Автор Тема: Волга ГАЗ 24 1979  (Прочетена 226503 пъти)

0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.

Януари 07, 2022, 20:57:27
Отговор #620

Неактивен fokke

  • Публикации: 1063
    • fokkerc.com
Разбира се, Волгата е един клас надолу (Е), спрямо S-класата (F), само че по европейската класификация.

Сравнението обаче има резон, тъй като Волгата отговаря 100%-ово не на европейската, а на американската класификация (съответно и съветския стандарт), като един типичен представител на Mid-size класа (съотв. Средний класс). Справка - по-малките представители на европейския Е-сегмент (като W123, например). Това обаче вълнува твърде малко хора.

Със W140 сравненията са неуместни най-малко от хронологична гледна точка. Имам и такава, така че също говоря от опит.
С пурата W126 обаче (както и W116 предполагам - това са S-класите от епохата на ГАЗ-24) обаче нещата са г/д съпоставими - конкретно вътрешната широчина, която имах предвид:
1450 мм за ГАЗ-24 срещу 1469 мм за W126  - и двете числа в широчина на задните седалки.

Тук вече си по конкретен и съм съгласен, защото от S класа до S  класа балкан разлика, След W140  нещата стават още по-големи , но ДА  ако се сравняват времево моделите и ако приемем , че ГАЗ 24 е от края на 60те, то тогава би било резонно да я сравним с модел на W111 , който се води още като Sonderklasse и е луксозния най-висок клас ...... Там евентуално могат да се сравнят , макар че като вътрешно пространство е трудно да се каже.

Странното обаче е , че Волгата има много по-малка стъпка , 140см срещу 182 при някои модели на Мерцедес .........

ПС: Волгата като среден клас кола за руснаците??? Чудя се коя е върховия им клас като знам че това бе топ  колата им 40 години подред ?!?!? Ествствено , че Волга е най високия им клас кола ...
« Последна редакция: Януари 07, 2022, 21:14:10 от fokke »

Януари 08, 2022, 00:23:13
Отговор #621

Неактивен Ikonomov

  • Публикации: 166

ПС: Волгата като среден клас кола за руснаците??? Чудя се коя е върховия им клас като знам че това бе топ  колата им 40 години подред ?!?!? Ествствено , че Волга е най високия им клас кола ...

Чайки, ЗиЛ-ове...

Януари 08, 2022, 10:21:38
Отговор #622

Неактивен fokke

  • Публикации: 1063
    • fokkerc.com
Според мен Зиловете на политбюро са си техните Пулмани , това са модели на коли за супер ограничен кръг хора , докато S класа  е била са заможния  западняк.

Януари 11, 2022, 15:56:19
Отговор #623

Неактивен Методи Кръстанов

  • Публикации: 208
Значи за мен няма място за сравнение между западни и съветски коли /разбира се за мен съветските са най добрите, но това си е мое неангажиращо мнение :)/ Това са коли от съвсем съвсем различни гледни точки. Първите правени за да се изкарват пари, а вторите за да има всеки човек срещу малко средства автомобил. Няма как да се сравнява S класа и Волга, макар че моите виждания са, че Волгите надживяват старите S класи /тук знам, че ще разбуня духовете, но пак си е мое мнение/. Инак класовете превозни средства при съветските руснаци са: Заз за селско каране, Москвич и Лада за градско каране, Волга за междуградско каране и танк за международно каране :)

п.с. Волга 24 ми е супер удобна, широка, с огромен багажник /ако няма газова/, но с моите 185 см. съм джудже пред Момчил които накрая трябва да го смалим някак си за да си вземе 412 и 24 :)

Юли 11, 2022, 21:56:38
Отговор #624

Неактивен vani4a

  • Публикации: 56
  • Daihatsu Feroza '91, Газ 24 '78, Москвич 2140 '79
Здравейте, след поредната пауза е време за ъпдейт в темата.
Непосредствено след последните постове се заех с постелката около скоростния лост – бях премахнал оригиналната тъй като беше прокъсана и доста захабена. Потърсих вариант за нов подходящ мокет/килим, но всички, на които попадах бяха с прекалено твърда основа и нямаше как да поемат формата на тунела за скоростите. Съответно се спрях на варианта ползвана стелка за багажник от съвременен автомобил в подходящ цвят. След пране и изрязване по шаблон от старата стелка, дадох „новата“ за обкантване. Това е резултата поставен на Волгата:

