На 07.12 сутринта към 5 в София заваля дъжд при температура от -4 градуса. В резултат се образува ледена кора навсякъде.
Към 9:30 изкарах Волгата от гаража. Булевардите вече бяха обработени с химикали. Заредих бутилката до горе.
Отидох до Манастирски ливади да взема един приятел. Натоварихме бая багаж заедно с десетките килограми инструменти и резервни части.
По околовръстното стигнахме до Тракия и се отправихме в посока Пловдив. Въпреки хлъзгавите пътища, Волгата нямаше никакви проблеми. Стъпва стабилно и не съм усетил и намек за поднасяне или буксуване.
Чистачките не смогваха да почистят стъклото. Оказа се, че стъкломиещото кой знае защо почна да пръска на пресекулки и накрая на тунела на Ихтиман съвсем спря. Преди това повисяхме в задръстване на първия баир след Нови хан - заради леда в насрещното платно бяха станали няколко верижни катастрофи с тирове и коли и задръстването беше до след Вакарел.
По магистралата беше натоварено - все пак студентите отиват да празнуват. Волгата беше единствената стара кола, която видях. Да не кажа, че нищо по-древно от 2000г. не се беше престрашило да тръгне на път.
Като изключим досадната история със стъкломиещото, парното работеше отлично и се возихме без якета, като в нормална кола. Радиото свири, двигателят работи изрядно и Волгата спокойно се носи по магистралата с 90-100 въпреки студа.
Решихме да ядем на турския ресторант след тунела - завъртях под магистралата и спрях на бензиностанцията до ресторанта. Измих калното стъкло. Какво се оказа - бях сложил всмукателна тръбичка на стъкломиещото от Шкода РТО. А тя е с едно месингово клапанче долу. То беше блокирало. С макетния нож го резнах и о чудо, почна да пръска както се следва.
Ядохме на корем и айде обратно на магистралата.
Кеф, вече се и вижда през стъклото...
На Пазарджик отбихме и тръгнахме в северна посока. Навигацията ни замъкна из едни джендеми. Кал, павета, черен път... Ама ние сме с Волга и нямаме никаква драма.
Минахме покрай една кариера за инертни материали. Спрях до едно изоставено здание.
Пътят нататък беше тесен, междуселски и далече от идеален, но аз спокойно си карах с 60-70км/ч. С тая кола дупките не са страшни.
Стигнахме село Кръстевич и на центъра кривнахме към дебрите на планината.
Целта беше комплекса от хижи "Бунтовна" - нагоре в Средна гора. Ходил бях преди години - пътят е черен, но проходим за лека кола. Именно заради планинския път, снега и възможните проблеми, директно се отказах да карам нова кола там. Съвременните коли имат предостатъчно елементи за чупене отдолу и са ниски. Жигулата е с летни гуми - не става за истинска зима. Варшавата ми е без застраховка от два дена, та ме домързя да я подновявам. Нисата много боксува с тия бусови гуми.
Остана Волгата - тя висока и с хубави гуми M+S. Като им пише кал + сняг, дай да видим могат ли или не могат да издържат един такъв зимен офроуд.
Оказа се, че М21 има отлична проходимост. Въпреки калта и дълбоките коловози, въобще не се и замисли. Нагоре имаше и сняг и лед към калта.
Ей, не се спря тая Волга и изгази до върха без нито едно замисляне и връщане за засилка или нещо от сорта.
Някъде в долната част на пътя се поспряхме за снимки:
Тука пътят беше равен.
Из коловозите не съм снимал, само газ и нагоре. Първа леко - леко вие МО-МО-МО и колата си пердаши накъдето й кажа. Радиото свири, голям кеф.
Ето я горе на големия партизански паметник.
Тази чешма е в чест на 100г от Освобождението от турско робство.
Вижда се какви коли карат хората из района. Всичко е 4х4, само един колега се качи с нова Шкода Октавия. Беше боксувал и връщал назад - напред, но и тя беше издрапала.
Все едно, на мене за новата кола ми е жал да я пусна из тия джендеми. Не е правена за това.
Волгата обаче си беше в родната си стихия. Студ, сняг, кал, баири - окото й не мига и върви навсякъде.
Много бях на кеф. Като му седнахме на мръвки и пиене с компанията, откарахме до ранното утро.
Към обяд на 8-ми тръгнахме обратно. Беше по-топло и нямаше тия ледове и снегове от предния ден. Е, калчица в изобилие, ама ние не ходим пеша.
Спокойно и безпроблемно си стигнахме в София.
Волгата се представи отлично и си заслужи неделната баня.
Грижливо измихме всичката кал и сол - отдолу, отгоре, вътре...
Суха и чиста си я вкарах в гаража. Стига й толкова за тази година. Напролет пак!