Автор Тема: ГАЗ М-21М Волга 1964 г.  (Прочетена 131822 пъти)

0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.

Април 09, 2019, 18:14:55
Отговор #260

Неактивен michev

  • Публикации: 2561
  • only rear wheel drive
Лятото ще държат, зимата може и да шурнат. Ако има от някъде да прокапва антифриз, то това се случва най-често при ниски температури. Особено ако колата не е в сравнително топъл гараж.

Април 10, 2019, 00:46:48
Отговор #261

Неактивен Caxo

  • Публикации: 470
  • Москвич 408;408и;427;2140
Кранчето на 412 също не е с много умна конструкция... до колкото помня вътре уплътнява една гумена шайба, която при сглобяване на кранчето се очаква да се сплеска и така да уплътнява към оста... учудващо работи. На 2140 беше протекло преди 4-5 години. Изрязах си нова шайба(използвах силиконова гума или витон, не помня вече) от тогава си го ръчкам най-редовно по няколко пъти на ден  и няма проблеми. Дори имам някакви спомени, че тази гумичка може да се смени и на място.

Април 10, 2019, 09:41:02
Отговор #262

Неактивен m_g

  • Публикации: 1123
  • ГАЗ М21, ГАЗ 3102, Варшава 223, ВАЗ 2101, Ниса 522
Оста на газоуазовото кранче също е с гумен пръстен.




Купувал съм всякакви кранове от всякакви места из България и така и не намерих нетечащ. Ясно е, че системата е конструирана за работа с вода, а аз съм налял яко концентриран антифриз.

Е, мога да навия само нипел и да няма кран. Тогава няма да тече, но и радиаторът ще е перманентно топъл. Всъщност, тук парното има две положения - пуснато и спряно. Пролет го спираш, есента го пускаш пак.
Москвичовият кран, който съм сложил, също е със сферична глава. Явно обаче си е калпаво направен - сега се върти видимо без сериозно съпротивление, тоест уплътнението на сферата е сдало багажа.

Навсякъде по руските форуми препоръчват поставянето на съвременен сферичен кран поради ниското качество на крановете руско-украинско производство.
Сега съм си взел следните кранове:


https://www.giacomini.com/en/products/r914

Джакомини R914. Предназначени са за отоплителни инсталации с максимална температура до 185C. Съответно конструирани за работа с антифриз (вода + моноетиленгликол + инхибитори).

Забавното е, че едно глупаво руско - украинско кранче е 10-15 лева, а италианското е 12,14 лева. Поне на гледане италианското изглежда съвременно и доста по-масивно.
Резнах едната перка на ръкохватките, защото присъединителната резба идва под нея.
Да видим какво ще излезе - сърби ме ръката да сложа ново кранче и в събота да го тествам.


« Последна редакция: Април 10, 2019, 09:50:30 от m_g »

Април 10, 2019, 23:56:45
Отговор #263

Неактивен Caxo

  • Публикации: 470
  • Москвич 408;408и;427;2140
Мисля, че се бъркаш... Москвичовото кранче е с цилиндрична глава с кръгъл(пак цилиндричен) отвор за водата...там уплътнение нямаш... само тази "шайбичка" към оста. Ако всичко е нормално, наистина трябва да се върти леко. Поради нелинейната промяна на дебита на кранчето спрямо хода му и променящото се налягане?скорост на флуида спрямо оборотите на мотора, уцелването на точната температура е почти невъзможно  :)) Затова и го ръчкам постоянно докато карам  :)) :)) :))

Април 11, 2019, 17:59:25
Отговор #264

Неактивен m_g

  • Публикации: 1123
  • ГАЗ М21, ГАЗ 3102, Варшава 223, ВАЗ 2101, Ниса 522
Снощи не се стърпях и монтирах водопроводното кранче... На първо гледане - пасна. Утре вечер ще проуча дали пак е текло или не.

Май 08, 2019, 10:06:25
Отговор #265

Неактивен m_g

  • Публикации: 1123
  • ГАЗ М21, ГАЗ 3102, Варшава 223, ВАЗ 2101, Ниса 522
В последния месец активно се занимавам с Волгата.
Ходихме на сватбата на Биляна и Вальо от моя квартал - и двамата заклети лададжии.




