Трудно е да започнеш да пишеш тема за Ferrari. Още повече класическо Ferrari.
Дори невъзможно при положение, че си се возил в него. Не само возил, но и шофирал
.
В главата ми вместо думи и цели изречения са само дрезгавите звуци от дроселите и разрязващите крясъци на четирите ауспухови дула с марка ANSA.
Велики двигатели конструират в Италия.
Ето така пристигна в България противоречивото и поляризиращо мненията Ferrari 208 Dino GT4.
На този автомобил се падат много иновации за марката Ferrari.
Първият V8 двигател на Ferrari инсталиран в серийна кола. През седемдесетта години на 20 век Енцо Ферари все още не е съвсем сигурен, че V8 двигател може да замени брилянтните му легендарни V12 двигатели, пък и разположен в задната част на автомобила.
Конкуренцията от Lamborghini, Maserati и дори Ford обаче оказват натиск и пътят е един - към задно разположените V8 мотори.
Началото поставя точно моделът Dino GT4, първоначално във версия 308 (3.0 литра, 8 цилиндъра), а от 1976та в специално произведената за окованата от икономическа криза и високи данъци Италия 208 (2.0 литра, 8 цилиндъра).
Точно така, 2000 куб. см. разпределени в 8 цилиндъра. Всеки цилиндър е колкото чаша за вода, от по-малките обаче
Любопитното е, че Ламборгини и Мазерати също предлагат на италианските си клиенти подобни кубатури в най-малките си модели Urraco и Merak.
Dino GT4 също е първото и единствено серийно Ferrari сътворено от каросерийното студио на Bertone.
Една от легендите гласи, че Енцо харесал много четириместното Lamborghini Urraco и се обърнал към Бертоне за бъдещият му встъпителен модел Dino GT4.
Друга легенда гласи, че само от Bertone успели да предложат стилно решение за четириместен спортен автомобил със задно разположен мотор.
Факт e, че Марчело Гандини успява елегантно да помести (макар и почти теоретично) четири персони в спортен автомобил.
208 Dino GT4 носи всички черти на чистокръвно конче от кавалерията на Енцо.
Разполага с купе с тръбна рама, алуминиев V8 двигател с 90 градуса ъгъл между цилиндрите, четири двойни карбуратора, ниска и широка каросерия не оставяща съмнения, че автомобилът е способен да развива 210 километра в час със своите 170 конски сили.
Само 170, но от най-расовите коне в автомобилната вселена.
Конкретният екземпляр е внос от Милано, Италия.
Обслужен и преслушан от сервиз специализиращ в поддръжка на Ферарита.
Това си личи и от спокойният празен ход и кръвожадното форсиране на двигателя по желание на жокея, разбира се.
Спирачките са мощни, сигурни и вдъхновяващи спортното шофиране.
Типично за автомобил от старата генерация независимото окачване на четирите колела поема неравностите много спокойно и дори комфортно.
Все пак GT4 означава, че четирима души могат да се наслаждават на дългокракото Gran Turismo.
За техен комфорт климатикът с марка Veglia Borlettи все още вее хлад. Учудващо, нали?
След този модел латинската марка слага край на кормилните уредби без хидравлично асистиране.
Поради тази причина усещането за пътя се предава нефилтрирано към дланите на шофьора.
Воланът е стегнат и директен.
Темата за маневреността я прескачаме.
Да оставим настрана техническите данни за миг.
Удивително е как едно от най-отричаните Ферарита привлича любителите на екзотиката, а дори и нищо не разбиращи неделни безделници
За няколкото часа публична изява извън дълбокия топъл гараж тъмно сивото творение на Марчело Гандини събра десетки любопитни погледи и одобрителни усмивки на минувачи.
Някои го разпознаваха на мига, че е от марката с кончето, други се чудиха какво е това Dino.
Едно е сигурно, колата е безкрайно очарователна, стилна и потентна.
Говори за собственик с особен вкус, тънка естетика и огромен кураж.
Дано това е само първото класическо Ферари в България.
Благодарности на собственика, че е неподправен фен и сподели тази чистокръвна екзотика с нас!