Снимката е от вчера и на нея се вижда и друго ново попълнение – радиото. Следя обявите и когато видях радио от точния модел с добър външен вид не му мислих много. Целта на тази покупка беше ясна от самото начало – конверсия на радиото както съм описал в темата за черната Волга, а факта, че по въпросното радио имаше премахвани компоненти и добавена заместваща мини платка ме освободи от угризения, че развалям читав апарат. Резултатът е че в момента си имам работещо радио плюс Bluetooth, както и възможност зa usb и aux, които за момента не съм извел, тъй като най-удобен ми е Bluetooth-a. Освен това обмислям подходящо място за втора колона, тъй като усилвателя, който използвах е двуканален.
На горната снимка може да забележите подменените сенници с оригинални в добро състояние и отсъствието на допълнителния ампермер, който стоеше под бушоните. Свалих таблото с уредите, почистих го, поставих уплътнението на голямото стъкло както трябва и поставих оригинален ампермер, като за целта се наложи да си поиграя с поялника в отворите за изводите му. При повредата на стария ампермер се е стопила и пластмасата, на самото табло. Така и така се бях заиграл, разглобих и часовника – електромагнитното навиване на механизма не работеше, но след малко баене тръгна.

Друго което човърках са клаксоните. Още при покупката забелязах, че единият липсва, но и този които беше наличен понякога работеше, а понякога – не. Колебаех се дали да взема съвременни заместители на Волговите клаксони или да търся оригинални втора употреба. В крайна сметка се спрях на оригинални, които разглобих, освежих и тествах директно на акумулатор. Също така се наложи да направя стойка за закачането на единия клаксон, тъй като на моята Волга липсваше, а не се сетих да поискам да ми ги свалят от колата донор. В последствие се разтърсих и се оказа, че този модел стойки са монтирани на първа серия Газ 24 (конкретната кола трябва да е с малко по-различни), а и сваления клаксон е произведен 76-та година -  явно не съм първият, които сменява клаксоните. Монтирах реновираните, съответно реших да ги тествам и ударих греда – чуваше се само щракане. Последва известно чесане по главата и съветване с електрическата схема на колата – оказа се че някой е творил по релето. Във времето се е отчупило „крачето“ за кабела към релето и някой гении е решил да го замени с болтче с гайка. Под ръка нямах реле с 3 извода и сложих такова с 5 като направих мост между два от изводите, за да може да работи както трябва на новото си място. Воала – вече свири както се очаква от Волга. Голям кеф! O:-)


Отдавна си бях набелязал джантите, но ги отлагах заради по-належащи задачи. Времето им дойде тази пролет – оставих Волгата на трупчета, демонтирах гумите от джантите и се започна яко шкурене и търкане с телена четка. Този път бях решил да си спестя това „удоволствие“, но не намерих песъкоструй в Благоевград, а с новите цени на куриерите щеше да излезе дявол на магаре да ползвам такъв в друг град. Та след дългото уединение с джантите и бормашината последва ръждопреобразувател на Wurth, пак шкурене, после филер и познайте…. пак шкурене :D, за щастие финално, и след това боя.


Поставени на Волгата, след монтаж на гумите, нови вентили и баланс:



« Последна редакция: Юли 11, 2022, 22:27:53 от vani4a »

Юли 16, 2022, 11:38:07
Отговор #625

Неактивен fokke

  • Публикации: 1063
    • fokkerc.com

. Във времето се е отчупило „крачето“ за кабела към релето и някой гении е решил да го замени с болтче с гайка.

Надявам се не визираш мен като гений макар да не съм такъв :)))

Отделно имай предвид, че оригиналния ампер метър грее , не случайно е изгорял, защото се товари и обикновено  стапя таблото и за това хората в годините назад са ги вадили извън таблото защото са предпоставка за пожар!

