Автор Тема: Ferrari Dino 208 GT4 - изневярата на Енцо Ферари с Bertone  (Прочетена 13602 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Януари 31, 2018, 14:31:24
Отговор #40

Неактивен Speeder

  • Администратор
  • Публикации: 4564
Съвсем очаквано, признанията за този прекрасен екземпляр пристигат от чужбина, по-точно реп. Сан Марино.

Миналия Септември това старо Ферари, както го гледате, отиде на ход до Сан Марино и се прибра на ход.
Целта беше участие в рали Дванадесетата обиколка на замъците на Сан Марино.
Хората са изключително трогнати и изненадани от източно европейското участие и тоновете ентусиазъм на двата екипажа от България.
Затова и лимно кмета на Сан Марино съпровожда навсякъде нашите участници. Прекрасно отношение, прекрасни хора!

Преди няколко дни пък пристигна книжка за изминалото рали, в която организаторите отделят няколко страници и снимки на двата ни екипажа и дори превеждат поздравителните слова на Български език!
Страхотно уважение!

Добро представяне и на колата, която само на моменти е изключвала ненужно климатика на моменти.


145 Boxer, Alfetta GT, Alfasud Sprint Veloce 16v, Lada 1500 S

Как да качваме снимки във форума : http://www.classiccar-bg.com/index.php?topic=2631.0

Февруари 17, 2018, 23:13:29
Отговор #41

Неактивен ivopifeca

  • Публикации: 95
200 километра радост!






Боксера е по елегантен!Алфа за мене е по темпераментна марка,като излъчване!

Март 22, 2018, 19:00:07
Отговор #42

Неактивен USfan

  • Публикации: 7078
Една интересна импресия на точно 208 мотора.  :)


Февруари 17, 2019, 13:21:10
Отговор #43

Неактивен Speeder

  • Администратор
  • Публикации: 4564
Да, наистина, Люси! Това е колата на Брадли Прайс, който е основател и собственик на марката часовници Autodromo.
Вдъхновява се от автомобилната история и дизайнът на часовниците е ориентиран изцяло в тази посока.
Човекът е собственик и на GTV6 ;)

Иначе, нашенското Дино се кара, макар и не толкова активно.
Имаше една дълга пауза в гаража заради залепнал бендикс на стартера и едно любимо на собственика GTV 3.0 24v (916 серия).

Ето последната снимка, която му щракнах:


145 Boxer, Alfetta GT, Alfasud Sprint Veloce 16v, Lada 1500 S

Как да качваме снимки във форума : http://www.classiccar-bg.com/index.php?topic=2631.0

Юли 31, 2019, 12:59:07
Отговор #44

Неактивен USfan

  • Публикации: 7078
Да, за 916-то си поговорихме с него, и за разликите между твоето и неговото, както и за онова сребристото следлифтово 3.2 литра мторо ГТВ, дето се разминах да го купя в София в 2012 година.

След и живите ми впечатления, бих казал, че страхотна кола има колегата Димитър, и на кондиция и стегнатост също.
Благодаря на него и Митко, за удоволствието от пътуването отново в мид-мотор Бертоне боди кола.  ;D
Вече станаха почти 30 години, как лети времето, откакто купих първото си Х1/9, и повече от 20 години, откакто продадох последното. 

А тук Хари от Ево, след 12-та минута, прави едно кратко представяне на британско 308 ГТ4, продаващо се сега на търг.

« Последна редакция: Юли 31, 2019, 13:04:16 от USfan »

Септември 13, 2019, 23:15:14
Отговор #45

Неактивен Speeder

  • Администратор
  • Публикации: 4564
Хари май е единственият влогър, чиито видеа съм изгледал без пропуск! Ааа, и Давиде Чирони!

Как да е, Диното продължава да върти километри.
Получи се един чудесен КласикКар Излет 2019 над Кюстендил, но още на изкачване към Осогово, Ферарито разви мистериозен проблем.

Започна да загрява. Мистериозен защото колата беше ходила до Италия и обратно, също навъртя доста километри из БГ без проблем с охлаждането.
Единствената разлика бе, че климатикът за този сезон беше напълнен както трябва и работеше на макс.

На Излета се наложи да долеем и обезвъздушим охладителната система два пъти за към 500километра.
Собственикът запази самообладание, разбира се и продължи внимателно да се наслаждава на перфектното пътно поведение.
Аз също имах честта да покарам Диното и за пореден път се учудвам кооолко напред пред в технологиите са били Фарари още през седемдесетте.
Тази кола е абсолютна фантазия на пътя. Усещането във волана е направо предсказващо. Във завой или направо, шофьорът има цялата сигурност и увереност накъде отива колата и при зададено движение с волана, каква ще е реакцията на купето.
В завои шасито почти не се накланя и пълният фокус на шофьора е върху пътя пред него.
За звука няма да говоря, трябва да се чуе и усети.
Много е суров, много крещяш и съскащ на леко отворен дросел.

Люси се повози с мен, макар и по нанадолнище и може също да сподели първи, но не последни, впечатления.

В крайна сметка, сервизът, който поддържа тази бижутерия откри силикон за гарнитури в радиатора. В големи количества!
Промивка на радиатора, нов антифриз и газ!
Без проблеми!
 
« Последна редакция: Септември 13, 2019, 23:24:17 от Speeder »
145 Boxer, Alfetta GT, Alfasud Sprint Veloce 16v, Lada 1500 S

Как да качваме снимки във форума : http://www.classiccar-bg.com/index.php?topic=2631.0

Септември 18, 2019, 14:01:43
Отговор #46

Неактивен USfan

  • Публикации: 7078

В завои шасито почти не се накланя и пълният фокус на шофьора е върху пътя пред него.
За звука няма да говоря, трябва да се чуе и усети.
Много е суров, много крещящ и съскащ на леко отворен дросел.

