Е, г-н Троев, с риск да се повторя, тук не ще чуеш и видиш неприязън към архаични автомобили. И други моторни железа. В същност, казвам се Георги.
Да, можеш да видиш мен, как се ядосвам и вилнея над някоя бангия, ама то е моментно състояние.
Защото, на всеки понякога му идва да си изхвърли тарабата на вторични, заедно със всичко около нея, дето е събирал за резервни части. Минава време, почиваш си и отново те влече да си направиш нещо по колата. Или по някоя друга кола. Да, всички са с някакви никове.
)Влизаш, четеш, гледаш- всеки с някакви никнейм-ове, чудиш се, кой-кой е. О-о-о-о-о, колко страшно. У-у-у-у !
К`ви са тия измислени герои ?
Истината е такава, че хората си съществуват, реално. Кой ерген, като мен, кой задомен, че и с деца са някои. Всеки си е хванал пътя в живота и си работи по неговите задачи. А, автомобилния клуб е място, където можеш да видиш, освен автомобилите и нещо много важно- други гледни точки. Пишем си тук, ама и на живо да бъде, отново по същия начин ще подходя.
Общо-взето, човек може да отразява какво е извършил по конкретен автомобил. Да рови, да чете, да пита. Може и да не отразява това. Въпрос на личен избор. Ама, те, тези неща са ясни. Приветствам те и си добре дошъл в Класиккар-бг. .
В смисъл, исках да обясня малко, как стоят нещата за да можеш да прецениш, кое е най-разумното решение за теб. Защото, ти може да не го искаш този автомобил. Което е разбираемо. Зает си, не те влече, не ти се занимава, не те интересува. И да решиш да го продаваш. Това е в правото на всеки. Ама, дори да го продадеш, ще мине известно време и когато се напатиш от истински автомобили, ще се сетиш, колко тънко и изгодно ти излиза, притежаването и експлоатацията на 25-30 годишен, запазен автомобил. Като тръгнеш да търсиш такива, обаче- ще ти ги продават на цена, като за нова кола. :shy:И ако си купиш, ще се отчаяш от двигателите. Хем ще те кефи колата-хем няма да ти се понрави оригиналния й двигател. И ще поискаш да е баш тая кола, ама ако може с някой по-нов, тих и икономичен мотор. И отново ще дойдеш, като на този W123. Не зная, вероятно си запознат и с много по-нови коли от този Мерцедес. Още по-добре. Тъкмо имаш база за сравнение. Малко са хората, които шофират такива автомобили ежедневно и целогодишно. Накрая излиза, че те са най-доволни. Покарай го още 2-3-4-5 години, води списък за поддържката. И разходите. Навърти му 100-150-200 000 километра и сложи една черта отдолу в списъка. Сметни колко е струвала поддръжката за тези километри. Тогава я сравни със списъка на някой наистина нов и модерен Мерцедес от същия клас. Разликата е....тотална. Пък и да не е Мерцедес. С някой друг нов модел на друга марка за същите времена. Ама да е в България. Не ти да счупиш всички пътища из България многократно, а онзи да ми се вее по пистите в Германия и да се фука, колко здрава му била колата, нищо не й бил сменил по ходова част за 200 000 километра. Да дойде и да се лашка, както се лашка нормално 123-ка у нас. И с нашите горива + кадърни инженери по базите, о, чудо на чудесата! Не само охачване ще прави, понеже ще му паднат колелата по някой паваж, ами и двигател ще ремонтира. А, те, както са конструирани, като за един ден и като се счупи- отива в кофата, понеже е кенеф за еднократна употреба, г-н Троев. Главно дизеловите. И ремонта често струва, колкото някоя читава дърта бангия, дето хем ще те вози добре-хем с времето ще свикнеш на......скуката. Скуката от липсата на редовни повреди и липсата на постоянно очакване, нещо скъпо да се повреди. Колата си е кола, може да е хоби, дори професия, ама работата й е да върши работа по най-сигурният и икономически изгоден възможен начин. Бях собственик на Пежо 504 от 1972-ра година, което карах целогодишно. И не само по асфалт. И все още ме е яд, че така се случи при мен работата, та го продадох и взех едно друго, ужким по-нов модел, ама пак същото. Което сега правя, но бавно, а и по-лесно беше да купя цяла кола. Не се радвам, че съм го продал. Напротив. Ама, това е друга тема. И аз исках W123. И щеше да ми бъде, последния автомобил, който купувам. Да си го пооправя козметично и само каране+поддържане. Защото много добре знам, какво представлява. Особено, когато е запазен и с хубаво купе. Даамм. Защото и части за тях има. Особено за Мерцедес, има оригинални части за преден мост, за заден мост, лайстни, тасове(те и втора употреба ги има, отлични), гарнитури за двигател има оригинални, водни помпи има, дръжки за врати употребявани, но хубави и всякакви.......най-различни части има. Чисто нови, никелирани железа има оригинални за 123-ките. Хич не са ги забравили германците, ами много добре си ги помнят. Особено чиновниците със ,,280Е"-тата и градския траспорт със ,,200 D"-тата. Как звучи само ! Има и рима. Хехехе.
Не можеш да се оплачеш от липса на осигурени резервни части, де. Само седалките им са гадни, обаче. Седалките им са не най-хубавото нещо в цялата кола. Такива ще си намериш, ако трябва, ще си ги направиш с нови пружини, дунапрени и прочие. Като седнеш, да се отпуснеш, да ти е тихо и удобно. Подлакътник за шофьора трябва да има между 2-те предни седалки. И, когато пълзиш в задръстванията с новият дизел и автоматичната скоростна кутия, дясната ти ръка е лежерно отпусната към пепелника, тръсваш си цигарата, след това си подпираш брадичката, гледаш наоколо автомобилите и движейки се бавно към самозабравилият се светофар, въздишаш доволно. Издишваш равномерно пушек, през носа и устата.......накрая, възкликваш: ,, Ех, колко хубав е живота, пречупен през призмата на трилъчевият мерник! "
Тра-ла-ла, лалай-ла, лалай-ла, дилайла !
Тоест, не ! Зарежи светофарите. Те са хард-кор музика. Не ми харесва. Гърция е красива държава, W123 е симфония, Друг е фонът. Да. Определено, фонът е друг, колеги. Как да комбинирам, немския прагматизъм с гръцки вкус към хубавото и така, че човек да остане доволен от всичко, накрая ? Лесно. Няма начин, да не си чувал за Demis Roussos. Той има една песен със заглавие ,, Lovely sunny days". Това е музиката за този случай. Няма да слагам тук линк към песента, защото не му е мястото в тази тема. Намери песента, пусни я и изслушай докрай.
Хайде, до нови срещи.