Червеното Зет1 бе на моя добър познат в 90-те год, автотърговеца Викторио.
Пазарихме се с него над 25 години за колата.
Даже, като тогава му го докараха това Зет1 в 1992 год, купих през него един 1987 с126 420 СЕК, да ме види че съм сериозен, та белким да го предразположа )) за по-ниска цена на Зетката.
Но за това Зет-1 /което, имайки предвид произхода му, беше скъпо на цена/ Вики не щеше да дава отстъпки, и затова и си седя над 2 десетилетия подред непродадено.
Е, най-накрая, в 2015 год. някъде, таман да стигне той до по-разумна цена /колата нямаше платени мито и ДДС, и бе с пунти документи/, за съжаление почина.
Е ме тук с колата, карал съм го насам-натам само по паркинга на х-л Хилтън и по алейките на кучешката градинка
зад хотела, че колата даже и транзитни номера нямаше.
А сребристия Е500 бе много хубава кола, и освен присадените му от версия Лимитед джанти, бе един от малкото Чочонета с тапицерия от плат- синйо и бяло каро беше.
След като са го купили някои на предполагам 100 и нещо бона в Марки, само половин десетилетие по-късно, в края на 90-те, дойде при Салех на Капитолия.
Салех първо му искаше 50-60 бона в Марки, ама най-накрая, веднага след Милениума, го даваше за 20000 ДМ точно.
Много ме кефеше тая кола, но точно тогава се зажених, и пари нямах за неразумни коли, и особено за по-скъпи и екзотични Бенцове.
Та спрях с купуването на осмаци поне за известно време, поне докато не почнах да се развеждам...