Интересно продължение на темата. Което от една страна има смисал, а от друга няма. ::)Въпрос на гледна точка.
През годините, колкото и да съм мислил, колкото и да съм търсил, стигнал съм до извода, че е най-добре да се купи перфектна кола от чужбина. Когато можеш да си го позволиш. Това се отнася за автомобили западно производство. То и за руските важи до известна степен. По-лесно е. Поради ред обосновки. Първо, има богат избор на антики. В България е рядкост да се намери нещо на оригинална боя, реални километри и състояние, което да го различава от категоризацията ,,донор". Не, че няма, но са рядкост. И не стигат за всички.
Друго. Ще си купиш такъв автомобил, който можеш да си позволиш. Както да го купиш- така и да го поддържаш с оригинални части. За това трябва да се обмисли добре. Защото, после, продажбата не винаги е лесна. А, да се разглобява Класика, за да се пласира на части обезсмисля купуването й. Е, понякога, това е авариен изход. Не го одобрявам, но и не го отричам. Защото, понякога може да ти донесе повече пари, от колкото продажбата на цял автомобил. И тогава да си купиш по-хубава кола, ако предишната не те устройва. Но, този път да е добре съобразена с финансовите ти възможности. На запад има всичко. Може дори да си купиш чисто нов Mercedes-Benz W124. Което не е лоша покупка. Може и W123 в отлична кондиция. По западен критерии ,,отличен". Което, дори да стъпи на българска земя- може да бъде и ретро автомобил, и ежедневен. Много горял. Като гори много, ще си избереш по-икономичен двигател. Макар, че не знам да има икономичен Мерцедес, ако ще и изобщо да няма двигател в него. Извън градско, при нормално, човешко шофиране, всички, 4-цилиндрови, 6-цилиндрови, 8-цилиндрови, горят ~ еднакво. Разликата е в това, колко бързо се доускоряват, каква максимална скорост постигат и цената за тяхната поддръжка. Другата разлика е в градски условия. Е, като ти е дълга брадата, приемаш, че бръснача няма да е малък.
Може да се закупи и отлично Peugeot 504/505. Което не отстъпва по здравина, надеждност и леснота на обслужването на Мерцедес 123. По-лека кола е, много по-пъргава, драстично по-икономична, с плашещо ,,тънко" и колосално здраво окачване.
)Когато не се бъзика от идиоти, върви с десетилетия. Мога да дам и още подробности, но наблягам на основните качества на автомобила. Да, не са най-красивите, дори са прекалено спартански, твърде изчистени от към линия и до някъде - скучни. Мерцедеса си е направо хладен. Може и BMW, Opel, Ford, Jaguar, Alfa Romeo......за всеки по нещо. Само, че между тези марки има такива, които е трудно да се експлоатират ежедневно, без всяка година ремонти. При това със странно оскъпени части, които не блестят с високо качество. Нито автомобила има някаква добра возия и нещо, което да му бъде в плюс, освен да речем футуристичен дизайн, изящни форми и остра нетърпимост към български пътища. Дори такава по качества кола да си закупи човек, трябва да има и условията да я съхранява. Тя, че и от продължително бездействие се поврежда, вярно е. Въпреки това, в този случай си любител.
Който се радва на нещо автентично, нещо добро и нещо, което може спокойно да се шофира и поддържа. И да му се дава газ. Да се движи, да усещаш, че си жив ! А, не мазохист, който купува амортизирани трошляци, кърпи дупки, запушва пробойни, кърпи двигател, а накрая- колата е отново купчина желязо, по която нима нито една здрава част. Да не говорим за оригинална. Това не е автомобилизъм. Това, не е отношение към автомобил. Най-малкото, това не е отношение към себе си. Това е въртене в кръг. Единствения и най-удачен изход от който е вторичните суровини и вече с бодър ум, да се помисли преди следващото такова изпълнение. Хем няма да се мъчиш- хем няма да се пребиеш някъде с такава кола. Ама, да кръжиш около всякакви скрапове, да търсиш нещо хубаво И евтино, а накрая като го намериш и започнеш да го стягаш, разбираш, че тази лъжица не е за твоята уста, та не е работа така. Като това е съвсем различно от конкретно търсене/издирване на определени части. С цел ползване в личен автомобил и в помощ на колега, див ентусиаст.
