[quote author победовод
[/quote]
Преди да се изкажа само да поясня, че не съм напълно незапознат с украинския език.
На първо място трябва да се отбележи, че асимилационната политика на Русия работи отлично, видно е и от поста на Жоро и мога спокойно да кажа, че този тип „снизходителен“ поглед към украинския руски език е доказателство.
„Мовата“ е много удобна като формулировка за руснаците . Мова , от мълвене , на старобългарски, а и в много славянски езици означава „говоря“. Тоест смята се за говор, както е удобно на руската пропаганда, а всъщност е език. Сравнението с македонския говор / а не език / в опозицията руски – украински може да се разглежда точно в обратен ред , тоест украински като език майка към руски , частичен дериват на украинския , основно в лексикално отношение.
Темата може да бъде разглеждана единствено и само академично и в никакъв случай по убеждение или по спомени. В случая ще ми бъде трудно да привеждам различни източници от нашето езикознание, понеже не са дигитализирани , а и в последно време са тенденциозно скривани. Затова ще приведа като пример една кратка статия, която за щастие е богата на доста източници и точна статистика, за онагледяване и поднаване еволюцията на угро-финското наречие от Московията , през Великоруското наречие на Руския (украински) език след окупацията на Беларус и Западна Украйна, към славянизиране на речниковия фонд и впоследствие пълно доближаване и асимилиране на украиския с руския език.
Ето статията , силно препоръчвам да бъде прочетена внимателно -
https://www.24chasa.bg/novini/article/4780635Надявам се да сте прочели статията преди да четете , това , което ще напиша по нататък.
А именно защо . Факт е , че през тези близо 300 години филологическата наука в Русия си изработва постоянно допълваща се стратегия за минимизиране източниците на основния интелектуален инструмент – езикът. В този смисъл всяко едно действие за физическо унищожение или деактивиране на части от граматическия фонд на езиците, дали основа на руския, да бъдат методично елиминирани. Става дума на първо място на фонетично ниво на букви от типа еровете, които сами по себе си имат коренно различна функция в старобългарския език, спрямо това, което се познава в днешно време. Ето една статия за характера и еволюцията на еровете -
http://www.kemalova.info/podr.html?id=177В тази линия ще включа естествено и една проблема, която касае нашата граматика и директно свързаната с нея национална идентичност – ятовата гласна. Ятовата гласна бе обезглавена публично с реформата от 1945-а година, обслужвайки руско-сръбски интерес за отделянето на източните от западните говори на българския език или с други думи слагане категоричната граница на новосъздадената Македонска сръбска провинция спрямо Българската държава ( за тези, на които е интересна темата ето едно предаване по БНР, свързано с екзекуцията на Ятовата гласна -
http://bnr.bg/post/100972636 ) . И за да не звучи толкова политикански, ще отбележа, че статиите и участниците в разговорите са сериозни учени и български филолози .
Защо отворих тази така обемна скоба, която сама по себе си е недоносче в сравнение с евентуално нормално граматично излагане ? За да дам съвсем елементарна посока на размисъл за инструментите , с които си служи една огромна машина, наречена руски национален интерес, които инструменти в случая са лингвистични и касаят не само украинския изконен език, а и нашия роден, както и множество други. Както и много често инерционно манипулативното разглеждане и то със снизхождение, както отметнах по-горе, на украинския език като нещо случайно или по-скоро между другото.
Истината е , че в момента само 1 % от украинците НЕ знаят руски, но и само 1 % от украинците не знаят украински и то в пограничните с Русия райони.
Интересен факт е, че в СССР украинският се е изучавал в училищата , но под строг контрол от руска страна. Явно дълбоката връзка от дълбината на украинския език е носел респект, въпреки репресията.
В този смисъл беше и задявката с ДонецЬк, който за едно денонощие се превърна в Донецк, а ЗапорожецЬ-ът погрешка се е превърнал в изданието от следващата година в Запорожец.
Като финал – обърнете внимание в руската Википедия как е разглеждан македонският „език“ при статията за буква малък ер – Ь -
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%AC„Нынешняя македонская письменность создана по сербскому образцу в 1944—45 гг. и также не содержит этой буквы. „ – всичко е казано в едно изречение
Р.S. Гореописаното да се счита за тотален офтопик, като за оправдание ще използвам горките две книжлета, дето продавам на предната страница и станаха повод за туй словоизлияние.
Та, в този смисъл, могат да бъдат затрити в небитието или преместени в раздела с общите лафове