Автор Тема: ГАЗ М-21М Волга 1964 г.  (Прочетена 131676 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Август 17, 2019, 00:12:11
Отговор #290

Неактивен michev

  • Публикации: 2561
  • only rear wheel drive
+1

Август 27, 2019, 11:56:09
Отговор #291

Неактивен m_g

  • Публикации: 1123
  • ГАЗ М21, ГАЗ 3102, Варшава 223, ВАЗ 2101, Ниса 522
В петък съвсем спонтанно с жена ми решихме да отидем на море. Докато се приберем от работа, докато съберем малкото багаж, и то стана 20:30. Волгата с бодро ръмжене се понесе по магистралата. Заковах я на 100 и така съвсем спокойно си пътувахме. Спрях да зареждам някъде към Пловдив, после някъде преди Бургас. В 1 без нещо бяхме в хотела в Бургас. По пътя си запазихме един апартамент в Приморско.
На сутринта се разходихме из стария град на Созопол. После отидохме в Приморско. Разходка, плаж, бири. Добре, че си имахме и паркомясто, та колата не съм я мислил.
В неделя решихме да обиколим Южното Черноморие.
С моя кола не бях ходил от 2010 на Резово. Тогава бях с Варшавата. Сега с Волгата - същото упражнение. Спрях я в най-югоизточната точка на България.




Там на плажа хапнахме сафрид. Решихме да не се опесъчаваме излишно - още повече в кола без климатик на жегата, и без да се къпем в морето, тръгнахме на север.

Разходихме се до Синеморец - жега и прах по пътчето до Бутамята.
После спряхме в Ахтопол. Обиколихме залива с лодките и спряхме на едно пътче.




Волгата, освен че вози много комфортно , предлага възможност да кривнеш из чукарите без риск. Не бих си го позволил с нормална кола, но тук няма проблем.

Пак така не бях ходил в Царево от времето, когато се наричаше Мичурин. Е, отидохме, направи ни впечатление отлично поддържаната инфраструктура. Стигнахме до плажа на Василико, после се завъртяхме и покрай пристанището. С такава кола навсякъде те пускат.


Върнахме си се обратно и пак плаж - бири и почивка.

В крайна сметка, Волгата нави нови над 1100км и без никакви проблеми си ни докара в София. Единствено на връщане в жегата се наложи по-често да спирам за безалкохолни. На отиване вечерта пътувахме много по-леко. Въпреки, че е стара кола, фаровете са много добри и нямах никакви трудности да карам стотици километри на тъмно. Волгата иначе си е заковала термометъра на 80 независимо дали е жега или по-прохладно. Зареждаш гориво и газ. Въпреки високите скорости, с които се движа (високи за епохата на колата - 50-те години), никакви технически проблеми. Държи около 5-те атмосфери налягане на масло. Самото масло на практика не намалява, което е направо невероятно след като доливах по литър на 100км. Сега не съм доливал от близо 2000км. Сипах в Добрич, сега сигурно пак ще долея малко.
Иначе, където и да мина, хората много се радват на колата - отстъпват път, свиркат, светкат, махат. Където и да спра, всичко живо вади телефоните и почва да се снима.
Колите са, за да се карат. След това море се чувствам много доволен, че избрах именно Волга М21 за реставрация. Каквото и да е, голямата кола си е голяма кола и е удобна за пътуване, въпреки, че е модел на повече от 60 години.
Да видим до края на сезона до къде още ще се разходим.  Пък и то край, край, ама дори и декември ако не е много снежно, може да се пътува.

Август 27, 2019, 15:16:41
Отговор #292

Неактивен vaches

  • Публикации: 86
Браво! Така се прави. Тези коли са си за каране направили, а и е истинско удоволствие да я шофираш като знаеш, че всичко е минало през ръцете ти. Поздравления и безаварийно и за напред.
Москвич 408и - 1975, Москвич 2140д - 1987

