морген
ден девети- Цел ам Зее- връх Еделвайс- Гросглокнер- къмпинг Линдлерхоф
Сутринта започна с разходка из къмпинга
катуна за пореден път е събран и полека лека се ориентираме към изхода/ на рецепцията имаше един монитор, на който в реално време се наблюдаваше върха- мъгла, но това не промени решението ни за щурма/
детски кът...
и дъжда не им попречи да си поиграят преди потеглянето
всичко необходимо за обслужването на кемпера в една колонка
двора около къщата на стопаните
и въпреки лошото време решихме да се разходим около езерото и да направим по някоя снимка
отсрещният бряг
най- важната работа- това е последната бензиностанция в следващите 100 + км в един непредвидим маршрут- бензин до ръба на капачката+ туба в багажника и проверка на гумите
връщане назад няма- стрелката сочи само напред
може би от тази снимка ще добиете бегла представа за наклона в следващите почти 40 км изкачване и спускане- включваш на първа и мръсна газ... на спускане втора и мечтаеш за трета
връщане назад няма- единственият изход е през върха
снимките не са размазани- дъжд и мъгла- равно е само в част от завоя
на много места можеха да се видят такива снимки- какво се вижда когато няма мъгла- снимките бяха страхотни, а какво е с действителност, може само да гадаеш
имаше много такива снегорини- видимо годни за употреба, вероятно все още се използват по предназначение
имаше и други " луди глави" като нас
автомат за производство на монета за спомен- поставяш 1Е и 5 цента и завърташ ръчката докато ти изпадне новата монета с избраният предварително образ/ 5 цента стават на елипсовидна монета за спомен
изгледи, които ние нямахме щастието да видим/ казват, че има хора, които са били по 4 пъти тук и пак не са случили на време
" хванах го за топките"- да не мисли, че само той може да се катери по тез баири
"само" 121 м ни делят от връх Еделвайс- наклон до 15%- паваж- тук се спряхме за сувенири
"последният напън вече е настал"
върха...
"на колене"- стъпихме ти на врата
от завой до завой около 150- 200 м- денивелация 23 м
следващият 12м
а имаше и още по- луди
и тук поредният тунел
спускането започна и първата наложителна почивка- спирачките "пушат"/ на снимката не се вижда, че имаше спряла една "хубава" кола и германеца като слезе започна да се оглежда и бързо, бързо тръгна да проверява спирачките си, докато му кажем, че смрадта идва от нас/
от големият наклон буквално "изскачаш " на равният паркинг
смаяните туристи не вярваха, че Папир вагена е тук, а в следващият миг вече всички ръкопляскаха
оставихме ги да си почиват, а ние се разходихме из комплекса- може да се нарече и почивка, защото сериозната част тепърва предстоеше
тук може и да видите мармоти, има и Бергбан- да но днес не работеше, а може би и беше за добро
Глетчера...
и тръгнахме по пътеката...
...но като не знаем немски, та да разберам, че е само за професионалисти...
и след едно незабравимо спускане по тази " пътека"...
...стигнахме до първата табела указваща до къде е стигал ледника през съответната година/ на връщане минахме по друга пътека и видяхме и други години- по- малки от 1980/
на 50- 60 м от мен се появи мармот- първият, но голям тарикат- виждам го като ходи и докато вдигна апарата сякаш се изпарява, все пак снимах, но не го виждам
последната табела
след тези табели отиваш на собствена отговорност
едно селфи, че апарата взе да "не слуша"- дъжд, влага, резервната батерия взе да свършва
снимка за спомен от дъното на глетчера
" другата" пътека през долната станция на Бергбана
вече снимките са с телефона, но " хванах" мармотите- два- вижда се едно жълтеникаво петно в средата на тревата, а втория се криеше из камъните/ Дани снима с апарата и ще видя дали има по- добри снимки/
вече нямаше батерии за апарата и за телефона и снимките са чак вечерта от къмпинга. Между впрочем при спускането имаше отново почивка заради спирачките, но това не помогна и малко преди края отказаха спирачките на моята, но след кратка почивка всичко се нормализира и продължихме. Скоро бяхме в къмпинг Линдлерхоф
който имаше една учудващо " гостоприемна" врата
утре на светло ще я видите по- добре, че след толкова много емоции имахме сили само да заспим...
П.П. Длъжен съм да подчертая, че най- малкият участник в спускането до дъното на глетчера беше на 4 години, а най- възрастният на 58. Най- малкият участник преодоля спускането и изкачването сам сама/ беше държана за ръка единствено от съображения за сигурност/ и едва в последните 4- 500 м беше изнесена " на конче" от баща си, а общо пътеката е дълга около 4 км- тясна " козя" пътека направена със стъпала издълбани в скалата или със забити шишове в земята и дървени стъпала, а на места имаше и осигурителни въжета или натрупани камъни като преградна стена.
Тема: Zwickau 18-та среща от 12 до 14 Юни 2015- Трабант- Das Auto (Прочетена 7930 пъти)