А, мондара- или предава автомобила на вторични суровини- или за да си избие част от парите го пуска го на части. Като обявява еб*си цените ! И се започва една страхотна спекула. Която е най-силна при френските, италиянските и великобританските марки автомобили. И то не при всички, а при луксозните класове, които са фрашкани с бутикови компоненти. И най-различни странни технологии. Ако си умен, ако си далновиден и можеш емоционално и финансово да носиш на загуби, някой ден покрай всичко, започваш да разбираш този пазар. И да участваш в него. И да се възползваш от него. Тогава, това нещо, започва да ти носи както позитиви-така и много полезни неща, като части. Това е един от моментите, когато човек трябва окончателно да си определи, с каква марка автомобил иска да се занимава. Защото, зада се получи нещо отлично, не трябва да има нищо друго, което да разсейва насоката на твоите усилия и стремежи. Друг проблем е, че когато се започне една тотална реставрация или ребилд, нещата стават бавно. Стават и проблеми понякога. Къде с части, къде с алчни гаранционни сервизи, дето имат части за тари модели, но им искат цена като по бай Тошово време - с 200 на 100 надценка. Да не съм луд, бе ?! И понеже съм, страстта и желанието може да те отведе в други държави. Където има оригинални части и няма самозабравили се и алчни хора. Има ги, но с тях винаги можеш да се договориш, да се пазариш и да имаш доверие за това, което ще получиш, като продукт/част. Дори, ако трябва да съм честен, винаги съм бил спокоен, когато търся и пазарувам от чужбина. Там, особено Австрия, Германия, Швеция- никой няма да си помисли да ти наруши правата на човек, камо ли на клиент ! Леле, тези държави са нещо страхотно. Имат и автермаркет, имат и оригинални от едно време автомобилни части и разни детайли. Е, вместо постоянно да ,,паля Волгата" и ,,да строя вилата на началника", за да спипам 2 шарнира и 1 гарнитура, по-лесно е да ,,стартирам Неоплана", да се ,,вдигна" до държави, ,,отвъд Желязната завеса" и на пълна свобода да си напазарувам, каквото търся. Сега, информация всякаква. Човек може и в къщи да си направи план и списък. Та, когато тръгне, да му е спокойно. Неоплана се носи, ако седнеш най-отзад, слушаш двигателя как боботи при това заглушено. Музика ! Шофьора пружинира върху седалката плавно, отстрани минават дървета, пътища, пейзажи, долини ! Различни градове, отново планини, реки, езера, котловини и ръбнини ! М, да. Както се казва на Мерцедесов език - Du bist alles was ich will !
Разстоянията не ги усещаш. Минаваш през различни и безкрайно красиви държави. Дишаш свеж въздух, виждаш различни места, различни хора и различни.........манталитети.
Та, удачен начин да се съчетае почивка с набавяне на непредлагани в твоята държава автентични и оригинални части. Освен това, когато насъбереш няколко скрапа, идва време, в което трябва да разчистиш терена. За да може на тяхно място да дойде хубавото и запазеното. :)А, скрапа се разглобява тотално, подбират се най-хубавите и запазени части, предимно едрогабаритни и дефицитни малки детайли. Всичко останало, което за нищо не става- не се продава за читаво, както балкански тарикат прави, ами се бракува и предава на вторични суровини. Така, постепенно, в един момент имаш някакъв рядък автомобил, чиято поддръжка и сдобиване с оригинални части, не представлява никакъв проблем. Понеже през годините, когато и ако си имал ,,топките" да носиш, влачиш и упорстваш, идват дни, когато като погледнеш зад гърба си, виждаш нещо добро.
