Днес съм по-свободен и смятам отново да се включа.
В 40-те и 50-те години автомобилите са били с архаични трансмисии. При ГАЗ М20 "Победа" задният мост е с конусно главно предаване. Това се запазва и при Варшава, независимо от това, че моделите с висящи клапани 203 и 223 имат предавателно отношение 4,55 вместо 5,125 както е при Победа. При Волга още с пускането на модела в края на 1956г. се монтира хипоидно главно предаване, което е много по-надеждано от конусното, но и изисква мазане с масло за хипоидни предавки.
Колегата Стаменов ясно обясни как изглеждат нещата при значително по-новата Волга ГАЗ 24. И да, съвсем вярно е, че на Волга нигрол не се ползва - именно поради хипоидното главно предаване. За примитивните Победа и Варшава обаче, нигролът си е в реда на нещата.
Хубаво, обаче нигролът бива два вида - летен и зимен. Летният е много гъст и отговаря приблизително на вискозитетен клас SAE 140. Зимният нигрол отговаря на вискозитетен клас SAE 90.
Сега на студено летният нигрол си е направо като смола. Аз бях решил да слагам именно от него, обаче размислих.
Сдобих се с бутилка ТАп 15, който е SAE 90, колкото зимния нигрол. И то е гъсто масло.
Ще мажа каретата именно с него. Още повече, че се продава по специализираните магазини.
Ето как изглежда карданът на Варшава и Победа в разрез:
http://www.vstyleretro.ru/gaz_m_20_pobeda_kardannaja_peredacha.htmlВижда се ясно как са уплътнени каретата, за да не изтича маслото от тях.
Ето как изглежда и текаламитът, както и накрайникът за мазане на карета с масло.
Аз за гресиране ползвам голям съвременен италиански текаламит, много по добър е от старите съветски и много по рядко прави въздушни възглавници (имам текаламити не знам колко - 5 ли са, 6 ли са)
Сега за кардана съм си предвидил едно малко италианско текаламитче с тънък накрайник - държа нещата да се случват табиетлийски, както трябва.
Това е илюстрация от Ръководството за обслужване и ремонт на камион ЗиЛ 157К - издание на МНО от 1970г. - вкъщи не е като да няма литература за камиони...
Наш известен колекционер и реставратор на стари коли е бил навремето дълги години инструктор в ДОСО и е учил младежта да кара именно 157 и 131. Та и той чете темата и много се смя на писанията, че ЗиЛ не се мажел с масло...
Ето и как се обслужва кардана на тази високопроходима машина - и там завода препоръчва ТАп 15:
Какво ще стане, ако сложа грес вместо масло? Нищо лошо няма да стане, както писах и в преден пост. Пробвано е, и с масло, и с грес, всякак върви.
Да си призная, аз старият кардан от самото начало го карам на уволнение - шлиците си бяха рабити, но съм ги обслужвал, а каретата (и те са за смяна откакто имам колата), 20000км не съм ги обслужвал, ама хич. А да ги сменя, и така кара 6 години.
------
Да продължа и по въпроса за обслужване на преден мост. На Волга ГАЗ 24 се маже с масло.
На Варшава по инструкция препоръчват грес и аз навсякъде гресирам с литиева грес. Вярно, за Победа и Варшава е даден още по-евтиния и примитивен солидол. Съответно си купих още навремето преди да я гресирам за сефте една малка бака 2кг солидол и така си ми стои.
Волга 21 в първите си варианти пък е със система за централно мазане с масло. Така са били и много други коли от 50-те, и европейски, и американски. През 100км натискаш педал и предницата се маже. Руснаците се отказват от тази сложна система с много маркучета, понеже по таксиметровите стоянки ставали локви масло и се развалял добрия вид на съветските градове и се връщат към прес-масльонките (или гресьорки - то е едно и също като конструкция).
По отношение на интервала - не съм най-големия педант, но гледам да гресирам по-често. По инструкция е на 3000км, аз го правя на 1000. Литиевата грес, за разлика от солидола не се отмива така лесно, така че не гресирам след всяко каране в силен дъжд.
Ето за колегите, които не са виждали, мост на резбови втулки без нито един капсулован, както е на колите от 70-те натам, шарнир. Всичко се маже на ръка с текаламита.