Мислех си да пусна окончателния вариант и изпълнение след като дори боядисам резервоара, но бояджията се мотка , а интересът расте, та ще пусна материал за това как изпълних задачата.
Най-напред ще поясня, че подходих много внимателно и интересувайки се в много посоки кой как постъпва, прави и изпълнява и чак след това се реших на действие. В интерес на истината, провокиран от реплики по-рано в темата, че ще отидем само към "чесане на езици" бях наточил шлайфа и за малко да го сцепя, но се спрях в последния момент .
Иначе казано - процедирах по / според мен / най-елегантния, най-ефикасния, най-целесъобразния и може би дори най-икономичния вариант за рециклирането и възстановяването на резервоара.
Методът за възстановяване взех, по-точно директно копирах от италиански челен опит във възстановяването на точно този модел резервоари, а именно за Ситроен ДС . Оригиналната тема е ето тази -
http://forum.ideesse.it/smf/index.php?topic=12676.0 - на италиански е , но съветвам на заинтересованите да я разгледат, и дори да не разберат много от описанието, ще им бъде полезна. Аз за щастие проблем с езика нямам, тъй че попих каквото ми трябваше.
За по-мързеливите ще опиша моя подход, който както вече споменах копира, но и допълва описаното от колегите в Италия.
Какво направих ? Приложих т.нар. метод на горещото поцинковане
Какво представлява горещото поцинковане като процес всеки може да прочете , но с две думи това е процес на няколко степени , при които третираният метал минава предварително баня в различни киселини, промивка с вода и гопещо поцинковане при температура от 450 градуса разтопен цинк.
В темата на италианците ще видите, какво представлява вътрешността на резервоара преди третирането - шупли, много ръжда, карбонови отлагания и т.н. В техния случай са разчитали изцяло на химическата обработка и действие на процеса - от-до .
Ето как са изглеждали нещата при тях :
Както и отворен резервоар от немци, които възстановяват :
При мен положението беше почти същото, като правя едно уточнение - резервоарът ми беше в много добра генерална кондиция - запазени стени, без перфорации и тежки корозии. Аз първо измих изключително старателно резервоара с вода, оставих го да изсъхне и след това му направих упражнението с камъчета и гайки - около килограм и половина два. Упражнението е джуркане във всички възможни посоки с цел разбиване едрата ръжда и отлагания. Това нещо - два часа джуркане на смени. Който има под ръка малка бетонобъркачка може да върже резервоара за нея и да я остави да си свърши сама работата.
Резултатът при мен :
След тази нелека процедура налях солна киселина , уротропин и вода от една небезизвестна рецепта за премахване на ръжда / който иска може да си я потърси в нета/ . Оставих тази смес да си свърши работата за няколко часа, след което измих със сода и прах за пране, понеже солната киселина яде и стоманата.
Изходен резултат след киселината и миенето, преди стартиране на горещото поцинковане :
Според мен е повече от добре. Тези процедури може би са дори излишни, като се има предвид агресивната киселинна баня преди поцинковането, но аз се презастрахова.
Какви са необходимите действия преди поцинковането ? В опита на италианците единственото действие е направата на отвор за оттичане диаметрален на основния отвор на вливане. В моя случай след разговор с технолога аз направих ДВА отвора, диаметрални един на друг, като единият беше в близост до гърловината на резервоара, където се предполагаше да се образува неоттечена локва с цинк и съответно проблемна точка :
Пропуснах да спомена, че минах и едно песъкоструене отвън.
Друга проблемна точка са цветните метали и заварки . В случая на италианците се е получило едно разтапяне на бронзова заварка на едната тръба на отдушника, вслевдсвие което се е получило пропадане. Пре мен за щастие това не се появи, но имах друг ефект - в отворите отдолу на резервоара, а именно оттичане и филтър имаше плаващи бронзови втулки с резба, които ... изчезнаха
Естествено бях предупреден , че киселината ще изяде бронза , а високата температура и цинка ще ги довършат, но аз бях подготвен.
Друга особеност на този тип обработка е евентуалното измятане на метала, ако той е тънък, слаб или просто твърде гладък. При мен и това не се случи, за щастие.
След 3-4 дни резервоарът беше готов, взех си го и останах изключително удовлетворен ! Получих си на практика нов резервоар, без рязане, без шевове, без прогаряне от заварки, без тежки интервенции
На резбите имах наслоен цинк - прокарах си ги с метчик. На дренажните отвори, както и на оригиналните отвори за оттичане сложихме бронзови тапи, запоени с калай, за да не прогаря цинка .
На тази последната тапа беше направена резба 8 мм за дренаж.
Вътре в резервоара имаше остатъци от шлака, предполагам от киселинната обработка . Мирише на сяра и карбонизирана както въглищата от печките.
Следва миене и боядисване
Надявам се темата да е била полезна на всички. За мен, както неведнъж съм казвал, като лаик беше удоволствие да изслушам всички съвети и да взема оригинално решение
Тема: Рязане и рециклиране метален резервоар (Прочетена 14272 пъти)