Нещо чисто, красиво, право и което носи неопределимо с думи удовлетворение. А, пътешествията ? А, запознанствата ? А, приятелствата ? Ми, шофирането 30-40 годишна талалка, която има свойството да се доускоряваразкошно и превъзхожда по комфорт и надеждност, много по-нови и луксозни от нея ? А, безсънните нощи, прекарани в мислене, как да си ремонтирам двигателя за който няма литература и не му знам всичките подробности ? От къде да си купя литература ? И като ти дойде, така желаната, дълго търсена и копнежна книжка на шведски език, предназначена за американски двигател, монтиран във френска кола ? Какво правим ? Хванал си се с две ръце си се хванал за кичурите на косата, опулил си се, плезиш се, хилиш се, драскаш с нокти по масата и не издържаш.
Да, това е вече една от Висшите форми на самоосъзнаване.
Хубавото е, че не си само ти.
Човек, който се стреми към по-доброто, към по-съвършеното и чистото, винаги му се налага да мине през батака, през пясъците, през говеждите лепежки, през един-два континента, за да може накрая от всичкото много това, да се получи едно много малко- онова. Което представлява, практическото приложение на неговата фантазия, въображение. Това е много трудно да се направи. И не всеки обича да се цапа. Има хора, които предпочитат само да карат, а други да им ремонтират ретро автомобилите. Ок. Само, че така си внушават погрешни впечатления и значително се губи връзката между шофьора е техническото същество на неговият автомобил. Да се четат брошурки, да се гледат чертежи е лесно. Трудното е, когато практиката те натисне и ти покаже, че 2+2, не винаги прави 4. И не винаги има логика. Освен това, човек не живее само за да слугува на автомобили. Той си има и други, най-различни потребности. И на мен не ми е приятно, че 2-3 години, колата ми седи без да се движи, без да се кара, но съм наясно с това положение.
И въобще не бързам да го скалъпвам на две- на три. Защото, след време много ще ме е яд. На себе си. Ако го направя така. За сметка на това, до някъде ми е приятно да гледам как част- по част си минават през различните етапи на работата и нещата се получават, реално, както на мен ми се иска. Друг проблем е, когато вдигнеш летвата толкова високо, че да не можеш и с пръст да я достигнеш. И в моят случай стана точно така. И понеже имаше момент, когато спрях дори да виждам самата летва и за малко да си изпортя целия проект, оставих го да отлежи. Да си отлежи известно време, да си почина, да премисля. Защото беше нито да се започне-нито да се изостави. И наистина, винаги ми се е искало да възстановя поне един автомобил в живота си. Напълно да се възстанови, дори когато има възможност - да се внесат оптимизации и подобрения, които да не нарушават неговата автентично, но пък значително да удължат експлоатационния му ресурс. Това са трудни материи, тежки материи. Ремонта на ДВГ е лесна и интересна работа, когато се гледа отстрани и го прави човек, който знае какво прави. Когато го хванеш, нещата са доста различни. Защото в един двигател има математика, има химия, има физика, има история, има катаклизми, има върхове, има преходи, има какво ли не.
)И докато не се похабят един-два автомобила, докато не се почупят няколко мотора, няма как да стане първия.
И много хора се отказват тук. Ми, отказват се, защото им идва нагорно. И не искат да се учат. И не искат да практикуват. И не желаят да се мъчат. Е, той, живота си върви. И отсява качеството от шкартото. Човек, който е решил да осъществи нещо, щом толкова много го иска, рано или късно ще го направи. Друг въпрос е, дали си заслужава тази цена- изминалото време. Дали ти носи тези удовлетворения, които те карат да се чувстваш доволен от това, което си ? Защото, нещата не опират само до желание и финанси. Макар, че без финанси и желание да имаш- нищо няма да стане. Може да си много кадърен и да го живееш това нещо, обаче, нямаш ли парички- си до там.
И това нещо го преживях, де. Имаше и такива години. М, да видиш и да усетиш, как цялата ти работа увисва, не е приятен момент. Обаче го има. И трябва да го приемеш, че е така. За да не фалираш, просто я прекратяваш......явно, не е било подходящото време. Най-малкото, някак не си бил подготвен. Защото, както винаги съм на това мнение- автомобила е отговорност. Която може да бъде и много приятна, и много опасна. За това, нещата започват да се реализират, когато човек е готов да ги поеме в свои ръце. Тогава, постепенно, всичко като че ли тръгва от самосебе си.
