Автор Тема: ВАРШАВА 223 1969  (Прочетена 102964 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Юни 29, 2011, 01:59:48
Отговор #40

Неактивен madboy

  • Публикации: 1896
В ОРИГИНАЛА е най красива  :D :D :D
Centrum Transaxle

Юни 29, 2011, 07:57:31
Отговор #41

Неактивен rumen_spasov

  • Публикации: 1053
наистина си е наи красива с оригиналния волан но има и друго автомобила е без хидравлика а уазковия волан е с по  мальк диаметьр

Юни 29, 2011, 20:41:46
Отговор #42

Неактивен m_g

  • Публикации: 759
  • Warszawa 223, ВАЗ 2101, 2xŠ120L, 2xГАЗ М21, Nysa
Да, возих младоженци в неделя. И за да е още по-интересно, булката се оказа полякиня и на сватбата беше пълно с поляци. За това искаха и колата да е Варшава. Вързахме две панделки и украсата беше готова. ;D


Стана голямо шоу пред католическата катедрала. Поляците много се радваха на колата. Няма да качвам други снимки обаче - все пак сватбата е дело лично.
Иначе по темата за интериора.
Имах късмета да намеря Варшава с отлично запазен салон (е, корите на вратите са се поизкривили и дръжките на предните врати имат малко скъсано, ама това да е)
Единствено смених волана с чисто нов, защото стария беше зле нацепен. Волани за 223 има много по магазините и са евтини - просто след спирането на Варшавитеса продължили да ги монтират на Жук и Ниса...
Та ето я и моята отвътре:




Сивите постелки на пода са шити по поръчка на първия собственик и са наистина добре направени. Отдолу са запазени непокътнати оригиналните гумени постелки, както и мокета върху скоростната кутия.
Ето ги и таблото:



По въпроса за колата от Широка лъка - тя просто носи характерните особености на Варшавите, активно експлоатирани в нашата страна.
- Теглич.
- Прагове, сгъвани самоделно. Варшавата не се отличава с кой-знае каква обработка на кухините (пръскани са само с боя) - и гние много. Като изгние, я кърпят. Аз досега не съм видял изцяло сменявани прагове, които да повтарят формата на оригиналните, които са извити по някакъв кошмарен за повтаряне начин. Да не говорим, че никой тенекеджия не си играе да заварява стойките за лайсните (5-6 пластинки на всеки праг). На моята са си на криво от завода - просто са ги заварявали и там на ръка като дойде.
- Вежди на задните калници със опростена форма. Оригиналните са с особена извивка и изобщо шантава форма.
- Други екстри. Например бронята от Волга. Полската просто гние - на коли, стояли дълго навън става на дупки. Освен това лесно се криви, ако и да е от дебела стомана. Странично огледало. От завода не са слагали изобщо, а си е нужно. В Полша обаче са се продавали едни кръгли огледала за допълнителен монтаж.
- Газова уредба - конкретната кола няма стикер, може и уредба да няма, но Варшавите са масово на газ. На бензин при тия цени на горивата и тоя разход - никак, ама никак не е лесно, ако се кара активно.
- Няма багажник на покрива, ама доста други имаха.
Радващо е, че човека я е запазил все още - масата такива коли отидоха за скрап още през 90-те. А колко ги срязаха за пикапи... 

Юли 01, 2011, 19:13:40
Отговор #43

Неактивен Петър_Пейков

  • Публикации: 203
Малко усрахме темата, но да кажа за колата от Широка лъка, просто човека си я кара евридейка и гледа да му върши работа, а не да изглежда оригинална, а за варшавата на m_g просто нямам думи перфектна кола, просто без забележки :)
Ретро клуб Смолян www.facebook.com/retrosmolyan

Юли 01, 2011, 23:24:44
Отговор #44

Неактивен Speeder

  • Администратор
  • Публикации: 4484
Лепенката за преглед на КАТ на предното стъкло е много чаровна, а и наистина първото нещо, което се вижда е хрома и боята.

