Позволявам си да отговоря, давайки много подходящ и актуален спрямо въпроса пример. Като разбира се е добре да се внесат корекции в това ми мнение, ако са необходими. Понеже и за мен въпроса представлява интерес. Предполагам, че и за вас.
Господин Стоувган, имаме автомобил марка Peugeot модел 505.
Началото на производството на този модел започва през 1979-та година. Под характерния за французите стадии ,,Фаза 1". През 1982-1983-та година се извършват конструктивни промени в ходавата част, внедряват се нови двигатели и нива на оборудване (цветове, екстри, декоративни елементи). През 1986-та година се появява усувършенстваното негово продължение, определяна, като ,,Фаза 2". Продължава до 1992-ра година. Съществува и ,,Фаза 3", която не се произвежда във Франция, а в други държави. Да се спрем на първите 2 фази. 1-ва фаза, погледната от днешна дата е подминала 30 годишна възраст. Дори междинните промени в нея, докато се произвежда, не са фактор, който да й пречи да се класифицира в клас ,,Ретро". И въпреки вече съвременният си дизайн, оборудване и несъвместимост със модели от 70-те години, като визия и технология, има остатъци от тези времена, които са вградени в нея и заедно с 30 годишната си същност, могат да се обозначат в клас ,, Ретро". 2-рата фаза в настоящия момент, попада в клас ,,Янгтаймер". Обаче, само след 1 година- ще попадне в клас ,,Ретро". Понеже тогава и тя ще навърши 30 години. Да, годините минават и вече дори електронни инжекциони при автомобили със всякакви ел.екстри и подглавници на задните седалки, започват да попадат в тази категория. Друг въпрос е техническото състояние на автомобила.
Ретро автомобил, не е само и единствено, кола с изпъкнали калници, опулени фарове, прагове тип стълба и цели седалки тип пейка и кормило, заемащо цялото пространство в стесненото шофьорско място. Някога, самите те, не бяха ретро. Бяха нови и актуални, съвременни автомобили. С годините, постепенно се придвижват към различни класове. Времето тече, колкото и да не се харесва това на определени типажи хора. Бавно и сигурно идват времена, когато автомобили от 80-те години, които в момента попадат в категория ,,Янгтаймер", започват да бъдат адекватни за категория ,,Ретро". А, онези с изпъкналите калници- в категория ,,Олдтаймер". И така-нататък. Едно Пежо, произведено през 1996-та година, в настоящия момент, няма как да бъде ретро. Първо ще мине през клас Янгтаймер, а след това в клас Ретро. Друг въпрос е, колко от тях имат качествата да доживеят 30-тата си годишнина и да са в състояние, което да ги прави подходящи за този клас. Защото, те, не са от онези автомобили, които са конструирани с цел дълготрайност. Последните автомобили, които успяват да бъдат хем 30+ годишни и хем да влязат в категория ,,Ретро", при това в оригинално състояние и оставащ им още дълъг ресурс, са автомобилите от края на 70-те и до началото на 90-те години. Те са последните технологични продукти на модната тенденция ,, максимум надеждност и минимално посещение в сервизна база за ремонт". След тях, тенденцията е вече друга - ,,караш, чупиш и ново купиш".
Това е моето мнение. По такъв начин си обяснявам тези неща и положения. Да, нетипично е и дори някак си неприемливо, автомобил с футуристична, авангардна и луксозна същност да бъде ,,Ретро". Обаче, не човешкото възприятие определя това, а най-важния фактор - времето.