И се подрежда. И се получава.
А, готовите детайлчета се получат и можеш дори на направиш пробна сглобка. Ей-така, да накичиш най-основните неща, без да имат вътрешни части и да добиеш представа за голямото цяло. Леле, вида и контраста между полирана боя, полиран алуминии, кадмирани крепежни елементи и други свежи, разноцветни палитри оказва вдъхновяващо въздействие. Страхотно е !
Сега ще кажете, ,,луд на шаренко се радва". Ми, да. Така е. Хаха.
Едно време, много исках Лада 1600 и имах такава. По наследство. Момчил я помни. Говоря периода 2006-та, 2007-ма година, когато усилено я карах. Все още млад и тотален колхозник, помня и как хвърчахме, понеже този модел, въпреки тотално лошото състояние на купето, много яко вървеше. Гледах, как ще я разглобя и съчленя отново. Накупих си тогава и разни оригинални декоративни елементи, уж да ги слагам. Обаче, финансово се обезсмисляше. Обрах й хубавите части и си купих друга Лада. Не беше Лада 1600, каквато я виждах аз, но беше хубава. И благодарна кола. Зелената беше коренно различна. Много тиха, много запазена отвътре. И вървеше добре. Накрая реших да не се занимавам, а да купя чисто нова такава Лада. Тогава бяха скъпи и хората си ги криеха по гаражите. Сега, пазара значително се е съживил и такива експонати са лесни за намиране и купуване. Дори да е със скапана от седене механика и двигател, още по-добре.
Тъкмо всички неща да минат тотална ревизия. А и един ремонт, плюс оптимицазия на двигателя е нещо добро. Понеже оригинално си има много стружки за фрезоване. Пък и през годините понаучих кое- как им се прави и кое как се изчислява. А, най-хубавото е, че докосваш чисто нов автомобил. Със заводските гуми. Тогава, нещата стават добре. Самият автомобил те предизвиква да го пазиш, да се занимаваш с него и да му покриеш седалките с чисто нови, бяли чаршафи!
Проблема е, че с възрастта, човек си променя и приоритетие. Ако на 18 години в главата ти са само какички, карбуратори, разпределителни валове, лайстни, тасове и други лъскавини, когато започнеш да гониш 30-те, други по-важни и екзистензиални вълнения започват да се касаят. И вълнуват. Едното от тях е, че започваш да проумяваш, колко ценно е времето в този живот. ^-^И започваш да не искаш да го хабиш само и под ръждясали бангии. Приисква ти се да ги караш тези коли и единствената ти занимавка с тях е да осигуравш необходимата техническа пъддръжка. За да може, хем да им се радваш- хем да вършат работа и да се оправдават усилията. Иначе, да се създаде изящен автомобил, а да седи в гараж при мишките е без смисъл. Докато, движещ се редовно автомобил, въпреки разходите по него се превръща и в актив. Не само емоционален. Защото, винаги е готов да бъде сватбен автомобил, съща и абитуриентски, а когато потрябва- и да се продаде. Като се продава кола, която може веднага да запали, да потегли и да стигне до много далечна държава, на самоход. И без аварии. Което е добре и за купувача, и за продавача. Понеже, нищо не е сигурно. Може да минат години, отново да имаш чудесен автомобил и отново чужденец да иска да го купи. Та, ще бъде добре, когато името ти е чисто. И може да не станеш милионер от това, обаче е много полезен катализатор за евентуални бъдещи покупко-продажби. Защото, човек не знае, какво може да му дойде на главата. И е добре, когато се е подсигурил. Най-малкото, след толкова години блъскане, ще е направил може да е само една-единствена кола, но да е перфектна. И когато реши да се събере със свои съмишленици - знае, че автомобила може да го закара, където си пожелае. Дори това събиране да е през няколко държави в друга. Пък и за само лично негово пътешествие. Дори и без посока да е то. Само заради самото пътуване и движение. О, колко гениални идеи се раждат именно тогава ! Имало е години, блъскал съм си главата над нещо и не става. Минава време, обикалям си, почивам си и изведнъж - ми хрумва идея. Тя пък се оказва решаваща за най-досадни и сложни проблеми. Това е за мен красотата и смисъла. Пък, ти, ако стигнеш до това положение, значи вече доста, доста опит си натрупал. Отдавна си полудял, това искам да кажа.
