След прилежно неделно излъскване най-накрая и аз подкарах старата Алфа.
Реших да съчетая предстоящият ремонт с една хубава разходка през Боровец пък и минах през Самоков на посещение при роднини.
Винаги съм обичал пътя през Самоков защото като малки през там ни возеха със семейния Москвич на път за Самоков .
Чист, хладен въздух, аромат на рилски бор, бързи завои и една 37 годишна Алфа Ромео с отворени прозорци.
Какво повече да му трябва на човек ?!
Километрите не се усещат в тази кола.
Най-приятното е, че можеш да се движиш редом със съвременния трифик (а доста често и по-бързо
) без да ти загрява колата на изкачвания, без да превключваш предавки излишно без да планираш изпреварвания 150 метра предварително.
Да са живи и здрави италианците, че са ме надарили с толкова приятен въртящ момент!
На слизане от Боровец зарадвах и нощният полицейски патрул.
Алфата бе оценена високо и от органите на реда. (редовното "Ейй, тя като нова!", "Коя година е бе, момче?", "Бах маа му!", "Тц тц!" , "От къде я купи?" , "Браво , браво" и те така ...
)
Иначе в Самоков веднага се събраха няколко манияка на италианските автомобили, повозихме се малко и газ към София