Автор Тема: Волга ГАЗ 24 1979  (Прочетена 226595 пъти)

0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.

Септември 20, 2021, 16:47:34
Отговор #600

Неактивен m_g

  • Публикации: 1123
  • ГАЗ М21, ГАЗ 3102, Варшава 223, ВАЗ 2101, Ниса 522
Здравей!
Колко си я разглобявал?
Преди две седмици сменях на варшавата цилиндърчета на предно ляво колело, не съм барал другите колела освен това конкретното. Обезвъздушаваш колелото и газ. Не е изтекла цялата система.
Обезвъздушаването от клапана 18 е все едно на Жигула да отвиеш съответната спирачна тръбичка на помпата. Като сменяш и помпа, обезвъздушаваш от нея и после по колелата - това като няма никаква течност никъде.
Вече като си пипал само колелата, тръгни направо оттам.
Има ли педал? Имаш педал, спира, значи нямаш въздух. Като не идва педала с обезвъздушаване на колелата, тръгваш от помпата и хидровакуумния усилвател - кл. 18, после надолу - първо най-отдалеченото задно, после другото и предните.
Помежду другото, Румен си продаде Волгата, така че темата не е съвсем активна.

Септември 21, 2021, 01:35:26
Отговор #601

Неактивен fokke

  • Публикации: 1063
    • fokkerc.com

Помежду другото, Румен си продаде Волгата, така че темата не е съвсем активна.

Ми аз много се надявах да е активна и Иван да продължи по темата за да е интересно и полезно и на хора като човека писал предишния пост, но уви. Бачкал е по колата, но явно не му се занимава да качва по форуми :)

Септември 25, 2021, 20:05:20
Отговор #602

Неактивен moreg

  • /!\ Млад шофьор
  • Публикации: 2
Здравейте. Имам книга аз ремонтирам Волга и там в нея пише, че обезвъздушаването се започва първо от предно ляво колело долен цилиндър и после горен. След това предно дясно долен и след това горен. Следва задно ляво и чак накрая задно дясно. Като преди да се започне да се обезвъздушава се отвива на два оборота клапана на разпределителя на налягането. В този ред ги обезвъздушух и аз и резултата е, че спирачки вече има. В книжката пише, че хидровакумния усилвател (сервото) може да се обезвъздуши или преди или след като са обезвъздушени колесните цилиндри. Обезвъздуших го и сервото за всеки случай и оттам излезнаха само веднъж няколко мехурчета въздух. Спирачките са добре. Държат и четирите колела. Незнам защо в книгата пише, че обезвъздушаването започва от предно ляво колело и завършва със задно дясно. А тук съветите са да се започва от най- далечното задно дясно?

Септември 25, 2021, 20:35:52
Отговор #603

Неактивен РумбатаБс

  • Публикации: 3679
Според моите скромни знания това зависи от "кръговете" на спирачната система и как тръгват от нагнетателния цилиндър "помпата".Така,че както го е замислил конструктора и изпълнил производителя би трябвало да се съобразяваме с това.
retrobs.com

Декември 30, 2021, 20:49:27
Отговор #604

Неактивен vani4a

  • Публикации: 56
  • Daihatsu Feroza '91, Газ 24 '78, Москвич 2140 '79
Мина повече от година от както не съм писал в темата, въпреки че правих доста неща по колата. Причината да не пиша по-често е в това, че предпочитам да синтезирам информацията след като дадено нещо вече е завършено или поне изяснено как ще се случи. По този начин написаното остава концентрирано и лесно за намиране. Това е моето виждане.

След горното преминавам към свършеното по колата. Още миналата 2020 година с баща ми разглобихме една ползвана кормилна кутия, която получих с колата. Последва същата процедура както и при кутията на черната Волга – смяна на лагера на оста за регулиране, един от двата големи лагера и двете семеринги. Готовата кутия:


За един следобед свалихме тази от колата, измихме с водоструйка и обезмаслител, сменихме единият от болтовете на щангите и поставихме ремонтираната кормилна кутия.





