Автор Тема: Zwickau 18-та среща от 12 до 14 Юни 2015- Трабант- Das Auto  (Прочетена 7927 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Юни 22, 2015, 00:43:03
Прочетена 7927 пъти

Неактивен doctorZizi

  • Публикации: 309
    • trabantBG.eu
4080 км за дванайсет дни. Четири български Трабанта покориха два " върха"- връх Еделвайс 2,571  и височината Кайзер Франц Йозеф  2,369 м и глетчера Grossglockner като петима слязоха по направените дървени стъпала или издълбани в скалата до самият ледник и се върнаха обратно по маршрута определен от една табела" Само за професионалисти". Най- малкият участник в групата беше на 4 г, а най- възрастният на 58, като през целият път най- малкият участник се придвижваше сам и едва в последните 4- 500 м беше пренесен на ръце или по точно  " на конче" от баща си. Според една от табелите маршрута е дълъг около 2 км- стръмни скали и една козя пътека. Изкачването към върха е около 20 км на първа скорост с пълна газ, а слизането на спирачка, еее и колкото помогне двигателя, но с две почивки, че феродото изпуши, а малко преди края на една от колите и изчезнаха спирачките от прегряване. Това Ви е за подгряване и чакайте снимки- поне при мен са около 3500- има доста некачествени, но поетапно ще излизат в темата. Постепенно ще разберете и за много други интересни моменти, ааа да вече две от колите са си по домовете, но другите две нощуват в София- утре продължават до крайният си пункт.
 П.П. И последните две коли са вече у дома.
 Смятам да направя отделна тема, че иначе ще ми дърпат ушите началниците.
Прави каквото трябва, да става каквото ще!
Аз не карам бавно, просто летя много ниско!

Юни 22, 2015, 10:37:07
Отговор #1

Неактивен doctorZizi

  • Публикации: 309
    • trabantBG.eu
да започнем от началото- Ева е изкарана на пистата- измита, изтрита



Багажника полека лека започна да се запълва с предвидените резервни части



екипировката за къмпинг



"горива"



и други "ненужни " вещи



Понеделник 08.06.2015г. около 6 ч сутринта



в 7 ч среща в Ботевград за донатоварване и оглед състоянието на ресьорите и продължаваме напред



Дунав мост при Видин



Вече в Румъния в посока Дробета- Тимишоара- Арад



първата почивка на румънска територия където установих, че от Виваком добре са ме подредили с роуминга



 По светло пристигнахме в къмпинг Мако- Унгария- мястото за първа среща с екипа от Силистра- Светла и Чочо. Едно тихо и спокойно местенце с всички удобства на къмпинг- баня и тоалетна и най- вече собственик, който знае български и руски



Разпънахме палатките, че скоро се стъмни, а имахме "важна" работа около масата



През нощта валя дъжд, но оцеляхме- на сутринта беше леко мокра тревата



... и първата приятна изненада- една германка пожела да се снима с нашите коли- спомените оживяват...



закусихме, разходихме се из района на къмпинга- доста големичък ми се стори- има място и за каравани и за кемпери, басейн в двора, река от едната страна с понтон за лодки, бунгала- какво му трябва на човек.



 А преди потегляне - да поседнем



Така измина първият ден от нашето пътешествие- 730 км, а какво ни очакваше на втория- очаквайте продължението...

Прави каквото трябва, да става каквото ще!
Аз не карам бавно, просто летя много ниско!

Юни 22, 2015, 14:34:20
Отговор #2

Неактивен cepgap

  • Публикации: 220
хайде докторе, чакам с нетърпение да разкажеш какви приключения сте имали :)

Юни 22, 2015, 15:07:09
Отговор #3

Неактивен krankenstein

  • Публикации: 7173
Хубаво приключение наистина, навява спомени и носталгия по добрите стари времена, когато някой от нас кръстосваха къмпингите на Европа с тогава все актуалните си соц возила :) Лично аз съм стигал само до Атина с Жигули комби, а пък вашето е доста по-авантюристично - токлова много кимометри с картонения мотоциклет на 4 колела O0
Теория - това е, когато знаеш всичко, но нищо не работи.
Практика - това е, когато всичко работи, но не знаеш защо.