До толкова си превъртял, че вече не ти прави впечатление, кой-какво мнение имал за автомобила ти или за теб. :)Все едно ти е. Защото, колко ши*ане е паднало, докато стане това, което е- само ти си знаеш. И не всеки ще те разбере. И не всеки ще го оцени. Не е и нужно. Тогава започва да не ти дреме на теглича, а да си живееш по-спокойно. И без да очакваш задължителни хвалби, почитания, превъзнасяния и прочие типични за незрял индивид, сакрални копнежи.
Най-добре е, когато ги получиш неочаквано. И заслужено. Макар, че напоследък забелязвам една тенденция, силно изразена и при хора от които не съм го очаквал. Да, важно е да вкусваш от кухнята. Обаче, истината е такава, че за да се домогваш до кухни, трябва да си бил чирак, там. Не си ли, а да се буташ и отъркваш- ц, не става. Няма кой да те пусне. И да те пусне, ще ти покаже неща от които общо-взето нищо не може да се ,,открадне", като занаят, като ноу-хау. Те, готвачите, хич не са глупави хора. И много обичат грабливи птици. Които само взимат, но не дават. Иначе се бият в гърдите и го удрят на чест. И аз не харесвам този тип хора. Предполагам, че и на вас не ви харесват. Ми, то, нищо не може да се научи от тях, та какво да им харесваш.
И поради горните истории, категорично и радикално реших да не бързам. В нищо. Едно време, можех да си позволя да попадна в положение, дето ти се смеят белите гарги.
Сега, не мога.
Не съм спирал да си водя записки, защото ценя парите. И не гледам лекомислено на тях. Факта, че определени хора се подразниха от това, за дето видиш ли господин Никой (Аз), решил да се справи с френския шансон. Още по- се подразниха, гледайки с какво желание и как ми се подреждат бавно, но славно нещата. Имах и случай на уговорени части, когато едни и същи хора, вербуват продавачите да не ги продават на мен, а да ги продават на тях. За да не ги купя аз и да ги купят те, като ми ги продадат на мен, но на двойна и тройна цена. Това си беше многостранно. Да, ама не. Тези номера са ми пределно познати.
И тях отбих, та за малко да си изпусна всичките неща, които държах в този момент. И за капак на всичко- историята с джантите и интересните тукашни клубни реакции. Реакции, които съм простил. Но, не съм забравил.
Задържах си ги, де. Доброто в случая е, че това беше и грандиозен показател за лоялността на хората, към които имах задължения и вземания. :-\Чакаха ме с търпение, докато в движението и целия този хаос, решавах, какво да купя, как и кога да го плащам. Като никой от тези на които дължах нещо не ме е притеснявал. Наясно бяха, че все пак и на тях им трябват пари, но не точно на момента. На ясно бяха, че при мен нещата са точно на границата. Да се продължи или всичко да се сгромоляса с гръм, трясък и да тръгнат всякакви доводи, слухове и простотии. Е, дадоха ми време, един изключително ценен в този момент реверанс. Което е чудесно и за което съм благодарен.
Даваха ми страхотни части, които е невъзможно да се намерят просто ей-така. Да ги взема, да ми свършат работа, да се употребят в нещо хубаво. След това и във времето да ги платя. Както се и получи. Не си мислете, че човек като разполага- му се харчи лесно. Започнеш ли да се отпускаш, няма и да усетиш колко силно ще фалираш. Други ми се издължиха, най-редовно и без да се налага да ги търся. За което съм им благодарен, че се отнесоха точно с мен. Както аз със тях. Не прахосвам нито стотинка, без реалното й покритие с необходимото качество. :)Компромис, тук, не правя. Може да отнеме повече време, може това да забави значително развитието на нещата, но е трябва да стане отлично. Няма да показвам никакви таблици, защото в момента не мога да възприема какво се случва с цифрите. Тоест, ремонт се върши, части се купуват поетапно и съобразно плана за ремонта на автомобила, а цифрата от начало удари 4 цифрена сума. Още след ревизията на цилиндровия блок, за добър ден, бай ви Тошо беше малко смутен. Е, каквото е- такова е. Правя го и т`ва е. Само за справка, понеже вие се притеснявате за цените. При мен, само за да се ремонтира блока, качествено и перфектно- още самата тази мисъл, означава 2000 USD.