Тук Волгата още е със старите предни мигачи.




Горчиво!


Изкарахме си супер!

Захванах се да донаправя външния вид на колата. Поставих чисто нови предни подфарници. Дори крушките са на 50 години. Работят перфектно.


Поставих заводското предупреждение под капака. Васко с черната Волга ми го подари преди не помня вече колко години - стана супер.


Смених всички шарнирчета по лостовата система за управление на дроселовата клапа. Новите са оригинални за Волга от едно време. Добавих и една малка пружина на самия карбуратор.
Заводски пружина има само на педала на газта, което е откровено малоумие. В резултат при леко натискане на педала газта не се връща. Това от някакви малки милимунди хлабина по системата. Една малка мека пружинка свърши работа и сега минималните обороти са константа.

Заедно със Стоян с Варшавата и Сашо Дрона се хванахме да сменим вътрешната U-образна закрепваща скоба на моста към ресора. Беше сложена някаква от нещо и в резултат ресорът се беше плеко извил. Е, черната даде оригинална скоба. Сменихме я, всичко си дойде на мястото. По принцип съм купил и чисто нови ресори, но да видим кога ще се наканя да ги сменя комплект. Те и тия са си добре - колата не е свръх клекнала отзад и вози супер.

Понаместихме тръбопроводите под пода - дългият от отпред до задния мост на спирачките каза пук и се скъса. Локва спирачна течност и ненормативна лексика. Добре, че едни приятели откриха в склада точно такава дълга 3,40м тръба. Както с повечето руски части за ГАЗ, и тая не пасна без доработка. Направихме си нови лещи и сложихме старите холендри, че на новите резбата с еоказа оле - мале. Сменихме цялата спирачна течност, тока спира, преседях на подемника на тъмно сума време. Разгеле - оправихме се и имам спирачки.

На другия ден - ха, стоповете мъждукат независимо от положението на педала. Иван от ул. Козлодуй изрови нужната стоп машинка ВК12Б - същата е на Москвич 408. Сложих я и си купих още една за резерва. Пред магазина се засякох с Методи Кръстанов, та си спретнахме малък тест драйв на Москвич 412 и Волга. Дванайсетакът върви като змей и определено спира по-добре от Волгата.

Тръгнах за Бяла Слатина.


Кеф, колата върви супер. На Борован обаче километражът започна да вие като сирена. Опа! А„ забравих да кажа, че бях сменил и жилото тия дена с по-дълго, че старото идваше късо и стрелката подскачаше. Отвивам жилото и карам до Бяла Слатина без километраж.
С Драго (dragomir68) си изкарахме прекрасно.
Возих се на Ирбит и на ИЖ с кош (на две гуми)...


Километражът го оправих - взех спрей на Кастрол за мотоциклетни вериги и напръсках изобилно - при М21 над предавките в километража има отвор за мазане с кече - явно не е била достатъчно смазката. Минах 200 км и нито звук от километража, а работи идеално.
Оттам - отиваме на Скравена и после на Боженишки Урвич на банкет на Ботевградския ретро клуб. Събрахме се много колеги от БАК Ретро. Ядохме фантастично агне, дръпнах яко от сиропа и така.


През цялото време от Волгата тече масло на поразия от картера на съединителя. Набивка ли е? За 3000км? Или тапата на тунела на разпределителния вал се е пробила? Мистерия!
В неделя сутринта след банкета с Драго от Скравена вдигнахме Волгата. Драго легна и свали картерчето на съединителя. На празен ход - сухо. Малко газ и стана ясно какво се случва. Тече от набивката, и то от горната страна.
Другата седмица Волгата трябва да ме закара до Гърция и Турция на рали Марица. По кило на 100км масло  и локви под колата не е добре.
Тази събота с Драго ще сменим набивката и живот и здраве, Волгата най-накрая ще е напълно изправна.
А иначе - върви супер, държи около 5 атм на маслото и е страшен кеф за каране.

