А, Ники, специално рейсърите от всякякви видове изложените там сега през м. Март, вкл. и ТрансАксълите, съм ги снимал абс. всичките, и по възможност поне по 2-3 снимки на всяка от различни ракурси съм гледал да правя.
Сребристата РСР сега я нямаше, но това не е за учудване.
И Бенц и Порше музея, имат известна ротация на експонатите средно през 3-4 години.
Някои болиди ги прибират обратно в хранилището, а някои ги вадят от експозициите и по-постоянно за участия в ретро-ривайвъли на писта и рали.
Тая сребристата с Мартини лентите с редуцираната кубатура съм я виждал преди изложена в стария им и доста по-малък музей, дето до 2008 беше поместен в едно старо екс-фабрично хале на фабриката.
Иначе имаше сега изложено 935 бейби модела, който е с редуциран за хомологации до 1.4 литра турбомотор.
Имаше изложено и друго 935, вече с нормална кубатура, а 935 също е изумителна кола да се види на живо.
От тогавашните преди видими екземпляри няма сега изложено и 917-30 спидер КанАм турбото с 1000 коня на състезания мотор /на квалификации до 1500 са го разпилвали/.
Няма сега и един преди изложен на стенд един атмосферен 16 цил. боксер двигател, който е бил предназначен за слагане след 1973 в 917 рейсъра в КанАм и Интер сериите, след като там в КанАм забраняват турбо 917-ките.
За съжаление тия мъсъл-Ендуранс серии продължават до края на 70-те с 3 литра лимит на атмосферни мотори.
Както казва Ники, да ме поправи в детайлите,
ако греша /предполагам греша за точните години, имена на класове и лимити на кубатури/разрешават се на прототипите само до 2.1 литра турбо мотори.
Чак май след 1978-79 се вдига лимита на турбомоторите до 2.8 литра за Ендуранс сериите.
И така с тия 3 литра лимити така залязват големите 5 литра болиди като Порше 917 и Ферари 512.
Доста интересни коли обаче са и 924 ГТР рейсъра, с който В. Рйол става 6-ти на ЛеМан през 1981 год, както и изложените два негови Рали Рейсъри 924 ГТС, и 911 от маратонските Рали Сафари или Бандама.
Забележете и ултраредкия 959 рали, който печели Дакар през 1985 или 86.
Като цяло, подредбата тук на болшинството експонати коли в една безспирна спирала по години на производство, я намирам за по удачна от подредбата в Бенц музея по десетилетия и хаотично избрани там теми.
Въпреки това, Бенц музея открито показват доста снимки, а и коли от Нацисткия период на фирмата, а Порше музея малко смутолевят
тоя период от дейността на Конструкторското бюро на стария Фердинанд Порше.
Нито имаше снимки от танкове и Гаубици, нито от Кюбелвагените.
Имаше само един изложен военен от 1940 година, черен Кефер КДФ ваген, и това беше.
Така че по темата, ето 2-3 снимки все пак да се види кой е бил идейния баща на моторизацията на Германия в този и въздухарски вид.
Все пак, без мащабното ползване по договорки с Волфсбургския завод, на части от костенурки в ранния следвоенен период на фирмата, Порше никога нямаше да може да мине стадия на бутиков производител, и да стане това което е сега.