Имам повод за радост! Купих си още една Волга. Този път е черна ГАЗ 21С, тоест експортен модел между 1965 и 1970. Разликите със синята са в по-усиленото шаси, по-различни декорации на вратите, други стопове (стъкълцата са гладки, без каналчетата на М-21М), както и в емблемата на осветлението на задния рег. номер (има еленче на червен фон вместо емблема ГАЗ). Също така радиото има къси, дълги и ултракъси вълни, докато на синята е само с два обхвата - къси и дълги.
Малко история на новата стара Волга.
Колата е работила в Окръжен народен съвет - Ловеч до 1977г, след което е предадена за продажба на търг, каквато е била практиката по онова време за държавните коли. На търга в Ловеч играе бащата на мой колега и я печели за сумата от 4777 лева и 77 стотинки. Така Волгата отива в Плевен и става семейна кола. По онова време чисто нова Волга ГАЗ-24 е струвала 9200 лева, а ВАЗ 2101 - Лада 1200 е била 6100 лева. Трабант е бил 2900 лева. В тоя ред на мисли около 10 годишната Волга е струвала една немалка сума (по талон се води 1977г., а на табелките на 21С няма година на производство, за разлика от на М21М и по-старите). През 2006г. се сдобила с нови номера. Била е в движение до 2010г. Оставили я за известно време пред блока в Плевен без да се кара и децата й счупили стоповете. Закарали я на вилата и през 2011г. я бракували. Отдавна знам за нея и сега я купих.
Колата като цяло е карана не малко, както и повечето стари Волги. Като състояние е доста прилична и най-важното - комплектна. Има не малко по-трагични от нея, които се "реставрират" и после им слагат безумни цени.
Аз смятам да я ползвам за донор и след това да си я оставя за личен кеф. Подът и гредите отдолу са виждали и по-добри времена, а двигателят не е пален от пет години. Злите сили са вилняли из Волгата, интериорът смърди по неповторим начин на мишки и влага, ако и да не е много изяден - има само две дупки на тапицерията на тавана. Седалките и корите са претапицирани в готин виолетов плат, запазена е даже възглавничка от същата материя. Отдолу е с класически за соца балатум.
Престилките под броните са боядисани в контрастен цвят съгласно шофьорската мода от 60-те и 70-те. Предната е в бяло, задната - червена.
Ето я и нея:
Тук тамън отвиваме брезента, с който беше покрита.

Тук вече е на път за София.
"Черната Волга със бял волан" все още е красива!
Тази снимка с птиците ми се получи доста добре:


