По неволя на съдбата Трабчо стана ежедневен автомобил, който последните 3-4 месеца се кара почти всеки ден.
Само за това време му навъртях 2500км. Виждат си се недостатъците му, новите проблеми които изникват си ги показва. Малко по малко осъзнах че няма нищо в тази кола което да е здраво. Абсолютно всяко нещо иска някаква намеса, защото не е наред. Толкова пъти ми идваше да го разглобя на всички съставни части и да го събера... Но най-много ме съсипва това че времето не ми стига за да се погрижа за него. Всичко което е проблемно почти го събрах като части, просто чака да бъде почистено и сложено. В лошото време се погрижих някои от резервните части да ги възстановя. В последните дни се надъхах сериозно да подготвя някакви неща и живот и здраве да посетя Търново за събора.
След като един ноемврийски ден като отивах за работа ми изгасна 5 пъти на Цариградско в проливен дъжд сякаш му е свършило горивото, а такова имаше...
Едвам стигнах до бензиностанцията и от тогава колата не се караше с по-малко от 8л в резервоара, а резервата й нямах много доверие. Така карах няколко месеца и тези дни реших да се захвана с тотално подновяване на системата.
Източване на горивото:
Снет резервоар:
Кранчето имаше следния вид:
След няколко часа киснене в бензин, в четвъртък късно късно вечерта след работа вече имаше този вид:
Днес промих резервоара, почистих го до колкото можах отвътре, а отвън старателно го измих.
Пуснах във един вълшебен разтвор по моя рецепта крепителните елементи да свали ръждата да престоят малко.
Единия за експеримент след грундове, боя и лак стана така. Заиграх се също и с капачката:
Утре сутрин ще продължа със шлайфане, грундиране боядисване на резервоара и евентуално ако смогна да го кача на колата.