На 09.09. Волгата излезе за първото си истинско пътешествие след реставрацията. Оставихме детето да го гледа баба му, натоварихме се с жена ми и отпрашихме към гръцката граница.
Понеже не обичам изненади, се бях заредил с части и инструменти в изобилие.
До последно довършвах разни дреболии - смених най-накрая старите калобрани с нови и някакви подобни.
Та седнахме си ние на дивана и газ. Волгата без никакви проблеми държи 80-90 км/ч по шосе. Возията е супер комфортна, вътре е просторно. Минахме по 190км в посока - никаква умора, само удоволствие от пътуването.
Причина за пътуването беше сватбата на мой близък приятел. Естествено, возих младоженците, те много се изкефиха, защото знаят Волгата каква беше преди и каква е сега.
Както и очаквах, не се наложи да докосвам инструментите от багажника. Само газ и никакви проблеми. Дори и набивката на коляновия вал държи въпреки сравнително бързото каране. През 1964 никой не е минавал такива дистанции толкова бързо.
Вчера на обед като тръгнахме да се прибираме, реших да изкарам Волгата за малко снимки. Мястото е с. Марикостиново.
МР3 аудиото, което изобретихме с Киро от Смолян, свири супер.
Общо взето, това ще е завършека на този успешен сезон. По една стара кола винаги ще се намери какво да се прави, за да стане още по-хубава. Както се казва - има време. Сега отново съм-запален както обикновено, защото ще си призная, че по едно време ми писна. Всичките трудности по реставрацията са си стрували. Исках Волга - направих си, това е.