Да продължа историята за Волгата. Предишният ми разказ свършва в момента, когато беше ясно, че ще трябва да сменявам набивка на колянов вал поради силен теч на масло.
На 17.05.2019г стартира ретро рали "Марица" 2019, на което много исках да отида. още повече, организаторите избраха Волгата и я поставиха на всички материали за ралито - плакати, пътни книги и т.н. Хубаво, ама колата е развалена и на мене не ми се стои на едно място.
Огромна помощ ми оказа Драго от Скравена!
В събота - 10.05. сваляме картера на съединителя и се оказва, че набивка няма как да се смени на монтиран двигател (а на Варшава може). Яснооо, няма да е лесна тая битка! Моторът - вън!
Във вторник - 14.05. моторът на Волгата е натоварен на Нисата и вечерта го карам.
Сваляме картера, маслената помпа, ангренажния капак и черупките на основните лагери, за да можем да повдигнем коляновия вал и да сменим набивката.
Изненада! И петте основни лагера са задрали. Биелните са в отлично здраве, те са си нови. Валът е нов, на 3000км. Е, явно вече не е нов.
Няма как да я съберем така.
Сряда - мятам вала на шлайф, хората отреагираха за два часа. Шлайф 0,50. Комплект лагери ЗМЗ от магазина.
Следобедът обратно с Нисата... Събираме двигателя ударно.
Вечерта моторът е готов, с нови гарнитури и нов семеринг на ангренажния капак освен набивката и ремонта на вала.
Четвъртък Слагаме мотора. Волгата пали и работи добре. С жена ми сме решили да пътуваме вечерта. С Волгата с новите лагери. На Волгата нищо й няма и доволно ръмжи. Мина цели 30км (и поработи на място час и половина).
Събираме багажа. Пипаме детето, я да видим с термометър... Има температура.
Какво да правим? Аз отпадам, заминавай ти, аз ще гледам малкия. А на мене ми се ходи.
Сутринта в петък ставам в 5 часа Мерак ми е, а и съм поел ангажимент към организаторите...
Леко - леко с 60 км/ч по магистралата разработвам. Колата се държи отлично.
В 9:00 бях в Пловдив на паркинга на Панаира. Звъня - малкия няма температура вече. ЕЕЕ!
Тръгваме - първият етам е точна езда до Хасковски минерални бани.
Карам си със 70 и пристигнах точно на минутата. Похапнахме и тръгнахме за Гърция.
На Кърджали спряхме да заредим - дала ми е 14,5/100 газ. Никакви течове. Държи твърдо 5 атмосфери на маслото и точно под 80 на охладителната течност.
Поемаме за Маказа. Бойната група на съветските автомобили чака да премине. Милен и колегите, като разбраха за моите перипетии, не ме оставиха да карам сам, за което огромно благодаря!
Ето ме и в Гърция:
Пътищата бяха супер. Качихме се на магистралата и се отправихме към Александруполис.
С полицейски ескорт пристигнахме на пристанището.
Вторият етап от ралито беше Майсторско управление на площадка, на самия бряг на морето.
Бях минал вече достатъчно километри, нищо няма да й стане и газ! Дадох много добро време предвид габаритите и годините на колата.
Ето го и Бяло море!
Вечерта си изкарахме супер! Много благодаря на организаторите, които ме отличиха за проявената упоритост!
В събота сутринта тръгваме за Турция.
Организацията на ралито беше отлична, минахме много бързо границата.
Оттам се отправихме към град Узункьопрю, където беше третият етап от ралито - скоростен.
Турската полиция беше отцепила улиците, по които преминваме и отново - отлична организация!
Волгата вече на 500км - газ и мина доста чевръсто за Волга с три скорости. На финала бях със 100 по километраж.
Следобедът се отправихме към Одрин, където беше финала на ралито.
Вечерта закрихме ралито - страшно много ми хареса всичко!
В крайна сметка никакви проблеми и само приятни емоции - в неделя се разходихме из града, ядохме джигер тава, купихме разни сладки неща (бях награбил едни огромни торби, ама нали Волга ще ги вози).
Ето ни на Капитам Андреево:
Вече в България заредихме и газ - към София. Без никакво спиране стигнахме. Пак така - тихо и кротко с 80-90км/ч.
Изкарах си супер!
И за да има още по техническата част, в тая събота пак се хвърлихме под Волгите. Тоя път и под синята, и под черната.
Синята имаше луфт в шлиците на предната част на кардана и оттам идваха едни дразнещи вибрации при 85-90км/ч. В добавка задният мост беше разбит - нали е теглила ремаркета, не говорим за пробега й от сигурно 400000км за 55 години.
Реших да взема кардана и моста на черната, която може и да е гнила, но не е карана така душмански на село.
Речено - сторено. С небезизвестния мой комшия Митко се преборихме с двете Волги. Вдигаме, сваляме спирачните механизми и полуоските, откачаме самия мост... Идеята е да сменя моста без да разкачам спирачната система. Това вече сме го правили с Драго на Варшавата, та и сега с Митко ни се получи.
Забавно приключение, омазахме се целите с адска мръсотия. Отлежах си под тотално гнила кола, в която са живяли гризачи...
Вечерта на фаровете на синята монтирахме бившия неин мост и кардана на черната - сега пак мога да си я мостя на манивела.
В крайна сметка, вече лошата вибрация я няма. "Новият" мост е по-неамортизиран и при все, че пак подвива леко, не хлопа и не ручи при пускане на газта.
Като че ли Волгата вече е в изправност. Да видим докога...