Добре става колата, поздрави

Юли 17, 2022, 20:15:03
Отговор #626

Неактивен vani4a

  • Публикации: 56
  • Daihatsu Feroza '91, Газ 24 '78, Москвич 2140 '79
Надявам се не визираш мен като гений макар да не съм такъв :)))

Отделно имай предвид, че оригиналния ампер метър грее , не случайно е изгорял, защото се товари и обикновено  стапя таблото и за това хората в годините назад са ги вадили извън таблото защото са предпоставка за пожар!

Добре става колата, поздрави

Здравей, нямах конкретен човек предвид като написах „гений“, а и не смятам че ти си правил „подобренията“ по електрическата инсталация на колата. Предвид описаните от мен открити „творения“ по електрическата инсталация на Волгата, мисля че става ясна гениалността на неизвестния творец и абстрактните му разбирания по темата…

Относно амперметъра не съм съгласен, че изнасянето му където и да било решава проблемните му страни и последствията при евентуални повреди. Според мен основните проблеми с тези уреди идват от хлабави връзки на изводите им.

Радвам се че ти харесва развитието на Волгата – става все по приятна за каране, а как върви след ремонта на двигателя и настройката на карбуратора... >:D Не видях да съм описал един проблем с карбуратора, който установихме и решихме при сглобяването след ремонта – при напълно натиснат педал на газ-та втора клапа на карбуратора оставаше затворена. След регулиране на лостовата система, от предвиденото за това място, и двете клапи заработиха както трябва и вървежът се промени осезаемо.

Октомври 02, 2022, 01:08:26
Отговор #627

Неактивен vani4a

  • Публикации: 56
  • Daihatsu Feroza '91, Газ 24 '78, Москвич 2140 '79
Здравейте, на Волгата и дойде време за един ремонт, който с баща ми обсъждахме още от както колата е при нас, а именно предното окачване. След като миналата година обновихме предното окачване на черната Волга и предвид видимо отворената предница на тази, беше въпрос на време да се заемем и с нея. Първоначално идеята беше да осъществим ремонта през студените месеци - в края на предходната и началото на тази година, за да има с какво да се забавляваме в свободното време. Съответно набавих нужните части още в началото на декември 2021 година, но до започване на същинскта работа се стигна чак на 6-ти август.

Започнах рано сутринта с качването на Волгата на рампи и сваляне на контрите на болтовете на долните носачи. Последва нагряване, с читава газова горелка, на втулките, в които се навиват въпросните болтове и съответно напъни в около метър тръба. С този подход набързо разхлабих 4-те болта и свалих колата от рампите. В останалото разглобяване нямаше нищо особено интересно – спекли болтове и гайки, зацапани резби и останалите нормални екстри за 40+ годишни железа. Състоянието на окачването беше следното – всички тампони по носачите категорично бяха за смяна, долните резбови втулки и от двете страни бяха спукани (да, външната резбова втулка беше спукана и аз се учудих), горните бяха просто износени, болтовете на кормилните щанги бяха тотално спекли(с изключение на един - сменен миналата година), тампоните на стабилизиращата щанга и биалетките бяха напукани, но сигурно така щяха да изкарат още доста години, а амортисьорите бяха здрави. Ето една снимка от края на деня – останала е само стабилизиращата щанга и щитовете на спирачките, но скоро и те се разделиха от колата.


През следващите дни се заех с разоборудване на кормилните щанги и шенкелите. Горните иглени лагери бяха здрави и на двата шенкела, но долните бяха приключили отдавна. Интересното беше, че и 4-те иглени лагера нямаха отвори в „черупкте“ си за гресиране, което на практика означава, че не са гресирани никога от както са поставени. Автоматично липсата на възможност за гресиране се отнася и за долните резбови втулки и упорните лагери, тъй като те се обслужват съответно от гресьорките на долния иглен лагер и горния иглен лагер - греста минава първо през лагерите, за да достигне до резбовата втулка и упорния лагер. След тези операции последва старателно миене на всички части и крепежи с обезмаслител и водоструйка. Част от крежите почистих и с телена четка и ги закарах за поцинковане.


И се започна великото чистене на всички железа от ръжда.