Относно темата, чудя се как да я разделя, ако m_g няма против, да я оставим така и да спираме с широко лъшката Варшава.
145 Boxer, Alfetta GT, Alfasud Sprint Veloce 16v, Lada 1500 S

Как да качваме снимки във форума : http://www.classiccar-bg.com/index.php?topic=2631.0

Юли 02, 2011, 00:55:35
Отговор #45

Неактивен m_g

  • Публикации: 759
  • Warszawa 223, ВАЗ 2101, 2xŠ120L, 2xГАЗ М21, Nysa
Нека си стои така темата - изобщо не ми пречи да се коментират и други коли.
Лепенките за преминат ГТП от стария тип (бяло зелено червено) и на мен винаги са ми харесвали много  - смятам, че са с по-успешен дизайн спрямо всичките съвременни такива. Тази на стъклото си е там от старите собственици - стои от близо 30 години. В онези години прегледите са се правили само в КАТ и то по график. За всяка комбинация от цифри и букви на номера е имало дата за минаване на преглед през годината - имам такъв график от 80-те (май беше на календарче от СБА).
Това бяха единствените лепенки за стъкла по време на соца. Всъщност, на софийските коли през 90-та се появиха и едни зелени кръгчета - "За екологично чиста столица".
Интересно - от коя година започват да лепят стикерите за ГТП, преминат в  КАТ на челното стъкло? Аз съм виждал от 74-та на едно Рено Дофин.

Юли 02, 2011, 10:16:40
Отговор #46

Неактивен Frysco

  • Публикации: 373
Ще попитам някой път моите познати в КАТ, ако не забравя.В бялата лада имах непродупчена такава лепенка, но някъде я посях... Сега на жълтата си седи един от 1980-та.
Иначе последния такъв график, беше през 2000-та при смяната на номерата- С`А до С`Д, месец януари и така нататък.Интересното е че само старите шофьори го спазиха.Тогава в КАТ беше като ретро парад, можеха да се видят уникално запазени коли, повечето соц производство.

Юли 04, 2011, 16:55:43
Отговор #47

Неактивен CeCko2

  • Публикации: 46
Kолата ти е чудесна, поздравления! Аз съм те мяркал из София с нея!  8))
Old school rulz

Юли 05, 2011, 00:30:13
Отговор #48

Неактивен madboy

  • Публикации: 1896
Браво ,всичко е чудесно и автомобилът ти е СТРАХОТЕН  :D :D :D
Centrum Transaxle

Юли 17, 2011, 10:08:19
Отговор #49

Неактивен m_g

  • Публикации: 759
  • Warszawa 223, ВАЗ 2101, 2xŠ120L, 2xГАЗ М21, Nysa
Отдавна не бях правил нищо съществено по Варшавата - просто нямаше какво.
Както по-напред в темата съм писал, купих колата с леко приплъзващ и никога несменяван съединител. Ясно беше, че се налага смяна. Смело реших да запазя оригиналната конструкция и закупих нов палцов съединител комплект - феродов и притискателен диск + изключвателен лагер. Частите бяха съветско производство - за ГАЗ М20 "Победа" и ГАЗ 69. Вярвайки на старите книги, където пише, че регулировъчните винтове на палците са регулирани от завода и не бива да се пипат в домашни условия, монтирах съединителя на колата. Първоначално работеше отлично, но след няколко стотин километра се появи вибрация при включване на педала. С километрите вибрацията се засили и се оказа, че ако не внимавам много при отпускането на педала, потеглянето е свързано с грубо придърпване и трясъци откъм трансмисията. Ясно ми беше, че трябва да взема мерки, ако искам да запазя здрави скоростната кутия, кардана и задния мост.
След консултация с колегата Драго от Бяла Слатина, който има дългогодишен професионален опит от експлоатацията и ремонта на тези автомобили, решението стана ясно. Още през 70-те двигателят S-21, първоначално монтиран на Варшава, а в последствие с дребни промени и на микробусите Жук и Ниса, бива оборудван от завода със съединител с диафрагмена пружина. Точно такъв съединител щял да ме избави от проблема с вибрациите.
Реших, че за пореден път няма да мисля за труда и парите, които ненаситно поглъща Варшавата, и ще сменя съединителя отново! След обиколка по магазините се сдобих с така желания полски съединител. Ето го и него след сваляне на слоя консервационна смазка:






На корпуса пише FSO - заводът, произвел Варшавата:


Новият притискателен диск е произведен през декември 1987г.


Феродовият диск:


И той носи знака на FSO:


Дотук добре. Следва забавната част по монтажа. За който не знае - Варшавата по принцип и моята в частност представлява автомобил с характер и обича да си маркира територията. Съответно отдолу е приятно място, ако искаш да си играеш на негър. Масло с кал и феродов прах за цвят, а за по-добра адхезия има и грес. Бонус множество щанги и щангички - за приводите на съединителя, спирачката и газта (педалите стърчат от пода), още две за смяна на скоростите, и една, която върти пластините на филтъра за грубо пречистване на маслото от педала на съединителя. Между всички тия щанги има и жило на километража. А за да е по-приятно, навсякъде са наслагани пружини и пружинки. Естествено, не всичко това се налага да се разкача, но за сметка на това пречи качествено. Поезия!

