През уикенда се заех с Волгата. Основен проблем беше зареждането. Старият собственик беше поставил алтернатор Г221 от ВАЗ с реле-регулатор РР-380. До тук добре, но не работи.
Няма и да работи като хората без реле и контролна лампа за зареждането. При Г221 тя е вързана към звездния център и е ключова за работата на генератора в началния момент.
Взех си от запасите ново реле РС702 съветско, пуснахме му кабелчета. Намерих в един магазин лампа за табло за стара Волга и УАЗ. Съответно вече си имам контролна лампа, скрита в отвора между таблото и кормилната колона. От шофьорското място се вижда, иначе е скрита. Нямах под ръка цветни кабели, та всичките 4 на релето са еднакво сини, ама нейсе - аз знам кое къде отива.
В добавка се оказа, че и самия генератор е заминал. Взех един от запасите, сложих го, той окъсил. Полудях. Един приятел тамън в събота си докара новия Москвич 408 - 1969г. с 4-те фара. Направихме взаимноизгоден бартер - Г108 нов за Г221 рециклиран. Донесе ми го в 8:00 в неделя, аз от 7:45 бях пред блока и вече бях свалил злополучния окъсен генератор. След още 15-20 минути Волгата доволно ръмжеше, а стрелката на ампермера показваше приятни за окото стойности. Оказа се, че реле-регулатора е изправен и колата държи 13,9В освен на празен ход.
И както си тракаше тихо на празен ход, а аз седях в не особено чистия салон ухилен до уши, прикиха и угасна. И отказа да пали. Викам си - кво й стана? Въртях винтове, ръчках изпарителя. Той милия, взел, че замръзнал. Айде по едно време запали с пълна газ. Кашля, киха... Гасна, бръмча, накрая позагря. Изпарителят - все така студен. Офф, не е обезвъздушен. развъртях скобичката, обезвъздуших го, размрази се. Източих конденза от него. Понеже бях въртял вече твърде много, се хванах, и я регулирах изначално.
Разгеле, запали и почна да работи относително добре. Има неплътни клапани и е далече от идеално, ама пак става колкото да се мести в пространството.
Намерих си включвател за светлините за заден ход и го сложих. Деди беше омотал стария с изолирбанд.
Трябва да гресирам лостчето. Светлините за заден ход обаче заработиха веднага:
Оправихме несветещия преден десен габарит. Класика - кал във фасонката. Светна.
Изпробвах фаровете за мъгла. Десният е без стъкло, ама и двата светят.
Бръмчи, свети, всичко й е платено. Остъргах винетките за 2005г. Изкарах я за разходка до кварталната автомивка. Волгата вероятно получи първата си истинска баня за новото хилядолетие.
Миячът изрина Авгиевите обори. Заводските мокети бяха изпрани. Корите на вратите светнаха. Багажникът го михме с водоструйка. Пъклените дела на мишките отидоха в канала.
Събрахме се весела компания и тръгнахме на разходка. Волгата няма ряз и тресе от кардана. Чува се лагера на предно дясно колело. Обаче се движи на собствен ход. Спирачките са отлични. Малко фотоси от първото ми 50 км пътешествие с Волга.
И двата задни калника са ожулени, очаква ги ремонт.
И за финал оправих неплътно затварящия се капак на багажника. За 52 години оригиналното уплътнение беше се разложило и превърнало в битумоподобна маса. Оскубах го най-вандалски от капака. За 12 лева в събота си купих чисто ново уплътнение за ВАЗ. Нахлузих го на ръба на каросерията. Пасна все едно е оттам. Даже на дължина дойде тамън. На Жигулата идва дълго и се реже. На М21 не стигат 2 см, които дойдоха при ключалката. Хлоп капака - затваря се плътно. В интерес на истината, от стария собственик имам завещано и ново (по-скоро немонтирано) оригинално уплътнение, както и още разни части и боклуци - изнесох две касетки чаркаляк и инструменти. Тия лепени уплътнения ме дразнят и подходих по пътя на полските конструктори - и на Варшава 223 уплътнението е на каросерията, не на капака.
Има още какво да се прави, но вече е в движение и относително изправна. За един уикенд - толкова!
Тема: ГАЗ М-21М Волга 1964 г. (Прочетена 122580 пъти)