Оня ден свалих от черната левите долни лайсни на вратите.
Оказаха се запазени. При синята лайсната на шофьорската врата някога я е хванала липсата и са сложили самоделна, сгъвана от неръждавейка. Тази на задната врата пък е била преправена от дясна като че ли. Все едно - не е проблем при наличие на донор.
Снощи колегата Петър ме зарадва с няколко детайла, които отдавна търсех. Попълних си комплекта меки вложки за вътрешните дръжко на вратите. При синята предните дръжки бяха сложени от дърво, а пък при черната левите са от Шкода 105/120, а десните - оригинални.
Самите дръжки ги имам нови, остава да дам на тапицера да направи меките вложки.
Чудя се какъв цвят да са - дали да са тъмно сиви, или бели?! Бели е по-красиво, ама май тъмно сивото е правилния цвят. Оригинално бяха бели, но само като си представя да пипна бялата дръжка с мръсна ръка (не е като да няма къде да се нацапаш по М21)...
Седалките на колата са в оригиналната комбинация - тъмно сива кожа, бяла кожа и тъмно сив плат (само на зоната за седене) и бели кантове.
Сивият плат не е оригиналният на квадратчета, но дълго го избирах и ми се струва, че съм уцелил.
Салонът е един от характерните отличителни елементи на модификациите М-21М (експортна) и М-21Л (базова). Както е известно, те се явяват ранна трета серия и са произвеждани само три години - от 1962 до 1965г. След 1965г се произвеждат М-21С (за експорт) и М-21Р (базова).
Та на моята ранна трета серия седалките имат бели ленти от кожа по частта за сядане, докато при по-късните, седалките са опростени и изцяло от плат (кожата остава отстрани). На вратите ранните са с по-сложни орнаменти, докато късните нямат релефната украса и имат по-изчистени лайсни.
Ето я ранната кора с хромираните украси, които така ме кефят на конкретната синя Волга М-21М.
Новите кори са в същата тъмно сива + бяла кожа като седалките (има си хас да не са). Оригинално основата е от пресован картон, който се криви от влагата и на никоя Волга май не е запазен в добро състояние.
Тапицерът направи новите основи от шперплат, като всички отвори са разпробити по старите кори. Под кожата има слой вата, а от задната страна шперплатът е облечен с изкуствена материя против влага. Отворите в самата кожа ще си ги пробия, когато някой ден ги сложа на колата.
Лайсните са си оригиналните от Волгата. На снимките не си личи много много, ама лъщят като на дявола окото.
Тапицерът Трайчо бая ме забави - свали лайсните миналия декември и ми даде готовите кори след близо 11 месеца. Колко пъти му звънях и как съм го гонил, аз си знам. Той си има големи поръчки и моите кори си висяха. Но като ми ги даде, веднага му простих за цялото разиграване. Сега има да се шие таван... Да видим там какво приключение ще стане.
Старият си е що годе здрав, ама за 53 години винилът е пожълтял.
Тема: ГАЗ М-21М Волга 1964 г. (Прочетена 125985 пъти)