Юни 23, 2015, 00:57:00
Отговор #4

Неактивен doctorZizi

  • Публикации: 309
    • trabantBG.eu
ден втори- Будапеща- Братислава- къмпинг Златни пясъци ???



пристигнахме в Будапеща и направихме една кратка почивка с разходка из централната част на града около Парламента и Дунава



Парламента



 напред към Братислава



пристигнахме малко преди здрачаване и побързахме да направим лагера, че да не се изложим с масата



и вторият ден отмина, но на третият...

П.П. По - късно разбрахме, че вечерта в деня на нашето заминаване от къмпинг Мако са пристигнали другите две коли и собственика е бил изненадан- сутринта заминаха два Трабанта, а сега идват други два...
Прави каквото трябва, да става каквото ще!
Аз не карам бавно, просто летя много ниско!

Юни 24, 2015, 01:05:06
Отговор #5

Неактивен doctorZizi

  • Публикации: 309
    • trabantBG.eu
трети ден- добро утрооо



разходихме се из къмпинга рано сутринта



езеро, риба, влек за водни ски, тишина , спокойствие. Последни снимки преди потегляне...



спряхме на един паркинг в Братислава и нямаше места, но доста бързо ни сместиха между колите, че времето течеше и тръгнахме на разходка



жените щом видяха парцалки и веднага се шмугнаха между сергийте



по едно време сякаш от нищото се появи тоз Пърпорко



а сега посока Бърно



стари коли, стари трамвай- от всякъде лъха на старо...



и мернахме една катедрала наблизо



площада с пазара



сякаш израстнала от нищото



отвътре е красота



деца пеят някаква песен



и... тогава се чу, че има стълба до върха на камбанарията



гледката е невероятна



а тези стълби сме ги изкачвали



на изхода видяхме едно странно трабантче



по тъмно пристигнах в Прага и като за добре дошьл... спуках гума, навигацията откачи и аз се загубих



за деня маршрута беше Братислава - Бърно- Прага

Прави каквото трябва, да става каквото ще!
Аз не карам бавно, просто летя много ниско!

Юни 25, 2015, 01:39:38
Отговор #6

Неактивен doctorZizi

  • Публикации: 309
    • trabantBG.eu
Но... дойде и четвъртият ден- събудихме се в Прага



към нас се присъедини още един Траби`ко



естествено и той се изгуби , но го намерихме. Управата на къмпинга се видя в чудо от нас- даденият от Галя и Слави адрес не съществува. И се започна едно разследване, но ... накрая ги открихме и прибрахме при нас.

този връх трябваше да бъде покорен



с помощта на тази ладийка успяхме да преплуваме река Вълтава/ не си спомням дали споменах, че къмпинга се намира на остров и естествено е от другата страна на реката/



корабчета, лодки, лебеди, патки- всичко плува по реката, а ние отиваме да щурмуваме крепостта



Катедралата Свети Петър и Павел- много е голяма, та си я представете сглобена със следващата снимка



имаше някакво присъствие на Височайша особа, но в никакъв случай не може да се каже, че пречеха на туристите- движеха се като сенки и изчезнаха без лампи, свирки и българските простотий



а колко китайци ли са или подобни имаше, сякаш половината Китай беше тук.
 Влязохме в Катедралата и няма нужда да говоря- просто гледайте



парка до Катедралата



от върха снимах колите в къмпинга



там горе при облаците беше засадено лозе и то на няколко места



от друго място съм видял по- добре къмпинга



в парка имаше някакво детско тържество



една обща снимка за спомен



и тръгнахме по Железния мост към Стария град



" заключен " със хиляди катинари



возихме се на трамвай- к`ви са тия трамвай не можах да разбера- движат се като самолети и минават покрай теб като сомнамбули- сякаш са обути с терлици- тихи, бързи, докато единият тръгне и вече идва следващият. Едни такива с модерни физиономии, вътре ти е приятно да седиш.