Люси се повози с мен, макар и по нанадолнище и може също да сподели първи, но не последни, впечатления.


Специални благодарности и на собственика, и на теб за возенето и разходката!  :)
Особено и предвид първоначалното ти по-агресивно каране по завоите, преди да вдигне температурата на охл. течност, удоволствието и директните ми впечатления бяха на макс.
Да, с удоволствие някога в бъдеще бих се повозил на 208 ГТ 8-цата и на равно, както и на някой друг предизвикателен път, подобен на онзи.

Впечатления имам няколко, почти всичките положителни, и много интензивни.
Като от впечатленията, 2-3 положителни очаквания ми се потвърдиха, но и в един аспект бях екстремно пак положително изненадан.

Та, очакванията ми се базираха на краткия, но интензивен опит, който имах преди много години, през есента на 1990 год. и пролетта на 1991, от две други Ферарита, базирани шаси на същата платформа с напречен мотор, и също с осмаци мотори.

Конкретните коли бяха едно 1988 модел 328 ГТС тарга, и едно 1990 Мондиал Т кабрио, който имах удоволствието заедно с братовчед ми, да вземем под наем като бях студен в Германия. ГТС-а го бяхме взели за уикенд през м. Октомври 1990, а Мундиала само за един ден през Май 1991 год.

Та, 208 ГТ-то е всъщност идейния и технически предшественик на Мундиала, а и 308-328 двуместните ГТБ/ГТС модели са правени на неговата платформа.
По принцип дввуместните Пинифарина каросирани 308-328, са доста друсащи и скокливи по надлъжната си ос коли, най-вероятно заради скъсеното им междуосие и втвърдено окачване.

Другия им недостатък на Пинифарините ГТБ/ГТС, покрай късата им база, и особено изразен при таргите 308-328, е недостига на място при дълги водачи. 
Та спрямо двуместните Пининфарини, 4-местното Бертоне ГТ е по-удобно за седене на водача, а и за каране. Последното е и следствие предвид на по-вертикално поставеното кормило, и по-удобно поставените педали при Бертонето ГТ.
При Пининфарините, макар и дебютирали всъщност 1-2 години по-късно, ергономичността се влошава.
Педалите им са още по-към надлъжната ос изместени, а кормилото е още по-хоризонтално сложено, досущ като при Ситроен патица.
Всъщност Пинифарина проектираното Ферари 208-328 може да се кара удобно само от човек с физиката на маймуна, а именно- дълги ръце, и къси крака, хаха.  :))

И пак да подчертая, другия голям недостатък на 328, освен ергономичността, който тук го нямаше, е ефекта на джаскащото окачване.
Освен заради по-късата му база, това при 328 вероятно се мултиплицира и от 16-ките му гуми и джанти.
На тоя фон возенето на Бертонето 208, и покрай дългата база, и заради 14-ките му по-високи гуми, доста ми хареса като комфорт.
Държането на път на 208 ГТ-то също ме изненада положително, предвид на същите му отн. тесни серийни гуми, и бе доста баласирано.
Нямаше намеци за недозавиване, въпреки тесните завои към Хисарлъка, и пясъка на тях.
Така поне ми се видя отстрани.

Разбира се, предвид и на тежката отзад инерционна маса, и агресивното късно спиране на Митко в завои, задницата често влизаше в начално презавиване.
При даване на газ от завои, също имаше презавивания понякога, въпреки отн. малките кубатура и върт. момент по техн. данни, което пак отдавам на тесността на задните гуми.

Разбира се, ако водач на Бертоне ГТ 208-308 желае да му изполва пълния капацитет на очаването, просто може да си слага за трак-дни или канион каране, 16-ки джанти от 328 или късен Мундиал.
Но пък, това би руинирало оптическата елегантност и оригиналност на колата в този и напълно фабричен вид.

Та като махнем свръхзавиването, което е и типично за всички коли от периода с централен мотор и тогавашни серийни на размер гуми /моите всичките бивши Бертонета Х1-9 бяха бесни недозавивачи, със стандартните им 165-70-13 гуми/, във всички други аспекти колата е абс. бисер.

И тук стигаме до най-огромния и плюс, който очаквах всъщност да бъде най-големия и минус, а именно, 2-литровия и с карбове осмак мотор.
Освен че си се вихреше лесно до над 6000 оборота, което си е и очакваемо, тоя малък осмак извади извънземна за мен еластичност на ниски да средни обороти, и при това не само на 2-3 скорост, а даже и на 4-та.

На еластичност, да не казвам голяма дума, ама не отстъпва много на 3.2 литра осмака в ГТС, и на 3.4 литра осмака в Мундиал Т.
Това, вероятно покрай по-късите предавки или диф на 208 мотора, и покрай ударното впръскване на гориво, дето дават дюзите на 4-те двойни му карба, като им отвориш дроселите.
За сравнение, 328-цата дето едно време пробвах, помня че беше с К-Жетроник инжекцион, и не беше много много интересна на акустика, поне не по отн. на засмукването на прясната горивовъздушна смес.

Като цяло, страхотна кола е това Дино, и от сегашна гледна точка, оценявам абс. и модерност като конструкция и усещания. Особено за автомобил, дебютирал още в средата на 70-те год.
Заради всичките тия причини, даже и без да споменаваме за аурата на производителя, и покрай това, че поне като поведение на път, би била предизвикателна за каране и привикване и с течение на години, точно това Ферари бих си го пазил и карал цял живот, ако беше мое.

« Последна редакция: Септември 18, 2019, 14:11:14 от USfan »