След това мининах всичко с ръждопреобразувател на Wurth, след 24 часа матирах повърхностите с шкурка и дойде време за опъването на простора:


Грунд:


Боя:


 



Както се вижда на последната снимка, преди грундирането на моста свалих предните спирачни щитове заедно с маркучите. Без много чудене разхвърлях и тях. Спирачните маркучи се оказаха произведени 78-ма година, по всичко изглежда оригиналните на колата:


С баща ми разглобихме и почистихем спирачните цилиндри с водна шкурка и поставихме нови о-пръстени. Последва почистване на щитовете и цилиндърчетата отвън и повтаряне на упражнението с простора.




Събирахме в обратен ред с нови спирачни маркучи, медни дифтунги и накладки:


 


 
Междувременно взех готовите крепежи – такива кашони са ми любими:


Върнахме се на тема „окачване“ с поставянето на нови тампони в горните и долните носачи, а след това и с асемблиране на шенкелите с нови резбови втулки,иглени лагери, упорни лагери, шенкелни болтове, шплентове, капачки и уплътнителни пръстени. Стабилизиращата щанга също получи нови тампони.




Лека полека пъзелът се събра заедно с нови биалетки комплект, семеринги за колесните лагери и обновен паразитен хебел. Отново заложихме на синя грес на Q8, която изби отвсякъде, както се очаква. Разбира се, обезвъздушиме спирачките.








След стъпване на колелата затегнах, с посочените в книгата за модела Нютон-метри, болтовете и гайките на тампоните и биалетките и поставих контрите на болтовете на долните носачи. Бях маркирал пластините за регулиране и ги върнах на места им, а също бях измерил регулирането на муфите на кормилните щанги и тях също върнах максимално близо до състоянието им от преди разглобяването. Отворената предница остана в миналото и колата се придвижи спокойно до стенда за регулиране на преден мост, където предницата беше регулирана прецизно.


След целия труд не се сдържах и направих една победоносна разходка около града както Волгата си беше прашна и неизмита.






И тъй като апетита идва с яденето не спрях до тук. Промих охладителната система за пореден път и този път я напълних с качествен антифриз Swag G11 разреден с дейонизирана вода.


За фианл на този пост поствям снимка на двигателния отсек с подменено реле на клаксоните с правилното за модела – с три извода, и поставени капачетата, които закриват отворите за поставяне на реглажни пластини за предният мост.



Октомври 03, 2022, 10:38:58
Отговор #628

Неактивен m_g

  • Публикации: 1123
  • ГАЗ М21, ГАЗ 3102, Варшава 223, ВАЗ 2101, Ниса 522
Супер се е получил предния мост. Който не го е играл, не знае какво приключение е, но пък части се намират, а и веднъж направена, Волгата ще кара дълги, дълги години.
По принцип в дебелите книги препоръчват специално на 24 мостът да се маже с трансмисионно масло. Но с такава хубава труднотопима грес няма да има никакви проблеми.
Мислил ли си да я подкараш по-активно? Така с дребните забаелжки по купето си е екстра за каране. Ще се радвам да имаме и 24ка в квартала да се движи. Последната изчезна преди 15-тина години

Октомври 03, 2022, 14:53:54
Отговор #629

Неактивен Ikonomov

  • Публикации: 166

По принцип в дебелите книги препоръчват специално на 24 мостът да се маже с трансмисионно масло...


...Заради иглените лагери на шенкелния болт. За разлика от ГАЗ-21, Варшава и т.н, където е на втулки и по книга се гресира с консистентна смазка.
В България, поради незнание или упорство, масово Волгите се гресират с грес, което не е болка за умиралка. Със сигурност много по-добре от това което пише колегата, че никога не е смазвана поради липса на отвори в лагерите. Интересно и какви лагери са използвали на ремонт, иглените лагерчета ГПЗ имат фабрично дупки, които просто трябва да се съвместят с отворите в стойката.
Пък и свойствата на гресите са се развили от тогава, особено по-скъпите такива. Интересно е някой запознат да сподели, как се държат съвременните греси в иглени лагери и в други типове детайли.

П.С: Допълнението е за протокола, а не реплика към Момчил, на който предполагам всичко това е пределно ясно.