още със слизането в Стария град и ретроколите ни нападнаха или по- точно ние тях



естествено, че бяха силно модернизирани,  но все пак си бяха ретро/ возят хора и трябва да бъдат сигурни при движение/, а ние поседнахме да проверим- що е туй пражка бира и има ли почва у нас- имам предвид жадните ни стомаси- гарнирани с Хранолки, у наше село им викаме пържени картофи, ма нейсе



малко отклонение, но изскочиха тарифата и маршрута на гемийката, та да ги видите и тях



а след като проверихме качествата на пражката бира се упътихме към Карловия мост, но се натъкнахме на едно Трабантче- реклама



и една рикша



а от тук нататък снимки на Карловия мост- каквото има по него и около и под него- художници, скулптори, артисти, просяци/все млади хора- за каква кауза просят не знам/корабчета, заведения и пак много китайци



на една витрина- жени с натопени във вода крака рекламират масаж от рибки



близо до къмпинга се натъкнахме на това бижу



близо, близо и пак окъсняхме, та по тъмно спретнахме масата, че то заради едно тъмно не може да нарушаваме традицията



а през нощта крепостта е осветена като в приказка



и този ден отмина, а утре е последния етап- Прага-Карлови Вари- Цвикау


към модераторите- понеже не мога да си променя предното мнение, моля да пренесете долния текст на съответното място- давам го в пълния вид

деца пеят някаква песен и в един момент ме побиха тръпки... орган... на живо... слушам, слушам и ... целият настръхнал се разтапям от удоволствие... една несбъдната мечта

но да си бъде в черен цвят- благодаря.
« Последна редакция: Юни 25, 2015, 01:43:57 от doctorZizi »
Прави каквото трябва, да става каквото ще!
Аз не карам бавно, просто летя много ниско!

Юни 26, 2015, 02:17:50
Отговор #7

Неактивен doctorZizi

  • Публикации: 309
    • trabantBG.eu
е не , втори път вместо back натискам enter и всичко отива по дяволите. Дано тази нощ да го напиша този пост.

Ден пети- Прага- Карлови Вари- Кемниц- Цвикау- отново на път



отклонението за Карлови Вари



някой е "ходил бос през лука" и иска прошка



архитектура, архитектура и пак архитектура- как са я създали, а и как я поддържат- просто да им завиди човек



няма да Ви преча, гледайте, че ние бързаме за Германия



първото задръстване/ имаше свлачище/... и то на баир и то сериозен...



за съжаление се оказа, че тука няма снимки, но при първото потегляне усетих, че става нещо с някой тампон и за моя зла участ колоната спря в най- стръмния участък. При потеглянето тампона се предаде и се откъсна- /криво ляво стигнах с него до Цвикау/. Скоро достигнахме до бившата граница с Германия



оттук надолу беше лесно- минавахме през малки и по- големи добре уредени селца



и неусетно стигнахме в Цвикау



и стана страшно...



не , не е страшно- утре ще е по- страшно, а в неделя- майкооооооооооо. Първото запознанство- Хайко- собственик на 71 Трабанта, а на Трефен е докарал " само " 7



не обичала Трабанта, а как го лъска само



какъв беше този фенер не разбрах, но осветяваше целият плац



оставихме картонените Тигри да почиват



а ние се огледахме за масата...



лагера...



вечерята започва с молитва...



това момче в дясно беше нашият истински домакин, а не организаторите на Трефен/ за това по- късно/, попаднал на правилното място в "добрите ръце" на българка. През юли- август ще са в България и ще се радвам да се видим отново



а утре какво ни очаква, то вече стана "днес", но ще спим "бързо" -  Gute Nacht
« Последна редакция: Юни 26, 2015, 02:23:34 от doctorZizi »
Прави каквото трябва, да става каквото ще!
Аз не карам бавно, просто летя много ниско!