Веселата част започва така:
Постелките и изолацията от пода се махат. Открива се достъп до тумбестия капак над скоростната кутия. Руснаците му викат "черепаха", демек "костенурка". Държи се към пода на n на брой болта със захванати за каросерията гайки.


Болтовете се събират в специално свален за целта тас от "Жигули". За да не е съвсем скучен демонтажа на капака, производителя е сложил на него педала  на газта. Съответно леко повдигане на капака, бъркане отдолу, изправяне и после вадене на шплент с пръсти, и накрая вадене на щангата от лостчето на педала. Отдолу естествено няма как да се бръкне, защото в малкото място между кутията и купето за завряни Щангите с главно Щ.
Махам внимателно не дотам чистия капак. Открива се тази чудесна гледка:


Откачил съм жилото на километража, както и двете щанги за смяна на предавките.


Следва отвиване на 4-те болта на предния фланец и на 4-те на задния фланец на кардана. Лесна работа, защото има отличен достъп до тях. Карданът се издърпва 10 см назад и се оставя да си седи в тунела. Варшавата им ламарина и под кардана и тунела си е наистина тунел.
Следва откачане на системата за мазане на изключвателния лагер на съединителя. Системата се състои от стойка, решетка, гресьорка и маркуче с метална оплетка, стигащо до лагера.


Демонтира се долния картер на съединителя. Тук омазването е гарантирано.
После се сваля привода на съединителя. Откача се една доста твърда пружина, вади се щангата с променлива дължина и нарая се вади и вилката.
Отвиват се гайките на 4-те шпилки, закрепващи кутията към горния картер на съединителя.
И кутията се вади назад и нагоре. Поставя се на пода на купето. Стоянчо беше под колата при демонтажа, после аз бях при монтажа. И двамата придобихме характерна черна окраска...


После се сваля съединителя - притискателният диск се захваща за маховика чрез 6 винта. Двигателят се върти с манивелата на по 120 градуса.


Накрая тези неща се озовават на земята:


Притискателният диск е почнал да посинява от лошото отделяне. Ето я и причината:



Регулировъчните винтове са дошли от завода в произволна позиция, съответно дискът е отделял неравномерно, оттам трясъците в трансмисията. Трябвало е да се регулират, като сме го монтирали - сега ще знаем това. И още нещо ще знам - палцовият съединител не е за препоръчване.
После следва монтажа на новия съединител. Ползваме първичния вал на кутията за дорник. Затягам внимателно новия притискателен диск към маховика. Затягаме кутията. Свободният ход на педала се регулира. Всичките разкачени щанги и пружинки се закачат. Така звучи добре, ама как е на живо... Навсякъде поставям нови шплентове. Ето картината преди да стегнем кардана :


Междувременно затягам и разхлабените винтове на картера на двигателя.
Естествено, навън е адска жега, и потта се смесва по лицето ми с маслото, асбеста и греста. Така е при ремонтите пред блока...


Понеже съединителя ми дойде малко, се хванах да оправя и ръчната спирачка. Почти не държеше. Отвих капака в напречната греда, която е зад скоростната кутия. Карданът минава над нея. Вътре в гредата се намира лоста, който по команда от жилото, свързано с лоста на ръчната под армарурното табло, дърпа Т - образната щанга, която от своя страна дърпа въжетата към всеки от задните спирачни механизми. Интересен механизъм. Та отвих въпросния капак, който не беше пипан от завода (по болтовете му си стоеше оригиналното подово покритие на колата). После разкачих Т -образната щанга от жилата и я преместих с един отвор напред спрямо лоста, който я дърпа. После монтирах жилата към щангата. И тук поставих нови шплентове навсякъде. Е, сега вече има и ръчна!

Накрая изпробвах така отремонтираната Варшава.
Драго се оказа прав! Не бие, не тресе, управлението стана значително по-приятно! Много, ама наистина много съм доволен от новия съединител! Разходихме се 50-тина километра из София, колата работи без забележки, така, както обичам.




СНИМКИ

Благодаря на Стоян за помощта!