Росене, знаеш, че съм привърженик на идеята, че колата е кола, за да се кара, а не да ми стои като паметник.
Затова и съм я възстановил. Продължава да ми бъде тръпка да я карам. Не обичам да я ремонтирам, ама няма начин. Тя и да стои, пак се скапва, даже повече, отколкото като се кара.
Тя в общи линии Варшавата е готова за сезона. Миналата събота я палих. Проверих течностите, подкачих бензин, закачих акумулатора, ритнах газта три пъти, ключа и бръм със завъртането на стартера - от четвърт оборот...
Имам да сменя едно коляно, в което влиза тръбата, подвеждаща масло към цилиндровата глава. Старото не уплътнява хубаво, и при обороти прокапва по малко, което не е фатално, но се цапа двигателя. Новото ми стои на бюрото.
Иначе с модификацията на мазилната система държи 3 атмосфери на празен ход на загрял двигател, което е повече от добре. То и заради това прокапа коляното.
Имам да погледна спирачката на задно ляво колело, че спира по-слабо от дясното...
И преден мост ще сменявам, но това ще е след Калояново вероятно. Ще минавам на мост с телескопични амортисьори, защото победаджийските жаби са пълна трагедия и не текат само като няма масло вътре... А и на 223 по спецификация се полагат телескопични амортисьори. На моята за зла беда са сложили каквото има в склада и е с окачване от преди 1957г, със жабите.
Днес като гледам какво е топло времето, може да я поразкарам малко.