Май 08, 2019, 10:38:31
Отговор #266

Неактивен michev

  • Публикации: 2561
  • only rear wheel drive
Набивка е уплътнението на вала, и на ГАЗ 24 е така. Имам една идея откъде може да е проблема - картерната вентилация минава през капака на клапаните, има нещо като двойно дъно там, явява се и  маслосепаратор. Като се набие с гняс, прави високо картерно налягане и избива точно отзад при вала. Не помня, дали при 21-цата е така, но при 24-ката е чест проблем.

Май 08, 2019, 11:33:13
Отговор #267

Неактивен m_g

  • Публикации: 1123
  • ГАЗ М21, ГАЗ 3102, Варшава 223, ВАЗ 2101, Ниса 522
На 24 е доста по-умно направено и набивката няма къде да шава. 21 е с едни допотопни ламаринки, които се гънат. Много коли има с набивки - основно Мерцедесите, то и на Волга става набивка от Мерцедес.
Тук проблемът не е от вентилацията - там всичко е проходимо. Или набивката е била менте, или при монтажа сме сложили малко смазка и се е опекла. Каквото и да е - ще я оправим.

Май 26, 2019, 00:57:26
Отговор #268

Неактивен maini4ka

  • Публикации: 495
    • каналът ми в кинескопа
На 24 е доста по-умно направено и набивката няма къде да шава. 21 е с едни допотопни ламаринки, които се гънат. Много коли има с набивки - основно Мерцедесите, то и на Волга става набивка от Мерцедес.
Тук проблемът не е от вентилацията - там всичко е проходимо. Или набивката е била менте, или при монтажа сме сложили малко смазка и се е опекла. Каквото и да е - ще я оправим.

И в литературата пише така:
 Помимо преимуществ у двигателя имелись также и недостатки. Один из таковых известен каждому автолюбителю, который когда-либо эксплуатировал автомобиль с таким двигателем - это задний сальник коленчатого вала, представляющий собой обычную набивку (веревка, пропитанная графитовой специальной смазкой). Если двигатель эксплуатировался в бережном режиме, и число его оборотов не превышало 2000 - 2500 в минуту, то набивка более или менее выдерживала, но при эксплуатации свыше 3000 об/мин она быстро теряла свои свойства, и двигатель начинал выгонять масло.

https://www.automotor.ru/ZMZ-Info/ZMZ_V4.htm

Юни 04, 2019, 15:11:23
Отговор #269

Неактивен m_g

  • Публикации: 1123
  • ГАЗ М21, ГАЗ 3102, Варшава 223, ВАЗ 2101, Ниса 522
Да продължа историята за Волгата. Предишният ми разказ свършва в момента, когато беше ясно, че ще трябва да сменявам набивка на колянов вал поради силен теч на масло.
На 17.05.2019г стартира ретро рали "Марица" 2019, на което много исках да отида. още повече, организаторите избраха Волгата и я поставиха на всички материали за ралито - плакати, пътни книги и т.н. Хубаво, ама колата е развалена и на мене не ми се стои на едно място.

Огромна помощ ми оказа Драго от Скравена!
В събота - 10.05. сваляме картера на съединителя и се оказва, че набивка няма как да се смени на монтиран двигател (а на Варшава може). Яснооо, няма да е лесна тая битка! Моторът - вън!
Във вторник - 14.05. моторът на Волгата е натоварен на Нисата и вечерта го карам.


Сваляме картера, маслената помпа, ангренажния капак и черупките на основните лагери, за да можем да повдигнем коляновия вал и да сменим набивката.
Изненада! И петте основни лагера са задрали. Биелните са в отлично здраве, те са си нови. Валът е нов, на 3000км. Е, явно вече не е нов.
Няма как да я съберем така.
Сряда - мятам вала на шлайф, хората отреагираха за два часа. Шлайф 0,50. Комплект лагери ЗМЗ от магазина.
Следобедът обратно с Нисата... Събираме двигателя ударно.








Вечерта моторът е готов, с нови гарнитури и нов семеринг на ангренажния капак освен набивката и ремонта на вала.

