така и така ще ремонтираш цял автомобил, не пречи и двигателя да мине по реда си. За настоящото положение, м, не пречи да се стартира. Ако изобщо успееш да го превъртиш на ръка. Не става ли на ръка, не се мъчи по-нататък. Този въпрос ми напомня за една Лада 1600, 1979-та година, на 8000 км.. седяла в една плевня на трупи, ама и много запазена кола беше. Със светъл, плюшен салон. Чисто нова. Гумите й бяха заводските, седя ли са спаднати от като е там. А, тя е седяла там от 80-81-ва година така. Шумозаглушителите бяха тотално изгнили, това го помня. Имаше, обаче чисто ново купе и механика. Която в това състояние за нищо не ставаше. Почти нямаше спирачки. като имаш на предвид, че Ладата е припалвана всеки месец по веднъж. Но, последните 18 години, изобщо не е поглеждана. Силно исках да я видя тази кола и да се нарадвам. Тогава се продължи и към стартиране. Голяма беля се оказа това, цащото ми стана ясно, че новата Лада 1600 няма здрав резервоар, бензиновата помпа не работи, карубратора е задръстен, а мотора не се превърта на ръка с манивелата. Тогава, пристъпих към следният план :
- демонтаж на четирите оригинални свещи
- демонтаж на карбуратор
-демонтаж на бензинова помпа
- източване на маслото
- отвих старият маслен филтър
- монтирах нов
- наливане на промивно масло
- наливане на газ за осветление във всеки цилиндър.......колкото можеше да събере
След това :
- проверка състоянието на запалителните свещи, ама те нови, но със четири различни растояния между електродите, тях ги регулирах
- карбуратора се разглоби на съставни части, киснах го в коресилин, продухах, отново накиснах, ново платно на ускорителната помпа и комплект чисто нови жигльори по каталожен номер, нови гарнитурки
- същото последва с бензиновата помпа
- коресилина на два цилиндъра се стече директно в картера, на другите два - стичаше се много бавно, значи все пак ще се превърти в скоро време
- монтирах карбуратора, монтирах бензиновата помпа и сложих едно шише с бензин там
- подкачих на ръка, за да се напълни карбуратора, след което регулирах нивото на горивото в поплавъковата камера
- след това отново хванах манивелата, време беше вече и успях да превъртя, ок
- сега, по този начин съм направил 4 пъти по 25 оборота и не усетих характерното за корозирал цилиндър специфично задържане, това без масло в цилиндрите, чудесно
- тогава, сложих коляновия вал в положение при което буталата са на една и съща височина (приблизително) и цвръцнах във всеки цилиндър масло, колкото можеше да събере
- настъпи момента да заврътя мотора на стартер, без свещи, да се повърти
- тогава ме обвзе чувство на съмнение в това, че реално в такава кола всичко може да се повреди във всеки момент, особено ел.инсталацията, която кой-знае колко са я изяли мишките
- напомпихме гумите и я избутахме извън плевнята
- отново завъртях на ръка, но вече с намазани цилиндри, отпусна и се превърташе общо-взето както се превърта руски двигател на 8000 км., с мерак
- сложих акумулатора и предпазливо дадох контакт, луксозното табло светна, цъкнах и стартера тръгна чудесно
- така продължих поне 15-20 минути, със достатъчно големи паузи, та хем да може маслената помпа да позасмуче масло, да е готова - хем да не се претовари акумулатор и стартер
- колкото масло излезе, изтече от отворите на свещите, излезе, време е да възпламеним вече
- завих свещите, сложих кабелите
- съмнително погледнах към делкото и се сетих, че само него не бях разглобил
- не съм го разглобявал, но регулирах чукчето, капнах масълце на кечето, огледах палец, капачка....чисто нови, капнах масълце в отворчето за смазване на втулката (става въпрос за делко със октан-коректор)
- нямах стробоскоп, за това предварението за мен беше все едно какво е, само да е на плюс да запаля, после ще го регулирам на ход
- и така, дръпнах смучака, напомпих чевръсто 4-5-6 пъти педала на газта и включик стартера
- въл-въл-въл и на ветвъртото, запалих...и угаснах, из под колата излезоха гъсти сиви димове
- отново припомпих енергично и със страхотно желание пак завъртях.....въл-въл и на третото запалих, сигурно, стабилно и това беше опасесн момент
- двигателя работи шумно, лампата на маслото все още свети, бързо върнах смукача, за да не се върти толкова бързо и затаено очаквах да чуя и усетя, как маслото уплътнява биелните лагери
- това става в рамките на няколко секунди
- лампата на маслото угасна и почти веднага двигателя утихна и заработи мазно
- тук слушах за липсващи цилиндри, за разни неприсъщи шумове.....нямаше
- не работеше перфектно, както на мен ми се искаше, защото нямаше и регулировка на предварението, а пък мотора все още беше студен за тази работа
- важното беше, че всички цилиндри работеха
- тогава угасих двигателя
- като цяло, да е работил 5 минути максимум, с това масло - толкова
Източих промивното масло и налях ново, минерално 15W40. Отвих новият маслен филтър и монтирах отново нов. След което, отново запалих, пак почаках да напълни масленият филтър, но вече нещата бяха различни от първият път.
Запалих лесно, угасна лампата и постепенно двигателя започна да утихва все повече и повече. Докато изхвърли промивното масло от магистралите, коляновия вал и лагерите.
Тогава се получи онзи характерен звук на Лада 1600. Плътен и равномерен. Всичко това го слушам на фона на тотално издънените заглушители, де.
И въпреки, че нямаше здраво гърне, този двигател като механика работеше много тихо и много добре. Пожелах да я поразместя из двора, че дори и извън двора тази Лада. Здравият разум не ми позволи да го направя. Освен това се оказа, че Ладата почти няма спирачки. Тоест - натискаш, гумите спират, но като пуснеш - апаратите не пускат. Тогава й погледнах маркучите спирачните, бяха като на моето Пежо оригиналните - напукани и явно запушени. До тук бях с желанията си за покарване. Тъкмо мотора работеше и взе да позагрява, беше удачно да я преместя на собствен ход там, от където я изкарахме. Бръм....бръм....бръъъъмммм.....напред-назад, забуксувах дори там, пред плевнята.И успях да я прибера. То се видя, че няма да я карам, ами поне да си довърша регулировката на запалването. Въпреки, че не се прави така. Добре е, когато се регулира предварение така - да се покара колата 10-15 километра, за да може двигателя да се загрее правилно. Подробности. Тогава протече водната помпа.
Протече. През нея започна да изтича оригиналният, заводски антифриз. С това прекратих по-нататъшна дейност по тази кола.
Тези неща ги разказвам толкова объркано, защото така ги направих тогава. Бях твърде, твърде млад, зелен и си търсех нова Лада 1600. Което се оказа реално изпълнимо дело, да се намери кола на такъв пробег, че и 1600, със всичките лайстни, тасове.....нова, новичка. Със хубаво купе, лъскаво. Е, да, ама реално погледнато, Ладата нямаше регистрационни табели, нямаше спирачки и бях убеден, че дори да имаше регистрация и ГО, ако я подкарам така - със оригиналните гуми, тези спирачки, кой-знае какви аварии щях да постигна. Охо, особено като се разтечат всички семеринги по двигател, скоростна кутия, заден мост.....супер. Рисково и опасно беше това, а нямах платформа. Колата беше в един черноморски град. Така и я оставихме там. И така-нататък.