Да, качествени бутала, предназначени за двигател с принудително пълнене и с маслени камери под челата за охлаждане с маслена струя+ перфектни биелни/основни/аксиални лагери- 2000 USD.
Като това е БЕЗ СЕГМЕНТИ.
И са не най- хубавите и добри бутала. Това беше, като за начало. Коляновия вал, иска шлайф и да стане от първия път. Като и не е проверен с честотен процесор за показване на микропукнатини. А е задължително. Маховика, също. Блока и него. А, всички болтове, гайки, шайби които се кадмират ? И почистват ръчно, едно-по едно ? Това пишете ли го в сметките ?
А, пясъкоструй за определени детайли ? А, прахово боядисване ? Боя ? Лакове ? Цени ? И те влизат. А, алуминиевите детайли ? Докато се ревизират, докато ги преминеш през всички етапи, за да се стигне до полиране ? Защото трябват специфични материали, уреди, приспособления. И книги. И похвати. И не винаги ,,нещото" става от първия път. Като бракуваш/унищожиш някоя част- трябва да имаш резервна и годна. Двигателя има и цилиндрова глава - нея, освен приложените СССР методики за обработка и закаляване на материали, има направени и конструктивни изменения. За тях трябва оборудване, отново специфични металорежещи инструменти, много смятане, изчисления. И това влиза в сметката. Понякога се налага и много неща сам да си правиш и да оперираш на 2-3-4 машини едновременно, понеже, не стига че са ти дали кард-бланш, ами след теб има още хора, които са клиенти и идват.
Има и неща (електроники), които не мога да направя сам. Та и други хора, доста по-умни от мен ми помогнаха. Материалите се ползват, изхабяват и свършват. Трябват нови. Това също се пише в сметката. Нещото, което ме спасява от грандиозен преразход на пари е това, че цялата тази време, енерго и трудоемка дейност я върша сам. Стигнах до момент, в който осъзнах, че се налага отново да купувам десетки книги. И да чета, и да изпробвам. За да можеш да придобиеш и усет, според конкретен материал да се приложи най-подходящия метод. За да стане крайния резултат перфектен. И дълготраен. Това отнема много време, много работа. Ако се прави, както трябва.
За това твърдя, че двигателния ремонт е изключително интересна, забавна, отговорна и доста често- тежка работа. Не всеки може да я понесе и изпълни, детайлно.
При мен се наложи и цилиндровия блок да се бракува.......,а другия мина много време, докато го купя, но все пак цял. Пък и от 2-3 мотора да събереш 1 комплект биели, дето да не са криви или разтегнати долу в путите на биелните лагери, също е важно. Могат да се съберат и Volvo биели, понеже размерите на биелните лагери пасват и към биелата, и спрямо коляновия вал. Да, ама трябват и буталата от Volvo. Накрая си избираш нестандартни бутала, понеже такива трябват смед сметките. И промените. Това влиза в сметките. За това, когато стане колата готова, може да покажа къде-какво, колко струва.
Тогава наистина ще ме хване усещането, че за тия пари и аз можех да купя по-лесен и популярен автомобил, произведен в Щутгарт. Въпреки, определено по-кучната и еднотипна същественост, що се отнася до 4-цилиндрови класове. Той лесен, когато не ме кефи двигателя, демонтирам оригиналния и му монтирам някакъв по-нов и по-мощен. За него има двигатели и здрави, не само износени. Бил той и без турбо. И да го карам до края на Света, без да тропне-без да хлопне. Пък и да тропне, доста по- лесно поправимо е.
