През вече далечната 2007 година си купих този Плимут. Както някой ще забележат продавача беше Краси Гатев, добре познат в нашите среди. Обявата седеше доста време в бг мобиле. С Краси се познавахме отдавна и няколко пъти се пазарихме по телефона, но до нищо конкретно не се стигна. Междувременно си търсих двигател на синия олдс (сега е някъде в Русе), и се зачудих дали този от Плимута няма да свърши работа. Нищо че беше на крайслер си казвах.
При едно пътуване до София реших да мина да си побъбря с Краси и да видя колата. Както се вижда не беше в цветущо състояние, по време на разговора разбрах че двигателя е редови шестак и загубих интерес към каквато и да е сделка. Краси ми показа един Форд ЛТД комби от 80те и пикап Додж, както и други знайни и незнайни американки. Коментирахме някаква съвременна кола в сервиза му и той правеше сравнение със старите класики. В един момент каза, че ей сега да сложи акумулатор и ще запали Плимута.
Речено сторено, отвори капака и отиде за акумулатор. Седя аз и зяпам двигателя и нещо не е наред, гледам че е V образен, но пак не схващам, взех да броя кабелите на свещите, сигурно Краси е имал предвид V6. Преброих по 4 от двете страни и питам Краси какво е това. Това си е неговия двигател, ми отговаря. Закачихме акумулатора и колата запали отраз. Питам има ли документи, на мое име, ми отговаря Краси. Повече не ми и трябваше стиснахме си ръцете и се разбрахме кога да прехвърлим и да я прибера.
Краси ми даде и доста ламарини и части от друг такъв Плимут, заминал за скрап. Смятах да взема двигателя, а за купето нямах планове. Както и да е, оставих я в базата на един приятел. Неговия син се оказа, че имал голям мерак за ретро возило и ме помоли да му я продам. Не можах да му откажа.
Преди седмица ми се обади моят приятел и че попита дали не искам да си я взема обратно. Каза, че нищо не е правено по Плимута, освен че малко е разглобен. Снощи реших, че искам да си я взема и в събота ще ида да я прибирам.
След като олдса замина, явно ще вадя двигателя за ремонт и т.н.