Август 28, 2019, 09:07:01
Отговор #293

Неактивен m_g

  • Публикации: 1123
  • ГАЗ М21, ГАЗ 3102, Варшава 223, ВАЗ 2101, Ниса 522
От май месец до сега навъртях близо 3000 километра, което е доста при все, че не мога да участвам така активно по мероприятия, както би ми се искало. Синът още е малък да го водя нагоре - надолу, но след някоя и друг година и това ще стане. Определено обича колите. Няма да го тормозя, ако иска, коли много.
Сега съм я вкарал Волгата за смяна на масло. При все, че е с пълнопоточен маслен филтър и маслото е бистро, заради новите лагери на вала, си е редна една смяна.
По темата за карането - аз съм абсолютно на същото мнение. Старите коли са не само за да ти заемат гаража и да са на фаза "вечния проект". В един момент колата е годна за движение и човек трябва да е луд, за да не се възползва.
Ето, ти обиколи Балканите с Москвич. Вальо ходи до Москва и Ленинград, а тоя уикенд - за пореден път до Унгария с Лада 2105. Едно време нашите бащи и дядовци как са ходили на походи до ГДР, Чехословакия и къде ли не. Мене също ми е кеф да мина няколкостотин километра и да отида където ми се иска. М21 ми е супер удобна за пътуване. Място бол, все едно съм си на дивана в хола. Оказа се, че без проблем държи 100км/ч, което е предостатъчно. Малко са колите от 50-те, които могат да се карат така. В масовия случай 70-80 и по баирите умират. Така е било - дори спрямо 70-те разликата във възможностите на моделите от края на 50-те като Москвич 407, Костенурка 1200, Шкода Октавия, Вартбург 311, Рено Дофин, е драстична. С кола от 70-те като Лада 1500 или Москвич 412, 120-130км/ч не са проблем да се държат на магистрала, тоест си много по-бърз от тировете.
Тия пусти тирове са основна пречка със старите модели. Къде ограничени на 90, къде не - трудно се изпреварват дори и с Волга или аналогичните по мощност Бенцове 190 и 200 бензин. За бързина си трябва S-класа 220 поне, ама там самият автомобил е много сложен за възстановяване, не говорим че един фар е няколкостотин евро. И разходът на гориво си отива около 15/100, докато при по-малките модели е 10-12.
Не пречи да си мечтаем, с малко напън не е проблем да се вземе S класа. После става интересно.

Октомври 11, 2019, 17:07:49
Отговор #294

Неактивен m_g

  • Публикации: 1123
  • ГАЗ М21, ГАЗ 3102, Варшава 223, ВАЗ 2101, Ниса 522
Продължавам активно да си карам Волгата.
Тия дена отделих малко внимание на едни уж незначителни дреболии.
Първата са страничните тампони на предния капак. При М21 има специални ламаринени опори на самия капак, както и върху тампоните.
Ето ги на капака - тези симпатични златисти ламаринки:


На роговете се поставят гумено - метални наклонени тампони и върху тях специални профилни ламаринки:


В предната част на капака има още 4 тампона, а в задната опира на П-образно уплътнение.

Тампоните се монтират с винтове М4, е ламаринките на капака - с болтчета и гайки.

Тия тампончета и ламаринки са скъпо удоволствие и общо взето липсват на повечето Волги. Благодарение на Наско, който ми ги донесе от Москва, аз мога да се похваля с още един характерен елемент, който успях да възстановя по колата.

Друга част, която нямах при сглобяването, беше специфичната за Волга, Варшава и Победа обезшумителна гумена втулка на лоста за скоростите.



Позиция 15 на картинката:


При горни скорсти именно опората на лоста в съответната куха тръба е слабо място. При повечето, да не кажа при всичките Волги и Варшави, оригиналната опора от лека сплав се троши.
На моята Волга възелът е преправен и опората е от стомана.
Ако я няма втулката, на празен ход се получава лека, но досадна вибрация от лоста.
Та се заиграх и я поставих.


Самият демонтаж и монтаж е интересна задача. Лостът е кух и се поставят два метални фиксатора, като помежду им има пружина. Цялото това чудо служи, за да може лостът да се върти около фиксаторите, но да не се вади. Виждал съм какви ли не преработки на възела - на черната бяха плеснали един шплент.
За да се извади лоста, следва двата фиксатора да се натиснат навътре и да се изтегли самия лост навън. Нищо сложно, само трябва да се внимава да не се затрият фиксаторите и пружината.
Монтажът и то с нова гумена втулка, изисква доста сила и сръчност. След доста мъки успях да защракна фиксаторите. Сега ходът на лоста е малко по-къс и го няма дрънченето, което толкова ме дразнеше.
Благодаря още веднъж на Наско за помощта!

Ноември 19, 2019, 10:45:47
Отговор #295

Неактивен m_g

  • Публикации: 1123
  • ГАЗ М21, ГАЗ 3102, Варшава 223, ВАЗ 2101, Ниса 522
Цяла неделя в добра компания се возихме на Волгата. Впоследствие и Радо изкара новата си бяла Волга, та беше забавно.
Разглеждахме и интересни стари Шкоди.




Единственият кусур е, че изключвателният лагер на съединителя ми е пътник. Ще си купя нов и ще го сменям. Не е кой знае какво, ама трябва да се сваля кутия. Шок и ужас, два часа с бирите.

Декември 06, 2019, 09:40:34
Отговор #296

Неактивен m_g

  • Публикации: 1123
  • ГАЗ М21, ГАЗ 3102, Варшава 223, ВАЗ 2101, Ниса 522
Вчера рано - рано изкарах Волгата. На работа сложихме нов изключвателен лагер. Взех от Горски извор китайски капсулован лагер със стандартния размер за М21, Варшава и УАЗ с 4 скорости - 688911. Пресовахме си го на нова муфа. Работи отлично за момента. Не съм се отказал от идеята да си намеря руски усилен за 31514 с муфа за вал 35мм и лагер 986710. Пак е капсулован и по руските форуми много го хвалят.


Благодарение на чисто новите уплътнения на купето - врати, стъкла, люкове и кожуси на парното, във Волгата е приятно топло въпреки външната температура от -5 градуса. Всички твърдят, че М21 няма парно. Има, но си иска много часове труд и една торба пари за възстановяване уплътненията на колата. Те са сигурно 20 отделни гумени детайла по кожуха, корпуса на вентилатора и люковете - всяко е по 10-15 лева и ги има само в Русия и Украйна... Като сложим и вечно духащите врати - то не са мъхести каналчета, гумени уплътнения и всяко трябва да се монтира грамотно. На фона на 2101, вратата на Волгата има двойно повече детайли и е в пъти по-трудна за ремонт. Или пък кошмарните за монтаж гумени шнурове в плат, които се монтират само при свалена тапицерия на тавана... Или пък лепенето на километри гумено уплътнение по четирите врати, багажника и предния кош. Сигурно два дена са ми отишли само да залепя уплътнителите навсякъде.
Е, струвало си е. На -5 вътре си е дори горещо. Е, не е като на Жигули, но все пак колите са от различни епохи. За 50-те години Волгата си е сериозна машина.
На хлъзгаво и сняг Волгата се държи отлично. Гумите са M+S, бавноходен двигател, тежка кола. Реално - УАЗ на задно. Само че вътре е топло и относително безшумно.
При свалянето на кутията установихме, че се е скъсало едното тампонче на щангата за 2 и 3 скорост. Нямаше как да си ходя до вкъщи за ново, та в крайна сметка снощи в гаража се заврях под Волгата и с малко ненормативна реплика го смених.

Тия тампончета са еднакви и на Победа и Варшава - добре, че съм се запасил. Метнах две нови в жабката, да има. Това като се скъса и скоростите поват да правят магарии - не слушат командите от лоста.
Утре, живот и здраве, ще я покарам малко из Балкана .

Декември 06, 2019, 17:08:05
Отговор #297

Неактивен dragon_hifi

  • Публикации: 94
Същите ги има на скоростната и раздатъчната кутия на Уаза, по две бройки.По няколко  лева са в магазина.
Волга 2410, УАЗ 452Д 1977г GSM 0898677185

