Както каза Методи, тия две седмици бях отпуска и освен да се забавлявам с детето, намерих малко време и за Волгата.
Всъщност, карах я всеки ден и предвид свършената работа, се оказа, че колата си е годна за каране и е голям кеф с нея.
Чисто хронологично, първата ми работа беше да поставя нова газова бутилка с италианска евро сонда. Това го правих в един небезизвестен сервиз за газови уредби в квартала ми, където навремето съм карал стаж и до ден днешен поддържам добри отношения със собственика. Та, 60л воден обем, събира 50л газ. Никакви проблеми, Волгата премина на гориво по 1,02лв/л вместо по 2 и нещо.
След това се заех с пластмасите по таблото:
Сложих новите копчета, които навремето ми донесе от Москва Наско. Сложих нова запалка и така нататъка... Радиото, разработено от Кирил свири, за момента съм с една антена за ловене сигнал от космоса - намерих нова фабрична, ама тая сгъната е 1:1 с оригинала, а има една пръчка повече и съответно е с 40см по-дълга в разпънато положение.
Смених волана - разгеле с готиния волан от Москва. Забравих да сложа металната основа на бутона за клаксона, прекарах кабела през кормилната колона и сега ме мързи да го вадя и прекарвам наново. Както и да е, това е за 30 минути работа, ще стане и то.
Така я завари Методи, с непочистените гадни тасове. Много е грозна, знам си аз.
Понеже освен Методи, още 5 човека ми направиха забележка за мързела, на следващата сутрин почистих тасовете... Не си личи на снимката, ама на живо вече никой не ме ругае.
Както е известно, оставих таблото в цвета на каросерията и не сложих кожа на горната част. Колегата, който прави таблото за боя, изглади перфектно фабричните дефекти и сега можеш да се обръснаш, ползвайки таблото за огледало. Установих, че изобщо не пречи, няма бликове и така и ще си остане.
Новият километраж бързо бързо навърта нови показания. Вече е на 160 и няколко километра след изкарването от сервиза. Тука е снимана една от вечерите на минимални обороти - сигурно върти с 400 об/мин. Оттам не зарежда и налягането на маслото е 1 атм.
Като я карах преди финалната реставрация в София драх продължително Волгата по Хемус със 140 и установих, че е изкарала масло през набивката и капе от картера на съединителя. Е, при нормално каране няма и помен от течове (ура!). Дори и капчици не забелязах да прави, което е повече от добре. Налягане държи - при средни обороти 5 атм, на 5-600 мин-1 - 2 атм. Има сила, набира здраво, може да си запали гумите при старт, спира супер за Волга М21 и въобще - доволен съм от нея.
Голямата драма дойде с тапицериите на вратите. Прави ми ги един тапицер по старите кори. Работата му беше перфектна като качество, но се оказа, че явно заради раздутите и разкапани стари картони (оригинално основата на корите е от дебел картон), беше ги направил по-високи и по-дълги. А отворите съвпадат - просто отстрани имаше да се реже. Основата - качествен мебелен шперплат.
Обиколих няколко тапицери - най-общо казано, на никой не му се занимаваше да ми ги скъси.
Разтапицирах едната задна кора и изрязах излишната дървесина. Тръгвам да монтирам - Ха! Ами вратите са извити и по верикала, и по хоризонтала. Как и не напъвах с моите 120 кг - не става и не става.
Мда. Трябва да наоравя корите от нещо друго, шперплатът не се огъва. Разни там МДФ и прочие боклуци отпаднаха - много са тежки и пак не се гънат лесно.
И реших да ползвам ПВЦ. Купих си 5мм плоскости. Зегето, врууум. Имаме кора!
А как ще я закрепим тая кора? Щипките за М21 са супер дефицитни - понеже повечето, да не кажа всички Волги са на безброй километри и са претапицирани, съответно на Ганьо му е било най-лесно да навие рапидки (както си е фабрично на Варшава например). И ходи търси щипки. На всичкото отгоре, тая моята Волга е от ранна трета серия и няма широките алуминиеви лайсни на моделите след 1965. При тях лайсната през кората се хваща на три рапидки и съответно заводът се е отказал от калпавите щипки.
Да де, ама аз не ща да слагам лайсни там, дето ги няма (имам от черната донор)..
Значи щипки?! Е да, ама имам 20 щипки, а те стигат за една врата. Пу д**ба! Естествено, щипките на 21 не приличат на щипките от нищо друго. А от Лада? Щипките са по 10ст и ги има.
Нали ще ползвам ПВЦ. Хващам Дремела, който жена ми ми подари сега за рождения ден. Виууу. Направих каналчета, за да се захванат щипките за ВАЗ. Е да, ама не влизат в дупките. Чупя им по едно от 4 крачета - влизат супер стегнато и както и на Ладата, се чупят при опит за вадене. Дообре!
Ето значи по време на процеса - не съм доорязал краищата на ПВЦто - стои ръмбаво, ама аз предпочитам няколко пъти да режа, вместо един път и късо, защраква се, леко е...
Вижда се как е извита кората.
Ето значи и готовата кора. С жена ми (добре, че е тя) вчера я сглобихме, но снощи не сколасах да я монтирам. Всички отвори си ги има, само кожата не е пробита.
В крайна сметка им хванах спатиите на тия кори, и дясната задна е готова като основа и остава да й прехвърля кожата и ватата. И минавам отпред - там корите са с по-проста форма.
Надявам се ПВЦто да не се измята от температурата, все ми е тая вече честно казано, просто искам да затворя вратите. Поне става 100% водоустойчиво.