Последните седмици Волгата редовно си я подкарвам. Минах над 1400 километра след шлайфа на коляновия вал. Маслото е мръднало само 2мм от горната черта на пръчката, което за кола на 55 години е почти невероятно. Отдолу не тече по никакъв начин.
На няколко пъти ходим да вечеряме на 100-тина км от София, никакви проблеми. Изпробвахме как се държи и на дъжд, вътре не тече, чистачките си работят.
Нощно време също се пътува приятно. Фаровете светят доста прилично, ако включа и фаровете за мъгла, става дори неприятно силно осветена зоната близо до колата.
Тука ни е валял дъжд:
Осветлението под капака е много удобно. Сложих 21Вт вместо заводските 5...
Ето пак една вечерна:
За зла беда малкия се разболя и не дойдох на Дупница, макар че предната вечер мих Волгата на дъжда. Почнах да мия, заваля, прибрах я, пак я изкарах и така до пълната победа.
Вчера следобед обаче ми остана малко време да си поиграя пак с дреболии.
Бях сложил помпа за стъкломиещо от ГАЗ-24. Тя е с един изходящ щуцер и съответно бях поставил тройник. Е, не пръскаше както искам.
Един приятел ми подари здрава помпа за М-21. Поставих я.
Интересна особеност на М-21 е, ще помпата няма клапани и трите щуцера по избор са един всмукателен и два изпускателни. Клапан има в приемната тръбичка в резервоарчето, както и в двете пръскалки. Общо взето, сложна и ненадеждна система, но както и да е - в края на 50-те стъкломиещото устройство е било "екстра" за всички масови европейски автомобили.
Изначално липсваше клапана в резервоарчето. На моята кола, за разлика от на по-късните, е метално, а не пластмасово.
Клапан, както и маркучите за системата, взех от едни чехословашки комплекти за автобус Шкода 706 РТО. Самият комплект е бил и за допълнително вграждане в коли без стъкломиещо като Шкода Октавия, Москвич 407, Победа, ранните Варшави и т.н. - в инструкцията даже беше указано за кой модел къде да се дупчи.
В крайна сметка, системата заработи отлично. Още повече, помпата за М-21 фабрично е под ъгъл, за по-лесно натискане с крак.