътре. Много ми идеше да се върна до Пежото и да си взема аварийния гащеризон. И да насядам навсякъде ВЪТРЕ. Да се попружинирам малко, както преди повече от 1 десетилетие.
Запазените дръжки и врътки на историческата дясна врата.
Това е радиаторчето на парното отопление.
Тук се вижда, колко ГРОЗЕН и противен е този двигател.
И колко място има още до радиатора, до където е стигал оригиналния редови 6-так. Дори гредата/магарето има фабрична заоблена форма, която е предвидено място точно на 1 пръст от радиатора за ремъчната шайба на оригиналния мотор.
Емблемата на задната врата.
Както и тази на иначе красивия заоблен, заострен нос.
Сега като гледам обстойно снимките и разсъждавам над тях, май е по-добре да не ходя там повече. Така или иначе, тая кола е обречена. И далеч не е това, което очаквах да бъде. Руши се и нито ще се продаде - нито ще се реставрира. Само факта, че НЕ Е ЗАВИТА с нещо говори много за отношението на разни хора. За съжаление. До някъде съжалявам, че толкова въодушевено се засилих да я разглеждам отново. Развалиха ми се приятните спомени. Колхозници - можеше да точна бензинец и пак да я палнем за малко.
Тема: Очакващи смърт или спасение (новини от скрапа) (Прочетена 2553618 пъти)