И така , след точно една година след купуването на колата и довличането й в София , страшно много време висене по , над , под нея и закупуването на части колкото за още една кола , натоварих всичко и на 3ти март потеглих на самоход за временната й спирка за следващия етап на работата по колата , село в троянска област. ( егати изречението )
Пътя до там е по магистрала Хемус , но аз отбих преди първия тунел в дясно през Витиня. Грешката ми бе , че после свих за да се кача пак на магистралата и ме очакваше още една тапа която ми коства 45 минути. Бях забравил да отворя жалузите отпред и преди да слеза на стария път колата вдигна до 90 градуса , та спрях и ги отворих. Жилото ми е скъсано и още не съм намерил за да го сменя и да ги командвам от купето.
По стария път си беше приказка , МАШИНА НА ВРЕМЕТО , така не съм се кефил от години, караш си колата от 79-та по пътя по който преди 30 години се влачехме всички , половината спрели в отбивките с вдигнати капаци и преврели двигатели
. Дори спрях и се снимах на бензиностанцията Петрол на Витиня.
Заради тия мигове човек виси по колата си месеци , за да я вкара в кондиция
Като се върнах на магистралата в задръстването колата не вдигна повече от 50 градуса , което ме подсети че обезателно трябва да оправя жилото и да я държа в оптимална работна темп. , а не да е прекалено студена или загряла. Човек стига до определени изводи сам след като преживее нещата.
В задръстването хората ме гледаха като подвижен цирк, а и понеже побеснявам тарикатите да карат в аварийната лента почнах да правя тираджийския номер да пусна аварийките и да карам с потока с половината кола в аварийната , така , че ако се зададе линейка или аварийна кола да се прибера бързо на мястото си.
Като цяло колата върви без проблем и мъка, имам буза на едната предна и трябва да сменя четирите гуми с нови отговарящи на реалния размер от 80 /14 .
Понякога при определени обороти се чува дифа да вие, като на старите чавдарки , но това да е дерта
Определено трябва да сменя 4-те амортисьора с новите които купих , колата става нестабилна при над 80км , особено ако попадне в неравност.
Последните 17 километра от пътя ми са адски скапана настилка и когато минавам с другите ми коли там сърцето ме боли за окачването, този път обаче с Волгата нещата бяха далеч по-различни , колата плуваше над ямите и ако пак пушех щях да си запаля с кеф една цигарка докато прелитам плавно над дупките
)
Закарах си колата безпроблемно до локацията , и съм адски доволен , кефа е огромен и разбирам всички хора пишещи във форума каква реални е целта на всеки при реставрацията и притежанието на класическа кола
Следва , подмяна на 4те калника, , 4те врати , прагове , жулене на ръжди и боя . След това на море с Волга , ако успея на време , ако ли не, догодина живот и здраве
Тема: Волга ГАЗ 24 1979 (Прочетена 228352 пъти)