Декември 09, 2019, 10:57:28
Отговор #298

Неактивен m_g

  • Публикации: 1123
  • ГАЗ М21, ГАЗ 3102, Варшава 223, ВАЗ 2101, Ниса 522
На 07.12 сутринта към 5 в София заваля дъжд при температура от -4 градуса. В резултат се образува ледена кора навсякъде.
Към 9:30 изкарах Волгата от гаража. Булевардите вече бяха обработени с химикали. Заредих бутилката до горе.
Отидох до Манастирски ливади да взема един приятел. Натоварихме бая багаж заедно с десетките килограми инструменти и резервни части.
По околовръстното стигнахме до Тракия и се отправихме в посока Пловдив. Въпреки хлъзгавите пътища, Волгата нямаше никакви проблеми. Стъпва стабилно и не съм усетил и намек за поднасяне или буксуване.
Чистачките не смогваха да почистят стъклото. Оказа се, че стъкломиещото кой знае защо почна да пръска на пресекулки и накрая на тунела на Ихтиман съвсем спря. Преди това повисяхме в задръстване на първия баир след Нови хан - заради леда в насрещното платно бяха станали няколко верижни катастрофи с тирове и коли и задръстването беше до след Вакарел.
По магистралата беше натоварено - все пак студентите отиват да празнуват. Волгата беше единствената стара кола, която видях. Да не кажа, че нищо по-древно от 2000г. не се беше престрашило да тръгне на път.
Като изключим досадната история със стъкломиещото, парното работеше отлично и се возихме без якета, като в нормална кола. Радиото свири, двигателят работи изрядно и Волгата спокойно се носи по магистралата с 90-100 въпреки студа.
Решихме да ядем на турския ресторант след тунела - завъртях под магистралата и спрях на бензиностанцията до ресторанта. Измих калното стъкло. Какво се оказа - бях сложил всмукателна тръбичка на стъкломиещото от Шкода РТО. А тя е с едно месингово клапанче долу. То беше блокирало. С макетния нож го резнах и о чудо, почна да пръска както се следва.
Ядохме на корем и айде обратно на магистралата.
Кеф, вече се и вижда през стъклото...
На Пазарджик отбихме и тръгнахме в северна посока. Навигацията ни замъкна из едни джендеми. Кал, павета, черен път... Ама ние сме с Волга и нямаме никаква драма.
Минахме покрай една кариера за инертни материали. Спрях до едно изоставено здание.


Пътят нататък беше тесен, междуселски и далече от идеален, но аз спокойно си карах с 60-70км/ч. С тая кола дупките не са страшни.
Стигнахме село Кръстевич и на центъра кривнахме към дебрите на планината.
Целта беше комплекса от хижи "Бунтовна" - нагоре в Средна гора. Ходил бях преди години - пътят е черен, но проходим за лека кола. Именно заради планинския път, снега и възможните проблеми, директно се отказах да карам нова кола там. Съвременните коли имат предостатъчно елементи за чупене отдолу и са ниски. Жигулата е с летни гуми - не става за истинска зима. Варшавата ми е без застраховка от два дена, та ме домързя да я подновявам. Нисата много боксува с тия бусови гуми.
Остана Волгата - тя висока и с хубави гуми M+S. Като им пише кал + сняг, дай да видим могат ли или не могат да издържат един такъв зимен офроуд.
Оказа се, че М21 има отлична проходимост. Въпреки калта и дълбоките коловози, въобще не се и замисли. Нагоре имаше и сняг и лед към калта.
Ей, не се спря тая Волга и изгази до върха без нито едно замисляне и връщане за засилка или нещо от сорта.
Някъде в долната част на пътя се поспряхме за снимки:




Тука пътят беше равен.
Из коловозите не съм снимал, само газ и нагоре. Първа леко - леко вие МО-МО-МО и колата си пердаши накъдето й кажа. Радиото свири, голям кеф.

Ето я горе на големия партизански паметник.


Тази чешма е в чест на 100г от Освобождението от турско робство.



Вижда се какви коли карат хората из района. Всичко е 4х4, само един колега се качи с нова Шкода Октавия. Беше боксувал и връщал назад - напред, но и тя беше издрапала.
Все едно, на мене за новата кола ми е жал да я пусна из тия джендеми. Не е правена за това.
Волгата обаче си беше в родната си стихия. Студ, сняг, кал, баири - окото й не мига и върви навсякъде.

Много бях на кеф. Като му седнахме на мръвки и пиене с компанията, откарахме до ранното утро.

Към обяд на 8-ми тръгнахме обратно. Беше по-топло и нямаше тия ледове и снегове от предния ден. Е, калчица в изобилие, ама ние не ходим пеша.






Спокойно и безпроблемно си стигнахме в София.

Волгата се представи отлично и си заслужи неделната баня.
Грижливо измихме всичката кал и сол - отдолу, отгоре, вътре...






Суха и чиста си я вкарах в гаража. Стига й толкова за тази година. Напролет пак!
« Последна редакция: Декември 09, 2019, 11:03:13 от m_g »

Декември 09, 2019, 23:27:40
Отговор #299

Неактивен Caxo

  • Публикации: 470
  • Москвич 408;408и;427;2140
Момчиле, как би подредил топ10  относно проходимостта и по-конкретно боксуването на задноприводните техники от съветския лагер ?