Така изглеждаше кутията, която свалихме от Волгата:


В последствие ремонтирахме и нея – от трите кутии, които сме отваряли с баща ми до момента тази беше най-зле. „Гайката“ за регулиране беше брутално спекла към капачката на кутията. Семеригите бяха тотално приключили курса и съответно в кутията е влизала вода от горната, а всичко е изтичало от долната. В резултат в кутията имаше малко грес и някаква смес между вода, масло и грес. Където лежат семерихгите и на двете оси имаше язи от ръжда. Наложи се да се намеси приятеля стругар на баща ми – отне няколко десети от диаметъра на оста на червяка, а на оста с ролката язвите бяха по-малко и се размина само с една десета. Последва полиране с водна шкурка обработените повърхности.  Съответно замених семерига на оста на червяка с 19х35х10 вместо оригиналния размер 19,5х35х10. При тази кутия почистих капачките, грундирах ги и ги бодисах. След събирането напълнихме с масло според спецификациите и поставихме кутията в положение подобно, на това в което стои на колата – няма течове. Ето няколко снимки от процеса:




Последва поставяне на споменатите в предишния ми пост стопове от правилния за колата модел,а също и корекции по електрическата инсталацията в багажника. Поставих и оригиналната емблема „Волга“ на задната маска, отново след помощ за закрепването от стругар.

Въпреки, че в предишния си пост пиша, че двигателя заработи добре, тогава радостта ми се оказа кратка – на следващия ден след настройките двигателя пак не работеше равномерно във всички режими. На празен ход беше часовник и палеше от четвърт, но при подаване на газ започваше „разтрисане“ от сравнително ниски обороти до доста високи (особено при плавно подаване на газ). Последва смяна на свещите с нови – никаква промяна. С баща ми  решихме да премерим компресията, тъй като по запалването и карбуратора бяхме проверили и  регулирали всичко според спецификации.  Изненада!
Първи – 6,6 MPa:


Втори – 6,6 MPa:


Трети – 7,5 MPa:


Четвърти – 5,5 MPa:


Междувременно протече радиторчето на парното, за което имах известно предчувствие. Както писах в предния пост – очаквах изненади с протичане от охладителната система след промивката. Източих системата, като свалих поставената от мен пробка на тройника на блока на двигателя. Свалих парното, отнесох радиатора запояване и събрах всичко. При опит на навия отново пробката тя просто отказа да се навие – резбата в тройника липсваше. Как съм успял да я навия предния път при тези язви, нямам обяснение. Сигурно се досещате какви „мантри“ и красноречия последваха, когато видях липсата на резба в тройника. Единственото, за което се сетихме с баща ми беше дървен конусен чеп, за да може колата все пак да се движи. Сътворихме това пъклено дело и преместихме колата в другия гараж, тъй като ентусиазма ни за 2020 година се беше изчерпил.

Последва застой, до септември тази година, когато отново върнахме Волгата в халето за работа. Целта беше отваряне на двигателя, търсене на причината за ниската компресия и оправяне/замяна на проблемния тройник. За един следобед свалих доста от нещата в коша плюс главата. Тук ясно се вижда, че от гарнитурата на главата е текъл антифриз:



Още същия ден отнесох главата на майстора, на който се доверяваме с баща ми за работа по двигателите на нашите коли. Той трябваше да провери до колко уплътняват клапаните и след това да разоборудва напълно главата, така че да я пратим на шлайфане. Тъй като човека имаше доста работа не можа да обърне внимание на главата следващите дни, а пък аз бях отпуска и бях предвидил да работя по колата, реших да извадя буталата, за да проверя какво е износването на цялата работна група. В деня след свалянето на главата източих маслото, измих двигателя външно (бях покрил ризите, така че да не попадне вода) и свалих проблемния тройник, на който е и крана за праното (за щастие резбата на блока все още беше налична, макар и не перфектна). След това вдигнах предницата и свалих паразитния хебел, за да освободя място за изваждане на картера. Последва и сваляне на картера на съединителя и този на двигателя. Реших да започна с петата на биелата на първи цилиндър, тъй като е най-удобна, и в последствие извадих биелата и буталото.  Щом наклоних буталото половин сегмент падна в краката ми и причината за ниската компресия се изясни. На първи, втори и четвърти цилиндър бяха счупени първите компресионни сегменти от към челото на буталото:


Както се вижда от снимката, самия сегмент е доста износен и по дебелина. Премерихме ризите, за да видим какво е износването – на втори, трети и четвърти цилиндър имаше елипса 0,03-0,04 мм., а на първи – 0,09-0,1мм. Взех нови сегменти  с дебелина 2мм. и премерих хлабината им в каналите на буталото, както е показано в книгите за Волга – луфтът на компресионните сегменти беше над нормата. В крайна сметка занесох буталата при стругаря заедно с ново бутало с канали за 2,5мм сегменти и комплект от въпросните сегменти. Причината да не сложа новите бутала които получих с колата е че се оказа, че няма 4 еднакви от тях. След разширяване на каналите на оригиналните бутала хлабината с 2,5мм дебелите сегменти вече е в допуск. Взех нова риза за първи цилиндър, като малко на късмет я уцелихме да е в допуск спрямо буталото. Стругаря отново ни помогна много изработвайки ни пета за изваждане на старата риза. След изваждането на старата почистихме леглото и поставихме новата отново спазвайки указанията в книгите за модела. Последва чистене на буталата от нагарите и поставяне на новите сегменти, а след поставянето им в ризите. Биелните лагери нямаха никакви следи от износване и не сме ги подменяли. Поставихме почистените, грундирани и боядисани картери:






Междувременно главата беше разобурудвана, при което майсторът беше открил една счупена пружина на клапан и повишена хлабина на изпускателните клапани в леглата. Главата беше пратена на шлайф, където и свалиха 0,3мм, за да я изравнят. Последва миене и събиране с нови изпускателни клапани и гумички. Майсторът сложи и друга пружина на мястото на супената. Единият от болтовете на капачката в задния край на главата беше скъсан и се наложи да се извади, а също се изработи нова и по-дебела капачка тъй като по старата имаше заварки. След тези операции поставихме главата и стегнахме по спецификации. Последващото събиране е ясно и ще спомена само проблемните места – тройника за крана на парното беше заменен с месингов преходник с усилена резба към блока и съответно крана към парното вече е прав вместо ъглов, какъвто бях сложил преди – стана много добре. Водната помпа също мина ревизия – челосване на леглото на фибъра, нова текстолита турбина в комплект с фибърче и мехче, както и нови гарнитури. При разглобяването забелязах, че липсва единият от болтовете за закрепване на алтернатора и при събирането поставих такъв, но се оказа, че така шайбата на алтернатора не е в една ранина с шайбите на водната помпа и коляновия вал. Наложи се да подложим по една шайба под всеки от трите крепежа на алтернатора и ремъците застанаха както трябва. Ето няколко снимки:


 
След събирането последва и първото палене – за щастие нямаше изненади, но разтрисането на двигателя при средни обороти и плавно подаване на газ все още не беше отстранено. Последваха многократни сваляния, чистения и проверки на делкото и карбуратора, а после и смяна на делкото с друго ползвано, но минало същите проверки и процедури. Повторно регулирахме клапаните, за да сме сигурни че там всичко е наред. Многократните игри с центровката и регулирането от крабуратора дори няма да ги споменавам. Мерихме и компресията, за да видим все пак какво сме постигнали с ремонта (долните четири линии са тези на волгата, като се започва с 1-ви цилиндър):
Първи – 11,2 MPa, Втори – 10,6 MPa, Трети – 10,1 MPa, Четвърти – 10,4 MPa


Също така неколкократно пръскахме с чистител за спирачки всичко около карбуратора колекторите и серовото на спирачките, за да проверим дали от някъде не смуче въздух. Накрая най-голям резултат оказа затварянето на отвора във всмукателния колектор за принудителна вентилация на двигателя на празен ход. Съответно маркуча идващ от капака на клапаните остана отворен. В момента проблема с притрисането не е решен на 100%, но е минимализиран до толкова, че да е слабо забележим само на обороти малко по-високи от празения ход. Ще продължавам да чета по темата, да видим дали ще успея да го преборя на 100%.

Освен двигателя и периферията около него с баща ми успяхме да свърши и някои други неща. Още септември освен разглобяването на двигателя свалих седалките и ги закарах за изпиране в автомивка. Свалих също и всички оригинални гумени стелки и ги измих с водоструйката. Така и така бях оголил купето – влязох и вътре с обезмаслител и  водоструйка:


След изсъхване нанесох ръждопреобразувател на Wurth на всички места с корозия:


Зад задната седалка оригинално има кожа, която липсваше. Купих кожа и я поставих:


Последва полиране на хромираните лайсни от вътрешната страна на всяка врата и връщането им на място заедно със седалките и гумените стелки:


Продължих с предните кик-панели, кората над задната седалка и тази в багажника, като тук ми помогна баща ми и негов приятел дърводелец с идея за подходящ материал. Спряхме се на черен фазер и взехме размерите от останките на оригиналните кори, а за тази в багажника от мястото където трябва да стои. Кората над задната седалка отиде при тапицер за обличане с кожа.





