ВАРШАВА 223 1969

[m_g]

  Благодаря! Аз пък успях да покарам М535i и да си доставя невероятно удоволствие!

В последните два уикенда Варшавата се кара активно по мероприятия. Миналата събота пътешествието беше по-сериозно - София - Калояново - Пловдив - Асеновград - Пловдив - София. Около 400км. За пръв път от както я възстанових, имах неизправност - скъса се задното ухо на генератора. Съвместно с колегата "Победовод" намерихме заварчик в Калояново и повредата беше отстранена за нула време. После имах щастието да се кача на истинска ГАЗ М20 "Победа" и си прекарах чудесно!

Вчера пък се разходихме до Бусманци, където се проведе първия местен събор за ретро автомобили.

[dido1903]

Ето го и Момчил и соц. класиките.
 

[m_g]

Да, днес се разходих до пазара за ретро возила.
Ето някои от нещата, които си намерих там:
Огледало за монтаж на касата на вратата:







Мисля, че добре пасва на стила на Варшавата. Вероятно обаче няма да го ползвам, защото в него реално нищо не се вижда поради малките му размери...

Преносна лампа с щепсел. Съветските автомобили преди ВАЗ са снябдявани с такива бакелитени творения. Камионите също - дълги години. Въпросната лампа е калпава и трошлива, но за сметка на което автентична.



Ето как изглежда щепсела вкаран в контакта и с поставена скоба против неволно изваждане:


Нека бъде светлина:


Интересното е, че лампата за осветяване на двигателя, разположена до контакта на преносната лампа си има собствен ключ, задействан с малко лостче на корпуса. И двете лампи са независими от положението както на контактния ключ, така и на включвателя на външното осветление.

[pavel.velev]

честито ,чакам те за по бира.

[cepgap]

Ето го и Момчил и соц. класиките.
 

Дали някой познава собственника на Москвича? Искам да се свържа с него относно номера на колата "1974".

[Котков]

Колегата се казва Димитър Станчев и във форума се пише stanchev,имаше тема в която беше обяснил как се е сдобил с номера.

[m_g]

Е, хайде да разкажа какво се случва с моята любима в последно време. Преди няколко седмици се хванах да гресирам предницата и си скъсах нервите с калпавите текалмити (руски и китайски), които имах. Купих си един съвременен, италиански, и гресирането стана лесно. С колегата варшаваджия Стоян проверихме и доляхме масло в скоростите и диференциала. В крайна сметка колата стана готова за подвизи. След ретропарада в Перник я закарах на мивка и там ми я почистиха професионално. Естествено реших да направя фотосесия в стил "Мототехника"
Да почнем от миенето. Винаги държа колата да се мие с гъба, а не безконтактно:

Водоструйката отмива мръсотиите.

Накрая след подсушаване обработват даже буферите на бронята:


Откарах Варшавата на любимото място за снимане. Там обстановката е подчертано шейсетарска...






Гумите с бели кантове винаги са ми били слабост...






Добрият стар знак за ГТП. На 30 години.


Този път снимах и отвътре. Задният диван.


Предният диван.


Таблото:


Под таблото не е като при модерните коли. Тук кабелите се виждат...


Лостът за ръчната спирачка с характерният спусък остава непроменен от ГАЗ М20 "Победа".


Под капака - двигател S-21:




Още малка порция хром:


 


И една отгоре:

[fulcrum]

Салона е много красив , Момчиле!
На бели коли отива всякъкав цвят.
Да не си намери ново динамо?

[m_g]

Благодаря! И аз много си харесвам салона.
Динамото го заварихме в Калояново с Георги и не мисля да го сменям. Заварката я направихме на СО със стоманена тел и съм сигурен, че чугуна няма да се спука на нея. Имам резервни две ли, три ли динама, не помня колко са. Това на колата работи отлично и след Калояново не е давало никакви проблеми.

[m_g]

По автомобила в последно време има някои новости, които смятам, че са интересни.
Първата е, че собственоръчно измих двигателя и коша с препарат и останах приятно изненадан от резултата. Надявам се и на вас да ви хареса:




Втората е, че най-накрая изпълних нещо, което замислям от както имам колата, но така и не успявах да го свърша. Оригиналният салон е добре запазен и е грехота да гори от слънцето и да се цапа и износва. Нужно беше нещо да се направи. От няколко години ползвам едни покривала от червен плат, но с тях не е съвсем удобно. Днес реших проблема радикално. Закарах колата на майстор-тапицер, който ми изработи калъфи за седалките. Материалът е немски автомобилен плат, който си идва подплатен с тънък слой дунапрен и солидна основа под него. Получава се много дебела и здрава материя. Цветът е червно с черно, както на оригиналната тапицерия. В добавка тапицерът постави пластмасови кантове на всички шевове, където оригиналната тапицерия има такива. Всичко е ушито много прецизно, без да се пести труд, и с двойни шевове за по-здраво, пък и за по-красиво. Калъфите паснаха перфектно, опънаха се и поне според мен изглеждат почти толкова добре, колкото една нова тапицерия. Покрихме и тапицерията на арките на задните калници, за да бъде всичко по салона ново и красиво. Като добавим, че преди две седмици същия тапицер ми уши дръжки на предните врати от плат и изкуствена кожа по оригиналната кройка, идилията става пълна.
Много се кефя на калъфите: