Форумът е много полезно нещо. Аз винаги съм се интересувал от историята на автомобилите, които съм купил. На Нисата и на Варшавата нещата са ясни. Волгата я купих от автокъща и знаех малко за старите й стопани. Благодарение на колегата Viva_lancia историята се изясни. Пускам с негово съгласие какво ми написа той.
...
Искам да те попитам знаеш ли имената на първия собственик на волгата, понеже днес бях в Силистра и питах едни дядовци дали знаят някъде да има ГАЗ 21 и те ме упътиха до бай Кольо, но фамилията дали беше Динев не съм сигурен. Намерих адреса и разговарях със съпругата му, а тя ми отговори, че са я продали и март месец заминала доколкото знае в София, но не ми каза коя година са я продали и за колко. Само ми каза, че колата е била произведена 1964 ноември месец, мисля че ми спомена, цвета и бил син, а колата била купена от съпруга и чисто нова 1964 г., волгата била много запазена даже и били седели оригиналните стелки на пода. Къщата на тези хора се намира до военното окръжие в Силистра.
Интересно ми стана дали не става въпрос за твоята Волга, понеже твоето описание и това на бабата за колата си съвпадат доста. Абе разпитвам аз за такава кола понеже ми е мечта и случайно попаднах на тази следа и веднага проверих мястото, което ми обясниха дядовците, а то накрая какво се оказа.
И аз съм на 99% сигурен, че е твоята.
Общо взето бабата не беше очарована, че търсех волгата и отначало ми се сопна малко, но после смекчи тона и взе да ми разправя, че мъжа и вече не виждал и се наложило да продадат колата. Купили я 1964 година чисто нова. Смъкнали са я пред тях, бабата каза, че била докарана от Беларус. Това е била първата частна Волга в Силистра и са пътували извън България няколко пъти с нея и си спомня със захлас как са опъвали облегалката и са спали тя, съпругът и дъщеря и. Волгата е карана само от дядото, бабата и дъщеря им, даже ми се похвали, че тя е една от 3-те жени изкарали шофьорска книжка през 1963г. Почна да я хвали, че била много запазена, винаги е седяла в гаража и не била като онези текезесарски волги, от които нищо не ставало вече, че и били сложили газова уредба, че стелките още са оригиналните, че била на оригинална боя. На бабата не и разбрах името, но дядото днеска погледнах в бележника където си го записах се казва Кольо Динев. За съжаление не разпитах повече за него, какъв е бил на времето, но другия път като отида до Силистра може да отида пак до бабата и да я разпитам, даже ако може и да снимам някоя снимка от преди време на някоя екскурзия, но да ти кажа много са я обичали тази кола, даже вчера докато говорихме се уклюма малко. Бабето ми разказа, че преди години са идвали хора от Добрич, Варна, София и други градове и са им давали 10/15 000 лв, но бай Кольо не я давал, даже вечер ставал и ходел до гаража да провери дали е там волгата, да не я е взел някой, а след като спрял да я кара от време на време ходил и я галил.
А ето го и линка с гаража и къщата им:
https://www.google.bg/maps/@44.1203041,27.2629843,3a,75y,40.59h,83.43t/data=!3m6!1e1!3m4!1sVai12DzA5ZtL3_Htfo5kFg!2e0!7i13312!8i6656?hl=bgТа значи карам единствената и неповторима бивша Волга на бай Кольо. Както се досещате, "запазеността" е относително понятия, особено ако говори възрастен човек, който помни колата в добрите й години и се е гордял с нея.. Като се сетя до тука колко ремонт й направих, не ми се ще да знам как изглежда "незапазена" Волга. А за текезесарското ползване - теглича и пълната с брашно греда под задната седалка дават известни насоки...
Но пък и какво толкова да искам от кола на 53 години? Поне купето е доста живо и ще продължава да живее. Двигателят след ремонта е перфектен, няма какво повече да желая от него.
Скоро ще я разхвърляме тенекеджийски, до есента ми се ще да е наистина представителна кола, а не таратайка.
Оня ден я карах със 140 по магистралата на газ. Никакви проблеми. Дори и не загрява въпреки жегата. Държи си 80 градуса. Живот и здраве, следващия сезон ще я карам активно.
Тема: ГАЗ М-21М Волга 1964 г. (Прочетена 125984 пъти)