Отдавна се бях заканил на електрическата инсталация и най-накрая преди около две седмици и дойде времето. Започнах от директния кабел от клемореда до стартера поставян допълнително. Причината за поставянето му се оказа отчупен контакт на релето за стартера и някой в миналото е решил проблема доста варварски чрез този кабел. Подмених релето на стартера с ново от СССР и възстанових оригиналната схема на клемореда. Изненада – изчезна вентилатора на парното! Добре че съм си набавил достатъчно литература и схеми за модела. Оказа се че на първия бушон от към шофьорската врата се е разхлабила едната клема някога и когато даден кабел е изпадал се е взимал ток за съответния консуматор от където може. В резултат вентилаторът за задния прозорец беше закачен на кабелите за часовника. С баща ми върнахме всичко по местата. Честно казано изтръпнах при вида на кабелът от бушона до бутона за задното парно лежейки на рамката на таблото неизолиран. Чист късмет е че колата не се е запалила някъде. Прегледахме всички кабели в таблото сверявайки със схемите, за да сме сигурни, че няма да останат своеволия. За момента остават амперерът и захранващия кабел на запалката (който вече е добре изолиран), които се отличават от оригинала, но когато набавя оригинален ампермер и запалка ще ги върна в оригиналния път лесно. Поне всички връзки вече са проверени и изолирани както следва.

След инсталацията се насочих към радиото, което се оказа, че не работи – чуваше се само „пук“ при пускане, и го водих на радио техник да му бае – оказа се стандартната болежка за тези апарати – дефектирали архаични интегрални схеми и студени спойки. Човекът успя да го подкара за кратко, но каза че няма как да го възстанови напълно тъй като няма такива интегрални схеми. За момента мисля че работи, тъй като пращи, но не успявам да хвана никакво радио. Вече е поставено във Волгата със сменени палчета зад врътките и трябва да се разходя до някоя по-висока точка и да пробвам дали там няма да имам успех. Освен това намерих и купих оригинална пластмасова кора, която стои под кутията на парното, а също и изправих само за вид оригиналната запалка, която се беше стопила при Румен, за да не стои дупка в таблото. Ще търся здрава , но е трудна работа и за момента ще остане тази.


Освен радиото успях да събера една здрава и работеща оригинална електрическа антена от три счупени. Много съм доволен от резултата, а и си беше пипката работа – изправяне на звената от антената, напасване така че да не запъват, подмяна на жилото и т.н. Почистих, грундирах и боядисах стойката за поставяне в подкалника. Това е резултатът:



Декември 31, 2021, 10:43:58
Отговор #605

Неактивен Методи Кръстанов

  • Публикации: 208
Брей, браво. Много труд е хвърлен. И описан подробно, човек с радост да чете. Имам сантимент към тази кола и съм я карал даже за малко :) Бих искал някой ден пак да се повозя. Исках да кажа, че радиото едва ли някога ще хване нещо. Вече май няма предаватели на тези вълни. Май остана само видинския предавател и ако се хване нещо ще е само Хоризонт с родилни мъки :)

Декември 31, 2021, 13:43:52
Отговор #606

Неактивен Bai_To6o

  • Публикации: 66
Все още се намират радиостанции на средни вълни.Както колегата каза може да се хване Хоризонт от видинския предавател на 576 kHz.Това е единственото българско.Но се хващат и доста чуждестранни-около София се ловят доста сръбски и македонски.Иначе Волгата става превъзходна.Поздравления за положения труд :).
Москвич 2140- 1981г.
Москвич 408И- 1972г.

Януари 01, 2022, 18:02:31
Отговор #607

Неактивен dragon_hifi

  • Публикации: 94
Ако искаш работещо радио, ми го прати аз да го ремонтирам. ;)
Волга 2410, УАЗ 452Д 1977г GSM 0898677185

Януари 04, 2022, 10:54:31
Отговор #608

Неактивен dido1903

  • Глобален модератор
  • Публикации: 3497
Колега,привет! Поздравления за прекрасната работа по Волгата.
Мога ли да попитам черния фазер откъде сте го купили и с каква дебелина е?
Аз проверих по големите вериги,но точно черен не откривам наличен.

Януари 04, 2022, 11:11:06
Отговор #609

Неактивен peter67

  • Публикации: 762
Колега,привет! Поздравления за прекрасната работа по Волгата.
Мога ли да попитам черния фазер откъде сте го купили и с каква дебелина е?
Аз проверих по големите вериги,но точно черен не откривам наличен.
Черен мат фазер купих от Съливер в Пловдив, дебелина около 2.5мм по спомен.
Трабантът ми донесе бонус точки и ми направиха няколко ряза безплатно.  :))