Четвъртък Слагаме мотора. Волгата пали и работи добре. С жена ми сме решили да пътуваме вечерта. С Волгата с новите лагери. На Волгата нищо й няма и доволно ръмжи. Мина цели 30км (и поработи на място час и половина).
Събираме багажа. Пипаме детето, я да видим с термометър... Има температура.
Какво да правим? Аз отпадам, заминавай ти, аз ще гледам малкия. А на мене ми се ходи.
Сутринта в петък ставам в 5 часа Мерак ми е, а и съм поел ангажимент към организаторите...
Леко - леко с 60 км/ч по магистралата разработвам. Колата се държи отлично.
В 9:00 бях в Пловдив на паркинга на Панаира. Звъня - малкия няма температура вече. ЕЕЕ!


Тръгваме - първият етам е точна езда до Хасковски минерални бани.

Карам си със 70 и пристигнах точно на минутата. Похапнахме и тръгнахме за Гърция.
На Кърджали спряхме да заредим - дала ми е 14,5/100 газ. Никакви течове. Държи твърдо 5 атмосфери на маслото и точно под 80 на  охладителната течност.

Поемаме за Маказа. Бойната група на съветските автомобили чака да премине. Милен и колегите, като разбраха за моите перипетии, не ме оставиха да карам сам, за което огромно благодаря!


Ето ме и в Гърция:




Пътищата бяха супер. Качихме се на магистралата и се отправихме към Александруполис.
С полицейски ескорт пристигнахме на пристанището.



Вторият етап от ралито беше Майсторско управление на площадка, на самия бряг на морето.
Бях минал вече достатъчно километри, нищо няма да й стане и газ! Дадох много добро време предвид габаритите и годините на колата.



Ето го и Бяло море!


Вечерта си изкарахме супер! Много благодаря на организаторите, които ме отличиха за проявената упоритост!
В събота сутринта тръгваме за Турция.
Организацията на ралито беше отлична, минахме много бързо границата.


Оттам се отправихме към град Узункьопрю, където беше третият етап от ралито - скоростен.
Турската полиция беше отцепила улиците, по които преминваме и отново - отлична организация!


Волгата вече на 500км - газ и мина доста чевръсто за Волга с три скорости. На финала бях със 100 по километраж.

Следобедът се отправихме към Одрин, където беше финала на ралито.


Вечерта закрихме ралито - страшно много ми хареса всичко!
В крайна сметка никакви проблеми и само приятни емоции - в неделя се разходихме из града, ядохме джигер тава, купихме разни сладки неща (бях награбил едни огромни торби, ама нали Волга ще ги вози).

Ето ни на Капитам Андреево:


Вече в България заредихме и газ - към София. Без никакво спиране стигнахме. Пак така - тихо и кротко с 80-90км/ч.
Изкарах си супер!

И за да има още по техническата част, в тая събота пак се хвърлихме под Волгите. Тоя път и под синята, и под черната.
Синята имаше луфт в шлиците на предната част на кардана и оттам идваха едни дразнещи вибрации при 85-90км/ч. В добавка задният мост беше разбит - нали е теглила ремаркета, не говорим за пробега й от сигурно 400000км за 55 години.
Реших да взема кардана и моста на черната, която може и да е гнила, но не е карана така душмански на село.
Речено - сторено. С небезизвестния мой комшия Митко се преборихме с двете Волги. Вдигаме, сваляме спирачните механизми и полуоските, откачаме самия мост... Идеята е да сменя моста без да разкачам спирачната система. Това вече сме го правили с Драго на Варшавата, та и сега с Митко ни се получи.
Забавно приключение, омазахме се целите с адска мръсотия. Отлежах си под тотално гнила кола, в която са живяли гризачи...


Вечерта на фаровете на синята монтирахме бившия неин мост и кардана на черната - сега пак мога да си я мостя на манивела.

В крайна сметка, вече лошата вибрация я няма. "Новият" мост е по-неамортизиран и при все, че пак подвива леко, не хлопа и не ручи при пускане на газта.
Като че ли Волгата вече е в изправност. Да видим докога...



« Последна редакция: Юни 04, 2019, 15:23:39 от m_g »