Само, че до тогава има много време. Е, сигурно има и хора, които отдавна са преминали и 2-рата сигурна 5-цифрена сума.
Вижте, тези факти не бива да ви учудват. Това е нормално. Въпросът е, дали ще се дадат на един път или постепенно през годините. И има разлика между двете. Първото е Класика, плащаш- получаваш. Второто, плащаш на вноски. Едновременно с това- ремонтираш, правиш, а лихвите от постоянно изникващи нови и нови проблеми продължават да се покачват.
Накрая, когато се стигне до завършен автомобил и нещо чудесно, платил си за 1 и също нещо, но 2 пъти. Един път, ценово за ремонта и възстановката на всичко и втори път, най-скъпата цена - похарчил си време. Време от живота си.
За това е важно, дали първо ти харесва тази дейност и направо този стил на живот. :-\Някои хора, покрай хобито си направиха автосервизи и извършват много качествено различни дейности.
Други, покрай хобито си се превърнаха в самодостатъчни и отделени от ретро средите хора. Което е вече страшно. Опитвал съм да помагам на такива- без резултат. Не искат. Ок. Трябва човек да си има такава среда. Където да се обменя опит, където да си прекарва добре, да има добра, градивна атмосфера. С майтапи, с разкази (ах, колко обичам разказите),с разни истории и различни машини. И, когато се гарнитурира с хубаво време, чист въздух и липса на съвременни автомобили, тогава виждаш, колко е хубаво и полезно да се занимаваш със старомодни автомобили. Тези с дъртите бангии, изобщо не ги мислете за изостанали. Хм, определено не са от средновековието хора.
Много са си напред, даже. В технологично отношение. Ама, как да харесвам нещо ново, което е направено с мисъл да се счупи ? Да, заради мен напредъка би изостанал. Дрън-дрън. Възможно е да се забие на един модел и да се кара с десетилетия, което не е лошо. Ама, чак да спре възхода на технологията, не. Технологията не я грее, дали я искам или не. Мен ме грее, дали я искам или не. Та, аз имам избор. Ама, тя - няма.
Въобще, решиш ли да възстановяваш автомобил, трябва да бъдеш убеден още преди да го купиш. За да стане отличен, 1-вата сигурна 5 цифрена сума, не ти мърда ! Дали ще бъде Жигули, Лада, Мерцедес, Пежо или каквото да било, гониш ли нещо красиво, качествено и достойно, значи си приел този факт. И нямаш основание да се оплакваш. Закъсал си- закъсал си. Това е твой проблем, не проблем на Света. Хиляди проекти закъсват и спират, дори пропадат. Ти, няма да си единствения и Света няма да спре да се върти, заради теб. Можеш само да си правиш изводи и поуки за в бъдеще. Върви ти процеса, продължаваш, получават ти се нещата- БРАВО! Супер ! Давай! Има толкова много красиви, качествени, интересни и най-различни завършени произведения, че твоето ще бъде едно от малкото, които са стигнали до краен разултат. Ако успяхте да схванете иронията в това изречение.
Дали е ирония или антитеза, въпрос на гледна точка.
ПС Понякога ми се приисква въобще да не се бях регистрирал с този никнейм. Дори въобще да не се бях захващал със автомобилната техника. Щеше да е по-добре за мен. И за хората около мен. Въпреки това, мерак ми е да се занимавам. Какво де се прави ? Само остава да си купя техника, която да изписва букви докато слуша говор. Тъкмо няма да сменям всяка година клавиатурата с нова. Което, ще обърне наопаки клубовете.
По-добре да не ги разтягам толкова. Дано сте ме разбрали правилно. Макар, че и това е въпрос на гледна точка. Все пак, извинявайте, ако съм попрекалил този път с размислите. Просто обичам да помагам на хората, когато правят нещо, мислят нещо или изобщо се чудят какво да правят. Не винаги, но в 95% от случаите излизам прав. И това ми харесва.
Тема: Колко струва реставрацията на стар автомобил/мотоциклет? (Прочетена 12650 пъти)