Редакторката на Дончовите книги проф. Певичарова спомена, че често посещавали София, така че ако се разберете по телефона може да донесат и следващия път. А по повод "старите мотики" - май всички "млади лопати" можем само да завиждаме на енергията и креативността на този човек, между другото празнуващ 70-годишен юбилей... кой ли ще му даде на вид толкова годинки? Аз лично досега си мислех, че са почти набори с Маргарит.
Част от ретро общността начело с доайена чичо Кольо Манолов продължихме вечеринката една съседна ретро-кръчма близо до бившата бирария "При кмета".
Страхотен разказ, наистина Дончо има талант.
Ами трябва да го питаме и през Фейсбука му примерно, издателката му къща дали зарежда някои книжарници, или пък ако е за стиковане на докарване на бройки до София като идва, то аз съм мераклия да се организираме повече хора оттук, за да може да го улесним, и да му направим обща поръчка на някои от заглавията, да ги донесе.
А, аз на БК ретро не съм член сигурно от 2000 година, откакто не са председатели Маргарит, а и Орлин след него, и както писах по горе, ако не видя в клуба достатъчно нови кадри по-млади от мен,
не мисля пак да ставам член, просто живеенето в миналата дейност на клуба не ми е интересно, а актуални нови мероприятия, хеле пък клубен живот, почти няма такива.
По последни данни от м. Ноември от председателката, които тя лично ми каза, има-няма 100 човека плащат годишен членски внос, тоест да са редовни членове, което за най-стария и уж най-авторитетен ретроклклуб в страна с малко или много 7-8 милиона души население, наистина е не толкова смехотворно, колкото тъжно.
Пак леко встрани от темата, ама, мисля е тук поне е едно от местата да го споделя, личното ми мнение е, че почти всички други ретроклубове страната ни имат по-богат календар и реално са по-интересни от този наш първоприходец авторетроклуб.
Иначе, да, за Колйо Зетката не мога да повярвам, че е на 90 години.
Определено не бих му дал повече от 70.
Иначе, като стана въпрос за доайени в тази ретродвижението у нас, така на времето имах по-близко запознанство с бай Лалйо Дервенски.
С него все си говорехме за Дофини, за това как не можал да си купи Алпин 110, какви били по-аграрни Мускалите 403 спрямо Дофина му,
и така...
Даже успях на Лалйо от един битак в Европа да му донеса почти нови оригинални надписи и емблеми за Дофина му, вкл. и предната по-голяма стъклена с коронката, и да му ги подаря.
Беше много доволен, понеже неговите ги бяха откраднали някакви хлапета още по соц. време.
Той и Лалйо доживя до 91-92 години де, и до последно караше кола и ходеше по ретроралита и събори.
Но Дончо, наистина има белетристичен талант, интересно на какви теми са предишните му книги.