Юни 28, 2015, 23:27:37
Отговор #8

Неактивен doctorZizi

  • Публикации: 309
    • trabantBG.eu
Морген

 шести ден от началото на пътешествието- Цвикау и "Алиса в страната на чудесата"- колички, ламарини, части



и Трабантииииииииииии- ама многоооо, с ремаркета, с каравани, с палатки даже и кемпер



една " дрезина"



поехме към Трабант музея



и много скоро се озовахме в царството на Трабанта



машините с които се е произвеждал" картона " за Траби



в очакване на автобуса, който ще ни отведе в Музея Аугуст Хорх



тука има "от пиле мляко и от врабче сирене"



почти всички коли когато са дошли в Музея са били в такъв вид



снимка пред милионният Трабчо



е те такова нещо нЕма



Заксенринг П 240- парадна лимузина 1969 г



обзавеждането на една работилница



магазинчето за кафе и сладки неща в Музея, обзаведено със старинни мебели и аксесоари



една интересна машинария- отвори в стената с лупа и гледаш сценки от бита от "онова" време



а отвън беше докарано това Фрамо



а това Фрамо беше на плаца



Част от създателите на Траби



втората вечер с магическия фенер



така измина и втория ден в Цвикау, а утре... ще разберете какво се случи, но утре...
Прави каквото трябва, да става каквото ще!
Аз не карам бавно, просто летя много ниско!

Юни 30, 2015, 00:02:43
Отговор #9

Неактивен doctorZizi

  • Публикации: 309
    • trabantBG.eu
Морген

седмият ден- обиколка на Цвикау и посещение на пистата Заксенринг/ закриване на Трефен/
Картонените Тигри си почиват



минаваме през почетният подиум преди обиколката из Цвикау



нещо за спомен от Цвикау



и околностите...



и... влетяхме в Заксенринг...



видях номер 476, колко са над него не знам, но почерня от Кашони



и в един миг пилотната кола даде знак, че потегляме...и стана страшно- всичко е под пълна газ и всички свирки, тромби е на мах- Ф1 ряпа да яде/ които е имал честта да бъде на състезание на Ф1 - не на телевизора- сигурно ще ме разбере/



Фал старт- трябваше да минем през гевгира по един...



и да се наредим на пистата



докато чакахме подреждането успях да си събера люспи от маркировката и гумени трици от изпилените гуми на състезателите и един болт/ не е от Трабант, защото е със шестограм, но си е спомен/



този път тръгнахме...



и направихме две обиколки на пистата



пилотната кола до последно поддържаше една ниска скорост 40- 50 км/ч, защото адреналина беше в свръх доза и не се знае какво можеше да се случи при свободно каране



върнахме се отново на плаца и ако си спомняте ми се скъса тампона на скоростната кутия и така пристигнах от Карлови Вари. Да, но сергиите вече бяха намалели и не открих необходимият ми тампон. Да , но в багажника имаше въженце и ТЕЛ- универсален ремонтен размер. За съжаление няма снимки от "ремонта" в този момент/ на по- късен етап беше снимано/. Отидохме на Трабантщрасе да се направим снимки за спомен



на тази снимка сигурно забелязахте Трабанта , че е с немски номер- Томас Ерфорд е от Ерфурт и често е в България. С негова помощ се сдобих с резервен тампон и без да го монтирам заминах към Карлови Вари. Другите три коли бяха отдавна на път и трябваше да ги догонвам- трябваше да намерят къмпинг и за мен не беше проблем да пътувам сам в следващите километри. Скоро бях на границата и от там се спуснах направо в къмпинга

  

естествено, че ме посрещнаха, понеже не знаех къде се намират



хапнахме, пийнахме и полегнахме- стига адреналин за деня..утре тръгваме през Мюнхен за Австрия

Прави каквото трябва, да става каквото ще!
Аз не карам бавно, просто летя много ниско!