Да се похваля - след едноседмични перипетии най-сетне имам добре работеща Волга.
В по-миналия петък заедно със Стоян М20 се хванахме да прекараме инсталация и да монтираме безконтактна транзисторна запалителна система от УАЗ. За целта от магазина на ул. Боруй бях купил привод за УАЗ - вход "права отвертка" и изход "вилица" - две крачета, комутатор, вариатор, делко с индукционен датчик - китайско АТЕ и бобина Б116 (имаше ли буква или не - не помня).
Всичко ново и повече или по-малко - добре изглеждащо.
Пуснахме нова инсталация за комутатора. Монтажът на частите беше труден поради фабричните им дефекти. На комутатора при опит да отвием болтчето на се отпра целия извод. Приспособихме едно болтче за извод. Клемите на вариатора издържаха едно стягане и почнаха да се клатят. Приводът не искаше никак да влезе на място. Оказа се, че отворите му не са пробити на точното разстояние от оста на въртене и съответно запъва в шпилките от блока. Хващаме бормашината и ги разширяваме елипсовидно. И винтът за закрепване на делкото (плъзгача се стяга с него към привода), също не влиза - китайците са направили плъзгача точно, а отвора е малко по-навън и винта не може да се завие. Слагам плъзгача от старото делко и успявам да стегна.
Към 12 през нощта (почнахме към 19:30), стигаме до момента палене.
Не пали! Няма никаква искра. Поздравления за всичките му женски роднини. Стоянчо какво ли не направи, върза вариатора на късо, съвсем слаба искра се получи.
Както и да е. В следващите дни обикалях Волгата като объл камък. Рових, мерих с мултицета, нищо с нищо не идва така, като пише в интернет.
Отивам "при старците" във сряда, купувам си нов комутатор и вариатор. Монтирам - искра да те прибие. Отлично.
Ама няма центровка. И пак не пали.
Борих се с менте привода, редих кабели всякак - запали на два цилиндъра.
Разгеле накрая си купих и нов съветски привод. Плеснах делкото. Стартер. Запали от раз! Оказа се, че на менте привода горната част е на 90 градуса спрямо долната, докато на оригиналния са в една линия. В добавка едното ухо на ментето се спука.
Ето ги дефектните боклуци - към 80 лева в кофата:

Ето новото делко с привод и бобината. Снимката е след първото палене. Вече има и маркуча за вакуума. Тъпаците бяха задръстили щуцера на карбуратора (всъщност - останките от оригиналната месингова тръбичка и щуцера зад нея) с някакво архилепило. След почистване заработи нормално:

Под капака още е мешавица от кабели, предстои да ги прибера както се следва.
Вчера след ретро пазара с Драго от Скравена и Стоян пак се хванахме да правим Волга.
Свалих кобиличната ос и притегнах главата. Регулирах клапаните.
Драго врътна една центровка - той е бил инструктор в ДОСО и тия коли ги знае като петте си пръста. Увеличи и разстоянието между електродите на свещите - с новото запалване и мощната искра това е задължително.
Ей, заспа!
Повозихме се, вече има мощност и на газ вдига 80 на 2-ра, което е отлично.
Закарах я на мивка в квартала. Работят цигани и много ми се радват на старите возила, дето им карам. Човекът изпра мокетите, не е за разправяне каква гняз изтече. Вече дори не смърди съвсем отвратително вътре.
Вдигнах се и ходих на среща на Лада клуба.


Телефонът ми прави чудни снимки на контражур и хилядите забележки по купето не си личат. Все едно, вече Волгата я броим за редовна кола и съм много доволен.
Предстои да я преобуя и да й шием нов салон. Старите седалки са адски гнусни, вчера махнах калъфа на задната седалка. Дедото е разсипал масло на седлаката, а и мишките са успели да гризнат малко от плата.